В рамките на тридневната заключителна част на Фестивала на българите по света „Аз съм българче“©2015 година, провела се в гр. Рим, Италия, бе включена кръгла маса на тема „Взаимодействие на организациите на българи по света и проблеми на образованието зад граница“. В нея участваха 25 представители на 11 български дружества от 5 държави. В работата на кръглата маса на 21 ноември 2015 г. взеха активно участие заместник-председателят на ДАБЧ Димитър Владимиров и експертът Димитър Карарусинов.
Работата започна с доклад на г-н Карарусинов, илюстриращ дейността на ДАБЧ, подпомагането от тяхна страна на фестивали и културни прояви зад граница, взаимодействието между организациите на българи, живеещи зад граница, и други аспекти от дейността на Агенцията и училищата.
Работната среща продължи с кратко представяне на участващите. Присъстваха както администратори на организациите, така и преподаватели.
Разисквани бяха теми в две основни направления:
1. Възможности за подобрение на съществуващата практика и нормативна уредба и положителен опит при преодоляването на проблеми, свързани с нея.
2. Нови пътища за взаимодействие между организациите на ниво европейски проекти и възможности за институционална подкрепа от страна на Българската държава.
След кратко изясняване на сходствата и различията между програма „Роден език и култура зад граница“ и постановление №334 във връзка с първото направление, изпъкнаха следните въпроси:
На първо място бе разисквана необходимостта от разработване на нови учебни програми и помагала, съобразени с потребностите на българските деца, живеещи зад граница.
Присъстващите преподаватели коментираха адаптираните учебни програми като „механичен сбор от учебен материал“, а практиката на сливане на паралелки с деца на различна възраст като крайно неподходяща за нормалното протичане на учебния процес.
Като друг съществен проблем бе изтъкната непоследователността на учебния процес по история и география на България. Според съществуващите програми в някои класове изобщо не е предвидено изучаването на обществени науки или то е толкова откъслечно, че не позволява правилното усвояване на материала в неговата цялост. Разработването на нови специфични учебни помагала би позволило преподаването на необходимия обем от знания по един по-плавен и последователен начин. Преподавателите заявиха категоричното си желание да участват при съставянето на тези помагала, както и при обсъждането на ниво МОН на евентуални промени в настоящите програми.
Друга разисквана тема бе преодоляването на пропуските във владеенето на български език на ученици, които са на възраст за среден и горен курс, но не са в състояние да следят материала поради езикови затруднения. В някои от училищата съществува практика на предлагане на допълнителни курсове по български език, които не се финансират от МОН.
Като възможен път за преодоляване на този проблем бе предложено да се поиска институционална подкрепа по места, за да може в различните държави българският език да бъде признат като чужд език, даващ образователни кредити на учениците. По този начин много повече деца биха били мотивирани да насочат усилията си към майчиния си език, който в момента е на второ и трето място след изучаваните в съответните училища чужди езици.
Участващите в кръглата маса взеха решение да бъдат подадени молби за съдействие пред българските дипломатически мисии по места и държавните институции в България, за да може да бъдат направени споразумения на ниво Министерство на образованието.
Във връзка със същата проблематика бе повдигнат и въпросът за необходимостта от снишаване на възрастта, в която децата могат да посещават българско училище, до ниво детска градина. Ранното приобщаване на децата, особено на тези от смесени бракове, повишава шансовете за успешно овладяване на български език като майчин.
За да бъдат обхванати възможно най-много българчета, съществува реална необходимост от изработване на подходяща методика за дистанционно обучение. По този начин биха могли да бъдат достигнати малките и отдалечени населени места, както и да бъдат намалени разходите. Същевременно, с помощта на модерни технологии, би могло да бъдат предложени атрактивни и иновативни методи на обучение, подходящи за съвременните деца. В някои случаи по този начин могат да бъдат привлечени квалифицирани и опитни преподаватели, които нямат възможност да пътуват до училището, както и да бъдат заместени временно отсъстващи такива.
Съществуващите обективни финансови затруднения във всички училища бяха разгледани само от гледна точка на положителния опит в преодоляването им по места. Като междинна точка в дискусията на участниците бе поискано да споделят добри практики във връзка с набирането на средства. Сред най-удачните форми на набиране на средства и осигуряване на материална база изпъкнаха: сътрудничества с местни организации и органи на местното самоуправление (Франкфурт на Майн, Торент, Алзира, Мадрид, Пескара и Римини), сътрудничества с български дипломатически мисии и културни институти (Рим, Мадрид), изработка и продажба на предмети (Рим), концерти и танцови спектакли (Палма де Майорка, Мадрид, Торент, Алзира, Пескара, Римини).
Споделеният положителен опит показа, че голям успех имат културните прояви, насочени към широката публика. В тази връзка Фестивалът на българите по света© „Аз съм българче“ на асоциация Т.А.Н.Г.Р.А., гр. Мадрид, Испания, бе категорично определен като отличен пример за добър формат, доказал качествата си през годините. Отчетена бе необходимостта подобни прояви да бъдат вписани в общия европейски контекст, без да губят родолюбивия си и патриотичен характер.
През втората част на деня бе широко дискутирана темата за кандидатстването по европейски програми, което би осигурило финансовите средства, необходими за голяма част от извънучилищните културни мероприятия, които са неразделна част от възпитанието, поддържането и разпространението на българския дух и култура. Като отправна точка бе взет подадения през 2014 г./2015 г. от училище „Св. св.Кирил и Методий“ – гр. Рим проект по програма „Европа на гражданите“ в направление „Обща европейска памет“. В процеса на разговора бяха уточнени общите европейски изисквания към кандидатите. Бяха изяснени различни процедурни аспекти от изготвянето и подаването на един проект. Отчетена бе необходимостта от намирането на институционални партньори от българска страна и в съответните държави, както и нуждата от провеждане на обучение на излъчени от всяка организация представители, които да работят съвместно по разработката на евентуален общ проект. Бе постигнато споразумение да бъдат отправени запитвания към българските институции за партньорство и подкрепа при бъдещи инициативи. Като основни ресурси бяха отчетени добрата интеграция на местно ниво в различни държави, отличното владеене на чужди езици и възможността дейностите по проектите да достигнат до специфични целеви групи, към които ЕС ориентира политиките си в последните години. От страна на ДАБЧ бе гарантирана институционална подкрепа, както и готовност за съдействие при осъществяването на контакт между различните субекти, заявили желание.
Участниците в кръглата маса взеха решение горепосочените въпроси да бъдат оформени в единен текст, който да бъде поднесен на вниманието на компетентните организации и институции.
Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ – Рим
