Всъщност, най-лошото, което ни причини социализмът, беше съпътстващата го слепота за онова, което ни чака след него.
През 1991 г. бях на 22 и за пръв път прекрачих границите отвъд забраненото. Пътувахме с кола през Австрия, Швейцария и Белгия. Възприемах този нов свят не като място, където живеят и работят същите хора като нас, а като обетована земя, до която сякаш винаги съм искала да стигна. Забранената земя. Изобилната.
Тогава не знаех още какво е МОЛ. И попаднах в един. Прехласнах се по нещо, което не можех да възприема правилно. Защото у нас се редяхме на опашки за тоалетна хартия и кисело мляко. В София ставах в пет сутринта, за да отида през няколко блока до мястото, където може и да са пуснали мляко за детето, а може да са пуснали дори и салам. И чакахме за нещо – каквото и да е. Храна. Някаква.
В тези, а и в следващите години, България се разграбваше без да знаем. Всичко изчезна от магазините и останаха парите ни, все още ги имахме по онова време, но с които не можехме да купим почти нищо. После и те се стопиха. А грабежът продължаваше пред слепите ни очи. И така до днес – не е спирал. Но вече не сме слепи, а примирени и смазани от бедност и безсилие.
Бях на 22 и не знаех. Нищо не знаех. Само се страхувах. Светът на капитала търсеше новите си жертви, които да превърне в консуматори, търсеше нови пазари и балъци, които да го прегърнат, подведени от идеята за свобода. Защото се задъхваше и му трябваше ново пространство. Тогава не знаех, че са ни продали, че са ни изтъргували. Нямах представа, че съществува бедност, че ще ни дават кредити по телефона, за да оцеляваме, че ще губим домовете си заради ипотека, която не можем да изплащаме, защото сме останали без работа. Не можех да си представя, че ще има бездомници по улиците на София.
Онзи МОЛ беше пълен и пъстър. Близалките си спомням – големи и кръгли – моето дете никога не беше виждало такива. Тогава не знаех, че са ужасно вредни. Исках ги.
В магазина за играчки се разплаках. Не можех да отнеса всичко това у дома. За моето дете и за другите деца.
Тогава не знаех, че след 26 години хиляди български дечковци няма да имат нищо от него. Няма да имат дори плодове за ядене, а родителите им ще бачкат на черно в същите тези обетовани страни, за да им купят поне салам и сирене – салам със соя и сирене с растителна мазнина. Тогава не знаех, че ще изчезват от картата на България цели села и че ще пребиват старци за 30 лева.
Социализмът ни причини слепота. Поразяваща, убийствена спепота, заради която пропуснахме да осъзнаем, че сме просто едни пластелинени човечета и някой ни моделира по договор. За което е щедро овъзмезден с власт и тлъсти банкови сметки.
Комсомолските секретари днес са масони.
А ние спестяваме от банички с извара, за да осъществим „американската мечта“. Колкото по-малко извара изядем, толкова по-близо ще сме до мечтата.
Лидия Делирадева
Лидия е права и В донякъде. Нещата са до голяма степен така както го пишат. Но дали комунизма или капитализма са виновни е голям въпрос. Разликата между капитализма и комунизма е огромна. Но разликата между тези които управляваха при комунизма и капитализма е незначителна. Почти навсякъде фамилните имена са същите или близки. Децата на тези които се кълняха за верност към Москва отидоха на Запад и сега пак управляват както преди. Колко неща се правят и уреждат както си го правеха както си го искат. Наследствено генетичния подбор е почти същия. Полицията, както милицията пази главно управляващите. За обикновените хора няма действаща защита от крадци и мошеници. Подкупите се смятат напълно редовни за уреждане на много неща. Като забогатяваш с подкуп, кой кого експлоатира?
Имам един приятел инженер в Холандия с къща на края на едно малко градче. Разправи ми как си купил едно съседно място с заем от банката и си го работи събота и неделя . Насадил си е доста неща. Жена му не ходи да купува замразени зеленчуци. Всичко е прясно. Имал излишек и продавал на съседите. Изплатил си голяма част от заема и харчи по малко за храна. Не вижда нищо лошо в капитализма. Работи за Сименс. Те продават неговия труд и му плащат редовно за това. Не смята, че те го експлоатират или пък, че той ги експлоатира.
Всеки, който пътува през Австрия почти не може да види запустяла земя както в България. Защо българите отиват да работят за австрийците или гърците при същият „експлоататорски капитализъм“.
Защо не можен ние самите в България с същата земя и по добър климат да направим същото.
Преди да упрекваме Москва, Вашингтон или Брюксел, капитализма или посткомунизма, нека да мислим и гласуваме за тези, които могат и знаят какво правят. Защото всички знаят кой лъже и кой не. Нека да престанем да смятаме способните за пясък в държавната машина и да ги пъдим от страната, за да творят за другите. Нека престанем да гласуваме с надежди за трохи и да не виждаме това, което всички знаят.
Най-хубавото нещо, което ми причини капитализма, е че ми показа, че никой, абсолютно никой освен родителите ми, не го е еня как ще си изкарвам прехраната и как ще си храня децата. Капитализма ме научи, че всеки обществен строй е създаден за да експлотира работещите и от него се облагодетелстват единствено неговите създатели. Капитализма ме научи, че ако искаш да разбереш, кой има изгода от нещо трябва да следиш при кого отиват благата. Капитализма ме научи да се боря със зъби и нокти за себе си и за семействто си. Капитализма ме научи, че няма по-важно нещо от семейството и, че всичко останало е само прах в очите и лъжи със цел ограбване на лековерните. Капитализма ме научи, че най-разпространеният начин на живот на планетата Земя в момента е канибализма. И най-накрая капитализма ме научи, че въпреки всички това аз си оставам човек защото не мога да съм друг.