Коментар* на Григор Лилов за икономическите последици от свалянето от Турция на руски военен самолет, което естествено доведе до разрив в руско-турските отношения.
1. Туризъм
– Морските курорти на Турция губят. Руснаците са най-многобройните туристи в страната след германците. Москва чрез изявление на външния министър Лавров вече призова гражданите си да не пътуват в Турция заради опасност от терористични атаки, както в Египет, а има и искане на руската Дума да се спрат всякакви граждански полети между двете страни.
– Руската държавна агенция по туризъм също препоръча да се преустанови продажбата на туристически пакети до Турция. Някои големи компании вече реагираха и смъкнаха офертите си.
– Загубата е 4.4 млн. руски туристи (2014) – относително платежоспособни. Оценки за харчлъка няма, но се предполага, че става дума за около 4 млрд. долара.
2. Хранителни стоки
– До момента руската забрана за внос на хранителни продукти от Европа не важеше за Турция. Данните за 2014 г. показват, че 4% от износа на Турция – основно хранителни стоки и текстил са за руския пазар. Става дума за доставки на стойност 6 млрд. долара, които в близко време ще умрат напълно. За тази година до края на септември, откакто започна конфликтът на Русия с Ердоган покрай Башар Асад, турският износ е бил ограничен на 2.7 млрд. и надали ще мине 3 млрд. За догодина не прогнозирам повече от 0.7 млрд.
3. Транспорт
– И турските стоки за Русия, а и много от руския износ за Турция и региона, е в ръцете на турски превозвачи. Ситуацията след намесата в Сирия драматично се променя и в скоро време приходите ще се сведат почти до нула.
4. Енергетика – всички губят
– Турция е най-големият купувач на руски природен газ след Германия. Москва е основният доставчик на синьо гориво за Турция. Годишно Анкара се нуждае от 50 млрд. куб. м. газ, като 28-30 млрд. от тях идват от Русия. Русия доставя и нефт и нефтени продукти за Турция. По данни на руското посолство в Турция, Москва е четвъртият по големина доставчик на петрол за Анкара за 2013 г. Цените за Турция са преференциални. Турция няма как да прекрати изцяло този внос – особено на газ за районите около Истанбул. От намаляването на обемите губи и Русия.
– Замисленият газов Турски поток умря засега или поне е в клинична смърт за няколко години напред.
– Проблемно става изпълнението на контракта с „Росатом“ за строителството на АЕЦ с 4 реактора за 20 млрд. долара.
5. Суровини
– Заедно с Египет Турция е най-големият купувач на руска пшеница. За предходната пазарна година, която приключи на 30 юни, данните сочат, че Анкара е платила за 4.1 милиона тона жито от Русия. (към 0,6 млрд. долара).
– Турция е сериозен пазар и за руските полуготови изделия от стомана, на стойност от около 0.5 до 1 млрд. в различни години.
Това е първи и най-бегъл преглед. Възможно е например Анкара да увеличи процедурните усложнения за преминаване през Босфора. възможни са най-различни сценарии.
Турско-руското затопляне стана факт, благодарение на затоплянето на отношенията между Кремъл и Саудитската монархия. И с тяхното изстиване започна и разрива между Путин и Ердоган (както и неочакваните слаби резултати за ДПС на последните избори у нас).
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Бел.ред.: Коментарът е написан непосредствено след инцидента със свалянето на руския самолет. Публикува се със съгласието на автора.
