Темите за институционалното представителство на българите в чужбина, за политиката и законодателството на българската държава по отношение на диаспората присъстват на страниците на Еврочикаго от много години. Писали сме много и за временните Обществени съвети на българите зад граница (ВОС), и за създаването на бъдещи постоянни Обществените съвети (ОС). Както разбира се и за несъздадения досега Национален съвет на българите зад граница, и за несъздадения още МИР „Чужбина“, и за Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която бе приета м.г. и после забравена от българската държава. Няма друга българска медия, която да е отделила на тези теми толкова много внимание. (Линкове към някои от по-важните публикации може да намерите събрани ТУК).
След толкова много години напразни надежди за създаването на Обществени съвети (законът, в който те са предвидени, е приет още през април 2000 г.), за първи път ледът се разчупва и все повече личности и държавни институции заявяват готовност за подкрепа и помощ за тяхното създаване. Остава съвсем малко – очаква се решение на МВнР, чието бездействие досега е главната причина за неоправдано дългото забавяне.
В тази наша сборна тема ще съберем линкове към мнения по темата За и Против Обществените съвети на българите в чужбина. Публикациите са подредени по реда на тяхното излизане, като първата е най-горе, а най-новата е най-долу:
Ще започнем с писмо от членове на Временните ОС в различни държави по света. (Бел.ред. Понеже не всички от ВОС са се подписали под писмото, то подписите са поставени от лично име.)
На 15 юли 2015 г. членове на Временните Обществени съвети на българите в чужбина изпратиха писмо до председателя на ДАБЧ. (Вижте факсимилета от 1 и 2 стр. на писмото тук и тук.) В писмото се казваше:
„Необходима е единствено политическа воля за подобен акт (избори за ОС), защото изборите на обществени съветници се предвижда да се провеждат съвместно с изборите в България, но без двата вота да са свързани по какъвто и да е начин. Oт практически съображения те ще се провеждат на една и съща дата, без да са обвързани и без да си влияят взаимно. Още повече, че в текста на Проектоправилника е залегнало изборите за ОС да се провеждат по пощата и онлайн.
Подкрепа за това писмо и за създаването на консултативни Обществени съвети към дипломатическите и консулските ни представителства изразиха:
Борис Вангелов – председател на ДАБЧ
Константин Пенчев – национален омбудсман
Маргарита Попова – вицепрезидент
Радио България и водещата Илиана Райчева събраха в студиото на Радио Бинар председателя на ДАБЧ Борис Вангелов, председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина Румен Йончев и представители на ВОС от различни страни на кръгла маса, посветена на политиката на България към нейната диаспора (линк).
След това последва една петиция, по повод на която главният редактор на изданието Петър Стаматов излезе със специално обръщение към хората, които са я подписали, и им предложи разговор онлайн (линк). Чуйте и интервюто му по БНР тук (линк).
Подкрепа бе получена и от Симеон Стоилов – генерален консул на Р. България в Чикаго (вж. факсимиле на писмото му тук).
Проф. Любомир Гаврилов: България трябва да си върне поне част от своя човешки капитал
Роберт Манолов: Кой стои зад идеята ОС на българите в чужбина
Анкета за ФБ групата „ОС на българите в Гърция“
.
Г-н Атанасов, работата е там, че изборите за консултативни обществени съвети към посолства и консулства могат да бъдат легитимнирани, и по смисъла на Закона за българите в чужбина от 2000 г., който ги предвижда, ако те станат със съучастието на българската държава. Външно министерство трябва да издаде заповед за организирането на такива избори, да я изпрати до съответни посолства и консулства и пр. Иначе сами емигрантите могат да си организират такива избори, както се е и случвало, но те никога не са се случвали със съучастието на ресорни български институции, които трябва да се ангажират с това и да ги легитимират.
Що се отнася до това, че няма информационна кампания за тях – ами няма кампания, как да има, като Външно министерство, въпреки че официално беше помолено с писмо от ВОС, и въпреки че преди това председателят на ДАБЧ Вангелов, вицепрезидентът Попова и омбудсманът Пенчев подкрепиха провеждането на пилотни избори за ОС, заедно с референдума (която подкрепа за провеждането на такива избори се случва за първи път от представители на различни институции, подчертавам това), заповед за провеждането на такива пилотни избори не е издадена. Така че каква кампания, като не е сигурно, че въобще ще има такива избори? Което, както вече споменах, зависи от регламентирането им, издаването на заповед за провеждането им и пр., от МВнР. Така пише и в закона от 2000 г., който дава възможност за създаването на такива ОС, но тази възможност 15 години стои неизпълнена и може да продължи да стои така. Освен това кой казва, че вашата нота, например, която изпратихте до институциите, не би могла да послужи и тя като някакъв повод и оправдание да не се занимава Външно министерство с този въпрос за изборите за ОС, който при различни правителства, вече 15 години, никога не се е случвал.
Освен това за референдума в чужбина например държавата отпусна, както се разбра, определени суми и на МВнР, и на ЦИК, и на БНТ, и на БНР и БТА, но дали от това вие, българите в чужбина, ще разберете повече за този референдум, не знам. Ако Външно министерство бе пуснало вече заповед за организирането на пилотни избори за ОС в две държави и в още два консулски окръга в две други страни, единият от които е консулски окръг Чикаго (към който спадат, впрочем, 14 американски щата, в които има български емигрантски поселения, представете си ако можете какво значи това), то вероятно би трябвало да се предвидят и някакви средства за информационни кампании и за тези избори за ОС. И да се привлекат и българските медии в чужбина, каквито има немалко в различни страни, в тези кампании. Но това не се случва. И не знам дали, дори да беше пуснало вече заповед Външно за тези пилотни избори за ОС, то щеше да се случи. Защото българските институции нищо или почти нищо не са направили по своя инициатива по отношение на голямата и многолика българска емиграция. Каквото се е случило положително, то обикновено е ставало след инициативи отвън, след много писма, разговори, становища, убеждавания и какво ли не.
Мариана,
разбирам уважението ти към г-н Стоилов и нищо лошо за него не казах. Редно е обаче да разсъждаваме върху написаното. А самият той казва, че не е редно в един и същи ден да се правят и референдум и избори за ОС.
Като са толкова силни и задружни хората, какъв е проблема още утре да си направят избор за ОС. Или в другата неделя или след референдума.
АМА не го правят, защото няма кой да дойде да гласува. Няма кампания, няма информация. И не искат да има. Иначе защо 6 години до днес в ЧИКАГО не е направен поне пилотен избор? Отговор?
Та да не изопачаваме думите ми.
Похвалих го защото така е редно. 2 в 1 опорочава нещата, размива информацията и едното лежи на гърба на другото.
Така или иначе нито ЦИК или който и да ще признае тези избори за ОС.
ОС ще станат лигитимни, ако са припознати от диаспората – достатъчно голям брой хора по места. А не с 82 гласа, като във Тулуза. Гаврилов 2 тона пот е изхарчил. Я си представете, ако не беше в деня на изборите, колко ли гласа щеше да събере ?
Нека не говорим хуморески. Не е възможно на този етап без никаква информираност да се правят избори за ОС. Само се опорочава идеята. Никой няма да ги признае, дори по-лошо, ако има такива след това ще станат дори конфликти между недоволните хора, нежелаещи някой си вече да се представя легално от името на народа. Мислите ли, че ще го позволи народа това.
Г-н Атанасов, не знам дали си давате сметка, че след г-н Стоилов, за когото не се знае колко още ще бъде генерален консул в Чикаго, не се знае т.е. какъв ще бъде наследникът му – като него или въобще не. Така че ако няма пилотни избори за ОС в Чикаго заедно с този референдум, ако след време, не знам точно кога, те най-накрая се организират, българската общност в Чикаго може да не разполага вече с такъв добронамерен и отворен към всички нейни инициативи български държавен служител и дипломат. За съжаление далеч не всички български дипломати – посланици и консули в чужбина, работят при такъв режим на отвореност и постоянни контакти със съответните български общности в съответните страни или консулски огръзи. Даже напротив, има повече примери за съвсем друго, доста по-дистанцирано и неангажирано поведение.
Браво на г-н Консула. Подкрепя идеята ОБАЧЕ НЕ В ДЕНЯ НА РЕФЕРЕНДУМА !
Само така ще е ясно, че хората се явяват информирани и знаят за каква ще се гласува и за кого.
Най-накрая и една правилно мнение по въпроса. Всички се борят избора на Обществени съвети да е в деня на референдума, защото иначе няма да има никой желаещ за това гласуване без да знае за какво е.
БРАВО НА Г-Н СТОИЛОВ