Примерът на гимнастически дружества „ЮНАК”

Spread the love

ПРИМЕРЪТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ ДРУЖЕСТВА „ЮНАК” ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ 1895-1946 Г.

Доц. Лозан Митев*, Sitebulgarizaedno.com

Всяко разумно общество от времето на образуването на родовете и племената до създаването на цивилизациите и модерните държави поставя на първо място в своята деятелност най-съществения въпрос – бъдещето и благоденствието на своите идни поколения и осигуряване на възможности за пълноценно развитие на младежта като израз и носител на бъдещето. Това е обединителна обществена идея, залегнала дори и в конституциите на повечето днешни държави. Благодарение на това те определят своята политика към осигуряване на пълноценното възпитание и подготовка на младото поколение за изпитанията на живота, за да запазят в бъдещето силата и достойнството на собствените си народи.

Уникално за нашия народ е, че успя, макар и в условията на турското робство, по време на Възраждането, без помощта на институции и политически поддръжници, да развие своите духовни идеали не само за освобождение и равноправие на нашия народ, но и нещо много по-величествено – идеала за възпитанието и изграждането на достойна нация със собствена самоличност и бъдеще. Началото на тази борба започна чрез силите на Българската екзархия и ръководеното от нея просветно дело, пропито изцяло с духа на демократизма и най-високите просветни идеали на европейската култура.

Грижата за възпитанието и съдбата на младото поколение в България се превърна в основна ценност на нашето общество след Освобождението и бе запазена през по-голямата част на ХХ век, като особеното в това значимо за нашата култура явление бе уникалното съчетание на просветителския либерален дух с революционните идеи и привързаността към нашите традиции и ревностно родолюбие.

Един от най-големите примери за осъществяване в живота на тези идеи за възпитанието на нашето младо поколение е една непозната днес обществено-културна организация, поставила началото на телесното възпитание и спорта в нашето Отечество – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”. Но за разлика от съвременното ни разбиране за спортна организация, съюзът „Юнак” е нещо много по-различно – той представлява една организация за телесно, морално и духовно възпитание на нашата младеж, просъществувала почти 50 години и за жалост унищожена непосредствено след 1944 г., а по-късно изцяло изкоренена от съзнанието и културата на последните няколко поколения.

Бдински юнаци 1900 г.

Днес никой не знае за Юнашката организация и за големия принос на тази обществена организация за изграждането на нашата младеж. Унищожението на духа и заветите на Юнашкото движение в България и подмяната на неговата обществена мисия с различни чуждопоклоннически модели тласнали телесното възпитание и спорта след 1944 г. към една сляпа идеологизация и политизация в духа на комунизма, а след 1990 г., в безмилостните дебри на комерсиализацията, черния бизнес и бездуховността, изместиха изцяло хуманния дух на спорта и телесното възпитание, като ни оставят днес едно недоразвито, болно поколение, изпълнено с агресивност, безпътица и липса на идеали и морал.

Създаването на Юнашкото движение за телесно възпитание от края на ХІХ в. е породено от стремежа на българското учителство да достигне и по свой почин да доразвие всички страни на модерното за ХІХ в. образование в духа на универсалното възпитание на младежта и същевременно да бъде вярно на заветите на Васил Левски, който пръв приложи телесното възпитание като средство за подготовка на нашата младеж като учител. Не случайно Апостола на свободата се превърна в идеала на Юнашката организация.

Учредяване на Юнашката организация

Първите опити за въвеждане на телесното възпитание у нас прави един голям просветен деец от град Лом – учителят по химия Тодор Йончев. Той се запознава с гимнастическото движение в Швейцария и Австро-Унгария по време на своето следване и вижда неговата практическа полза за развитието на родолюбието, общественото единство и борбата за изграждане на един здрав народ. За да разпространи гимнастиката у нас, той прави опити да създаде гимнастическо дружество в Шумен и София, където е учител. Той прави опит да въведе и гимнастическа подготовка на доброволците ученици, които искат да участват в Сръбско-българската война.

Тодор Йончев

Въпреки това неговите опити, поради липса на специализирана подготовка, остават неуспешни и той осъзнава ограничените възможности на училището да реши самостоятелно проблема за телесното развитие и нравствено възпитание на обществото. Ето защо той се отдава изцяло на идеята за създаване на гражданско гимнастическо движение, по подобие на Германия, Швейцария, Чехия, Франция и Швеция.

На първо място Йончев, съвместно с народния поборник от Априлското въстание и министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов Георги Живков, успява да подготви и организира идването на 10 швейцарски учители по гимнастика. С тях той изгражда общи идейни позиции и цели относно насоките в развитието на телесната култура в България: създаване на съвременно училищно телесно възпитание и обвързването му със силно гражданско гимнастическо движение, чрез които да се даде едно пълноценно здравно, морално и нравствено развитие и възпитание на нашата младеж.

Швейцарските учители, пристигнали в България, оказват пълна идейна подкрепа и с изключителен ентусиазъм съдействат на Тодор Йончев в създаването на първите Юнашки дружества у нас в периода през януари 1895-1897 г. Юнашки дружества се създават в градовете София, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Варна, Лом, Габрово, Пловдив, Русе и др. – там, където са изпратени да учителстват швейцарските учители. В тях членували както ученици от гимназиите и педагогическите училища, така и представители на интелигенцията, държавната администрация, занаятчии и селяни – един широк социален състав, който е имал за цел да насърчава единството на нашия народ.

Още с първите си обществени гимнастически продукции юнаците възпроизвеждат небивало оживление сред градовете, в които са изградени, и интересът към юнашкото дело нараства изключително и за две години у нас се създават още 15 дружества, които възприели идеите на новосъздаващото се гимнастическо движение. По инициатива на софийското дружество през 1898 г. се свиква конгрес на гимнастическите дружества, който основава Съюз на българските гимнастическите дружества „Юнак”. На този конгрес се изгражда в завършен вид юнашката организация в България, и по-специално нейната идеология на обществена надпартийна организация с отговорност за родолюбивото възпитание на младежта по подобие на чешкото Соколство, немското Турненско движение и по-късно създаденото движение на скаутите в Англия.

Много интересен момент, свързан с избора на името на гимнастическата организация „Юнак”, с което нашите гимнастически деятели съзнателно са искали да подчертаят българския народностен идеал и дух на организацията. Именно затова, макар и да не се знае, и до днес всички наши изяви на спортната арена се посрещат от зрителите с прочутото „Българи, юнаци!”. Този призив е единственото останало от културата на Юнашката организация в съвременния спорт, но, разбира се, без да се знае неговият произход.

Организационно състояние

В организационно отношение съюзът „Юнак” е най-значимата организация за обществено възпитание на младежта у нас до края на Втората световна война. От 27 дружества на учредителния конгрес тя се разраства на 42 дружества, които изграждат отделно селски и дамски чети с около 7000 членове. Към тях трябва да приобщим и 35 дружества в Македония и Одринско (Гимнастически съюз на отоманските българи „Юнак”) с около 2300 членове, или общо над 9000 членове до Балканските войни. След Първата световна война по предложение на Съюзната окупационна комисия съюзът „Юнак” е трябвало да бъде разтурен, но благодарение на изключителната активност и находчивост на неговите дейци се запазва правото на неговото съществуване, но с редица ограничения, включително и от страна на властите. Въпреки това до 1944 г. съюзът „Юнак” продължава своето развитие, като през 1941 г. преди националното обединение той е имал 242 дружества с над 55000 членове. След 1941 г. се възстановяват и дружествата в Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Без да има точна статистика, може да се предположи, че съставът на организацията по време на Втората световна война е достигал 58 000-60 000 членове. Тези мащаби на организирани занимания с младежта днес са непосилни дори и за такива големи федерации като волейбол, лека атлетика, баскетбол, ски и гимнастика взети заедно.

Управлението на съюза се осъществява от председател, съюзен и главатарски съвет, избирани от конгреса на организацията. Ръководството се осъществява въз основа на конгресна програма и конгресни решения, което е формирало повече изпълнителски функции на ръководството. Уставът на съюза дава и относително голяма самостоятелност на отделните дружества по широк кръг от въпроси: набиране на средства, изграждане на гимнастическа програма, дейност, взаимоотношения с местните власти и общественост и мн. др. Единство е имало, и то въз основа на конгресни решения по въпросите за принципите, целите, униформата на съюза, международната дейност, издаване на съюзния орган, ритуалите. Постепенно процесът на унифициране на уеднаквяване дейността на съюза „Юнак” се засилва по отношение определяне правилата за състезателната дейност, подготовката на специалисти, провеждане на съюзни прояви, международната дейност и др.

Асеновградски юнак

Юнашка идеология

Юнашките ценности представляват сбор от универсалните ценности за хармонично развитие на младежта, съчетани с нашите традиции и родолюбието на следосвобожденска България. Най-добре тя е изразена в думите на Тодор Йончев по време на учредителния конгрес на съюза:

„…Ето, господа, кои начала са ме ръководили, когато направих първата постъпка, за да се основе първото Българско гимнастическо дружество „Юнак”. Моята цел с тези гимнастически дружества бе да се даде възможност на нашата младеж, вместо да се предава на разточителен живот, да се грижи за уякчаването и подкрепването на физическите си сили. Защото само този може да проявява свободно волята си, само този може да бъде господар на себе си и е в състояние в даден момент юнашки да се брани. Щастлива е тази държава, която се състои от такива граждани. Там подлостта и страхът не могат да виреят. А това е най-сигурната гаранция за дълготрайността на един народ и за неговото икономическо и културно процъфтяване… Гимнастическите дружества са едничкото училище, което може да събуди и повдигне юнашкия дух, стига да се подхване и води както трябва.”

Така той очертава следните основни направления в идеите на „Юнак”:

1. Телесно и здравно развитие на личността. 2. Нравствено възпитание и изграждане характера на младото поколение. 3. Предвоенна подготовка на младежта за решаване на българската национална кауза. 4. Насърчаване на социалното общуване сред обществените класи на основата на патриотизма. 5. Духовно и културно възпитание на младежта, приобщаване към европейските ценности и идеи.

Както и в други области, прави впечатление бързото усвояване и разпространение на идейните основи на юнашкото движение и тяхното широко възприемане и проповядване сред дружествата в страната. Те стават важна морална опора на бързо разширяващото се юнашко движение. Основният девиз на организацията „Здрави и силни – дружно за Отечеството” изразява най-ясно неговата идейна ориентация.

Юнашкото знаме

Една важна, но досега подминавана страница в историята на гимнастическото движение и свързана със създаване на юнашки дружества в Македония и Тракия в периода 1908-1912 г. Там се създават над 30 дружества със състав около 2000 членове. Главен организатор на движението е швейцарският учител Даниел Бланшу, който е назначен за учител в Солунската българска гимназия и големият юнашки деятел Йосиф Буреш, който е от чешки произход и дългогодишен учител по гимнастика в София.

Юнашкото движение в Македония и Тракия съставлява важна част от борбата на нашите сънародници за национално самоопределение и противопоставяне на чуждата пропаганда. Под ръководството на Даниел Бланшу в Солун се учредява Гимнастически съюз на отоманските българи, който по същество е част от нашето юнашко движение, но съобразен с особеностите на легално съществуване в условията на Османската империя.

Развитието на юнашкото движение в Македония и Тракия е едно от най-добрите доказателства за българския характер на населението в началото на ХХ век по тези земи, защото доброволният характер на юнашкото движение говори красноречиво за мотивацията и настроенията на младежта в останалите под турска власт земи, населявани от наши сънародници.

Дружество „Велешки Юнак“, 1909 г.

Освен чисто гимнастическите изяви – гимнастически игри и занимания, юнашките гимнастически дружества в Скопие, Велес, Охрид, Щип, Струга, Солун, Битоля, Охрид, Кратово, Кичево, развиват изключително активна и богата културно-просветна дейност. Те организират редовно сказки, театри, концерти, чествания на български национални и традиционни празници. По-голямото значение на културно-просветната дейност на юнашките дружества в Македония се определя от естествената необходимост за противопоставяне на гръцката и сръбската пропаганда със средствата на културата и просветата. Макар и в по-малък мащаб, юнашкото движение се развива и в Просечен, Гюмюрджина, Ксанти, Цариград. Обществено-възпитателна и народополезна дейност на съюза „Юнак”.

Юнашките дейци основават своята възпитателна дейност върху използването на „гимнастиката”, като това понятие има коренно различно съдържание от днешното ни разбиране за този спорт. Телеусилването, или гимнастиката, представлява цялостна система от най-разнообразни упражнения и занимания, чрез които да се възпитава хармонично младежта. На второ място, за разлика от днес, възпитанието и развитието на младежта в съюза „Юнак” се разбира като една многостранна дейност, включваща както телесни упражнения и изпитания от всякакъв тип, така и морално-нравствено възпитание и активна практическа дейност в полза на обществото.

Със собствени средства юнашките дружества постепенно създавали своите първи салони и игрища, като най-известните от тях са стадионът „Юнак” в София, Гимнастическите домове в Пловдив, Варна, Бургас, Перник, Стара Загора, Русе и др. Именно на тях се събирала младежта за обучение в гимнастически упражнения, танци, лека атлетика, бокс, фехтовка, вдигане на тежести, борба, излети. В някои от дружествата, в съответствие с възможностите, се практикува плуване, езда, гребане. Под въздействие на швейцарските учители се въвеждат различни спортни игри, вкл. бейзбол, баскетбол, волейбол, пързаляне с кънки, футбол и почти всички модерни за тогава спортове.

Гимнастическо обучение на младежи

Гимнастическите занимания на дружествата се повеждат по правило 2-3 пъти седмично по 1-2 часа и са били безплатни за участниците в тях. Те са били ръководени от главатари и четници. Тяхната подготовка се осъществява в специални курсове на организацията от 1900 г., с което поставят началото на известната в цял свят българска школа за подготовка на спортни специалисти.

Занимания по гимнастика

Прояви на Юнашката организация

С развитието на дружествения живот сред юнаците бързо се утвърждава вкусът към изява и състезания. Ето защо важно значение в дружествения живот имат дружествените вечеринки, провеждани по повод важни празници или събития от историята и културата на България или населеното място. Тези изяви са имали характера на театрално представление, включващо разнообразни гимнастически демонстрации, поезия, хора и танци, беседи и др.

Юнашки празник в Разлог

Юнашките вечеринки представляват за времето си едно голямо културно завоевание, особено за по-малките градове. Те са давали среща на цялата интелигенция и са насърчавали нейната изява. От днешна гледна точка е особено важно да се подчертае, че юнашките дружества от епохата до войните успяват да обединят и насърчат изявите на телесната и духовната култура, така както гърците в Античността провеждаха старите олимпийски игри. Те се явяват важен двигател на културния процес в обществото по един оригинален за нашите условия начин.

Стремежът за съчетаване на всички страни на възпитанието се изявява и в практиката да се провеждат редовни беседи, сказки, образуване на дружествени библиотеки, хорове и музики. Провеждат се и музикални, и литературни конкурси сред гимнастиците. Този многостранен характер на дейността на съюза на Българските гимнастически дружества е бил постоянно ръководен и изявяван на основата на патриотизма като философия и дейност.

Част от музея на „Юнак“

В Македония и Тракия, поради особеното положение на Българите в Османската империя, дейността на юнашките дружества е била по-ограничена и по-бедна по обхвата на упражненията и заниманията, отколкото в Царството. По своето основно съдържание тя е съответствала на дейността в България. По-голямо развитие в тези дружества има образователната и културната дейност, както и по-честите граждански прояви. Това се обяснява с острите борби по националния въпрос и стремежа на българското население да се противопостави на опитите за културно доминиране на другите общности: турци, гърци, сърби.

Главатарски курс за подготовка на учители в Битоля, 1909 г.

Най-важна обществена изява на съюза „Юнак” представляват съюзните гимнастически събори, провеждани от 1900 г на всеки две или три години. Тяхната организация и съдържание е по подобие на немските и соколските гимнастически събори.

Юнашките събори се провеждат за 3-4 дни в различни градове на страната: Варна 1900, Пловдив 1902, София 1904, Русе 1907, София 1912 г. В тях вземат участие между 700 и 4000 представители на различните дружества в страната, както и гости от соколски организации в последните събори. Така например съборът от 1910 г. е обявен за Юнашко-соколски събор и на него присъстват 2880 юнаци и юнакини от България, 1800 соколи и 260 македонски юнаци.

Програмата на съборите включва тържествени манифестации, откриване и литургия от свещеници, общи гимнастически упражнения, представяне на всяко дружество, състезания по народни игри: 100 м и 1000 м бягане, хвърляне на копие, скок на дължина и височина, вдигане и хвърляне на камък, борба. Идеята за народни състезания принадлежи на швейцарските учители, които използват опита на швейцарската гимнастическа система. Тя обаче е била добре приета сред българите, както отбелязва самият Луи Айер. Явно тук личи близостта с гръцкия петобой по обхвата на проявите. Съборите завършват с народни хора и шествия по града, в който се провеждат.

Юнашко игрище в София (съборът в София, 1904 г.)

От огромно значение за изясняване на ролята на съюза „Юнак” в нашата спортна култура е изтъкването на неговите международни изяви. Малко се знае, че големият авторитет на България в международното олимпийско движение се дължи на обстоятелството, че България участва в учредяването на І олимпийски игри в Атина през 1896 г. Това участие е благодарение на Софийското гимнастическо дружество „Юнак”, което с помощта на просветното министерство командирова петчленна делегация в състав: Тодор Йончев, швейцарския учител Шарл Шампо, Панайот Белев, Димитър Илиев и… които участват в качеството на държавни представители. Така България е първата държава в света, която официално подкрепя олимпийското движение с участието на своята делегация.

Шарл Шампо

Не по-малко значение имат връзките на съюза „Юнак” със славянското соколство, членството в международните федерации по гимнастика и вдигане на тежести.

Една от най-значимите дейности на съюза „Юнак”, която е записана със златни страници в българската история, е свързана със създаването и участието в Балканските войни на Юнашкия легион. След обявяването на общата мобилизация у нас през септември 1912 г. много младежи от юнашката организация бързат да се запишат за участие във войната, но поради ненавършена наборна възраст или различни здравословни и семейни причини са отклонени от наборните комисии. Тогава по инициатива на председателя на съюза „Юнак” Михаил Антонов и на швейцарския учител Луи Айер се отправя призив до всички юнашки дружества да представят доброволци от своите редове за сформиране на самостоятелна юнашка легия по подобие на тази от Белград 1862 и 1867 г. Пръв започва инициативата Луи Айер в Русе, който излиза на центъра на града с българското знаме и след прочувствена реч започва да записва доброволците за легията. За кратко време се записват над 500 юнаци, като най-малкият от тях е само на 11 години. Първоначално Военното командване отказва да мобилизира доброволците, но след ентусиазирания натиск и огромно желание юнаците са присъединени към Македоно-одринското опълчение в 12-а Лозенградска дружина. Те участват в боевете по превземането на Свиленград, Кърджали, пленяването на Енвер паша, боевете при Кешан и отбраната при десанта на Шаркьой. Загиват 13 души, а мнозина са ранени.

Юнашкият легион в Кърджали преди битката с Явер паша, 1912 г.

В знак на признателност в София през 1930 г. се издига паметник на Юнаците легионери, загинали за Отечеството. Той се е намирал пред игрището на съюза „Юнак”, където днес е метростанция „Стадион „Васил Левски”. През 1946 г., считайки паметника за източник на великобългарски шовинизъм и фашизъм, паметникът е взривен от комунистическата власт и мястото заличено и до днес. Дано във връзка със 100-годишнината от Балканските войни се намерят отговорни управници на София, които възстановят тази светиня.

Легионерският паметник

След войните настъпват значителни трудности в живота на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”. Най-добрите и смели юнашки кадри, които водеха организационния живот и техническата подготовка, намериха смъртта си на бойните полета и това правеше съюза неспособен за бързи реформи, за да може да възстанови своето положение на национална организация с водещо значение за развитие на телесната култура. Господстващото обществено униние и потискащата обстановка на окупирана държава, голямата бедност, притокът на многобройни бежанци от Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини създават обстановка, в която е почти невъзможно съществуването на съюза. През 1920 г. организацията свиква свой конгрес, на който се правят опити за организационното укрепване на съюза. В същото време у нас, с помощта на външна подкрепа от страните победителки, започва създаването и масово разпространение на нов тип организации и клубове, които, дирижирани умело, влизат в остри противоречия с юнашката организация. „Юнак” е обявена не само за разтуряне от Съюзната (фактически)окупационна комисия, но и е обявена като носител на ретроградност и проповядване на остарели патриотични принципи и цели.

От 1923 г. съюзът „Юнак” е подложен и на твърд държавен натиск за отстраняване на неговото влияние сред младежта. По това време в Министерството на просвещението ръководна роля имат военни, които бяха в услуга на англо-френската политика за налагане на нова култура в областта на телесното възпитание и спорта. Министерството преустановява подкрепа за юнашките курсове като форма за подготовка на специалисти, отменя привилегиите на съюза за ползване на училищните площадки и салони за практикуване на гимнастика, уволнява учители гимнастици и не признава квалификацията, получена от курсовете на „Юнак”.

Въпреки това съюзът „Юнак” прави една цялостна реформа на своята система за телесно възпитание, като включва широко практикуването на спортовете. Особено добре развити в „Юнак” са спортовете лека атлетика, гимнастика, вдигане на тежести и борба. Така например първият световен рекорд за България е поставен от юнака Любен Бозев от Пловдив по вдигане на тежести през 1927 г. в Париж.

Пловдивските юнаци, между тях е Любен Бозев – първият световен рекордьор за България, 1927 г.

Широко развитие има през този период юнашката просвета. Съюзът продължава да издава своето списание „Здраве и сила”. Издава и сп. „Главатар”, в. „Гимнастика, спорт, култура”, „Юнашко село”, много книги и др. Със собствени средства съюзът продължава да провежда юнашки курсове, които се провеждат в по-ограничено време и с програма, насочена към модернизиране на юнашката система.

Съюзът осъществява широка програма за строителство на спортни игрища и съоръжения в цялата страна на доброволен принцип. Така е построено игрището „Юнак” в София. Юнашки домове се строят в Перник, Стара Загора, Русе, Видин, Враца и на много други места.

Въпреки своята подчертано народна дейност, съюзът „Юнак” е изолиран от другите спортни организации, които се намират в конфликт с него дълго време. Те не признават и не допускат юнашки състезатели в свои състезания с намерението да привлекат младите юнаци за членове в спортните клубове. Юнаците биват дискриминирани за участие в международни прояви, особено подчертано по отношение на участията ни в Олимпийските игри 1924 и 1928 г.

С установяването на личното управление от страна на цар Борис ІІІ съюзът постепенно започва да възвръща своето положение на влиятелна организация и отново получава значителна държавна подкрепа.

Критични моменти в живота и дейността на организацията настъпват с опитите за въвеждане на немския организационен модел на телесна култура в страната. Според този модел съюзът „Юнак” е трябвало да бъде разтурен. Ето защо „Юнак” е организацията, която най-системно и принципно води борба за запазване обществения характер на организациите за телесно възпитание против стремежа им за фактическото унищожение чрез вливането им в създадената държавна младежка организация „Бранник”.

Радвайки се на обществената подкрепа, съюзът „Юнак” възстановява значението на своите най-значими дейности и прояви – провеждането на курсове, издаване на литература и организиране на общонародни гимнастически събори. Особено значение имат съборите от 1935-а, и по-специално Общобългарския събор в Битоля през 1942 г. Тези прояви разкриват пълноценната, последователната и многостранната работа на организацията, за възпитание и развитие на младежта, особено сред селските и по-бедните слоеве на обществото.

Юнашки хора по време на гимнастически празник в Скопие 1941 г.

Естествено, в условията на Втората световна война дейността на съюза е била стеснена поради ограничаване на възможностите за свободно пътуване и организиране на обществени прояви по време на война, а така също и поради привличането на голяма част от дейците в армията. Но въпреки всичко, юнашките дружества водят активен обществен живот до 9 септември 1944 г.

След установяването на марионетно правителство у нас, ръководено от СССР, се осъществява пълна забрана за самостоятелна дейност на обществените организации, включително и в областта на телесното възпитание и спорта. Всички организации за развитието на спорта и телесното възпитание преминават на пряко подчинение на Централен спортен съвет – орган на правителството на ОФ, което с помощта на МВР е упълномощено да управлява спортното движение. Тази институция разпуска ръководствата на всички дружества за телесно възпитание и спорт, като по-голямата част от тях са подложени на политически преследвания. Този съвет издава нареждане за избиране на нови ръководства на тези организации, като в състава им трябва да влизат само представители на ОФ партии – БРП(комунисти), БЗНС, „Звено”.

След политическата подмяна на ръководствата на всички организации, включително и на съюза „Юнак”, в края на 1944 г. те загубват изцяло своя облик и значение. Новата власт подменя идеологията на съюза „Юнак”, забранява провеждането на събори, обществени прояви, курсове и др. През следващата 1945 г., под натиска на правителството, съюзът „Юнак” е принуден да се обедини с Българската народна спортна федерация в общ ОФ Народен съюз за гимнастика и спорт, по подобие на този във фашистка Германия. С този акт всъщност завършва трагично историята на най-старата и най-заслужилата в културно отношение организация за развитие на телесната култура на българския народ. И за да бъде заличена всяка следа от нея, комунистически функционери полагат допълнителна ревност. Освен взривяването на паметника на Юнака легионер, се извършва и вандалско унищожение в духа на най-зловещите фашистки практики на юнашката библиотека, архив и музей. Това се осъществява в един от ренегатите на съюза „Юнак”, Живко Филипов, който поради бедност е получавал многократно помощи и закрила от организацията. През 1946 г. с няколко камиона той организира комсомолска група, която натоварва цялото имущество на Юнашката библиотека и музей и го закарва в Държавния екарисаж за изгаряне.

По-късно Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” е обявен за буржоазна великобългарска и фашистка организация и така, ако се споменаваше единствено в нечии партийно дирижирани доклади, то бе като символ на ретроградното. Благодарение на тази политика днес съюзът „Юнак” остава не само непознат, но и чужд на духа и културата на съвременния спорт и телесно възпитание. Унищожените културни постижения, традиции и опит от юнашкото движение в България създаде една огромна духовна празнота и язва в идейното, културно и гражданско развитие на спорта и телесното възпитание в България. Юнашкият дух и идеология бяха една крепост пред нездравите чужди влияния за изменение социалната роля на спорта като фактор за здравното развитие и нравствено-родолюбиво възпитание на българската младеж. Без тази крепост нашият спорт лесно стана плячка на съвсем други цели и интереси, които и до днес са деформирали неговата социално-културна природа и го правят лесна плячка и инструмент за политически и икономически интереси.

Макар и бегло представен, съюзът „Юнак” се очертава като една обществена организация с уникална дейност, предназначена за развитието на едно от направленията на гражданската култура в България. По своите мащаби на работа и по безкористния характер на деятелност съюзът „Юнак” няма равен по себе си в нашата история. Неговите отговорности към обществото и приносът му във всички области на телесната култура заслужават най-голямо признание и висока оценка. Съюзът „Юнак” е един светъл пример, който може да бъде полезен за бъдещето само в едно общество, което основава своите ценности и развитие на уважение към собствената си самоличност и достойнство в едно общество, в което държавата и народът представляват едно цяло и общественото развитие е подчинено на ясна национална философия и доктрина, подкрепяна от силата на закона и почтеността на институциите. Едва тогава, когато в България се създадат тези условия, ще дойде време да се преоткрият великите идеи и славното дело на няколко поколения юнашки дейци – герои и мъченици за своето Отечество.

Селска гимнастическа чета във Видинско – началото на ХХ век