Като виждаше, че изоставя медицината, а се отдава на писането на разкази и пиеси, майката на д-р Людмил Станев му казваше: „Писател е диагноза, не е професия“. Сега заменям „писател“ с „политик“ и става „Политик е диагноза“.
В потвърждение на това са декемврийските действия на български политици, които мога да се отбележат с думи като „шизофрения“, „психиатрия“, „фрустрация“, означаващи повече „диагнози“, отколкото нормални реакции. За да намеря по-точната дума, която може да назове тази политическа симптоматика, влязох в списъка на новите думи, станали популярни през 2015 г. според Речника на Оксфорд (Oxford Dictionary Words of the Year 2015). Оксфорд избра за първи път в историята си пиктограма за дума на годината. Това е японската дума „емоджи“ (e – картина, moji – буква, писмен знак) – малка дигитална картина, изразяваща идея или емоция. Думата на 2015 г. е емоджи, което изобразява „лице със сълзи от радост“.
„Кажи го по-добре с емоджи“ (Say it better with emoji) – писа американското списание Wired през 2002 г. В българската политика оксфордското емоджи ‘2015 изобразява повече нашето „Да се смееш ли, да плачеш ли?“. На английски to pull wires пък означава „дърпам конците на кукли“, метафорично – упражнявам скрито влияние, действам задкулисно, манипулирам общественото мнение.
Така достигам до извода, че това, което става в българската политика, е куклен театър‚ режисиран от Командира (сега – Лаборанта и неговата „Лаборатория за управление на рискове“), от бизнес философията на Орела в сараите, от държателя на модела „Кой“ и от платената любов към разни Големи братя. С участието на кукли с прояви на brain fart – друга популярна дума според Речника на Оксфорд.
Д-р Георги Чалдъков
