Разбрахте ли радостната новина? От „Гинес“ ни подготвят Коледно-Новогодишен подарък.
България ще получи „Рекордът на рекордите“, нещо като награда за цялостно творчество.
В мотивите на Гинесите можем да прочетем суперлативи от рода на: „Тази страна е потресаваща!“, „Това е страната на неограничените невъзможности!“, „Уникална държава!“… Аргументите са събрани в 26 дебели тома. Ето ви само някои от тях:
1.) В България можеш да станеш министър-председател без да си имал преди това нито един ден трудов стаж, където и да било другаде, освен в партийната ясла – Сергей Станишев.
2.) Не е необходимо да си завършил средно образование, за да си президент, министър-председател, министър, депутат, кмет… Няма изисквания за образование, квалификация, опит… Няма проблем, и ако сте притежател на „жълта книжка“, тоест ако сте документирано луд.
3.) Можеш да бъдеш шеф на полицията, независимо, че си пожарникар – главен секретар Бойко Борисов. Или пък социолог – министър Румяна Бъчварова. Или физкултурник – Цв. Цв. Всъщност, за да си началник на полицията, най-малко е нужно да си полицай. Кой знае защо обаче, за архитекти, лекари, летци, агроинженери, зоотехници и пр. трябва да си учил точно това, което искаш да работиш!?
4.) Само в България довчерашни сервитьори, бармани и комсомолци могат за „една нощ“ да се превърнат в милионери, чрез вълшебни килимчета и лампи, които за по-голяма тежест са наречени с кодовите имена „приватизация“, „заменки“, „обществени поръчки“…
5.) Единствената възможност да правиш успешен частен бизнес в България е да си част от държавата. Умираш, ако не получаваш пари от министерства и общини.
6.) Корупцията в България е държавна политика. Корупцията е издигната в култ. Тя се отглежда, за нея се грижат и гражданите, и институциите като добър стопанин. Корупцията е жизнено необходима – тя е движещата сила в страната.
7.) Правосъдната система изцяло се подчинява на пазарните принципи – който плати повече, получава по-добро правосъдие. В България можеш да си наемеш прокурор или съдия, така както си купуваш проститутка – фиксирана сума за точно определена услуга.
8.) Българските медии работят под знака на могъщата Автоцензура. Собственици, главни редактори и редови журналисти сами и напълно доброволно се превръщат в подлоги на властимащите към момента. Медиите не могат да съществуват без парите, които получават под формата на „спечелени“ проекти от министерствата по различни програми или реклами. Рекламодателите са изцяло зависими в бизнеса си от добрите взаимоотношения с правителствата и общините. Иначе казано – българските журналисти са придатък на всяка власт, те са в услуга на системата в името на собственото си оцеляване.
9.) От 6-милионното население на страната, 3 милиона са под и около прага на бедността. Половината от българите дори и да имат работа, не могат да плащат сметките си за парно, ток, вода, телефон, лекарства и храна. Въпреки отчайващата мизерия и абсолютната липса на перспектива, в България няма бунтове, няма протести и размирици.
10.) Никъде другаде по света няма толкова нагли, алчни и безскрупулни робовладелци. Сплотена шайка от политици, магистрати, олигарси и местни феодали безпрепятствено и безогледно грабят и убиват, без дори да си правят труда да се прикриват и да замазват очите на така наречения „народ“.
11.) Никъде другаде по света няма толкова послушни роби – с такова перфектно робско самосъзнание.
12.) Няма друга държава, от която да са избягали 3 милиона души, без да е имало война.
13.) Само в България Геноцидът се нарича „преход“. Всъщност българите може и да са прави, ако имат предвид преход към отвъдното.
14.) Единствено жителите на България вечно чакат някой да ги „оправи“. Да дойде някой от Москва, Вашингтон, Брюксел, Мадрид, Банкя, Луната…, да дойде и да ги спаси, да им раздаде бленуваните справедливост и законност. Да им вдигне гащите. Да им обърше сополите и да ги нахрани.
Има и още точки в мотивите за връчването на наградата за цялостно творчество, но и тези стигат, за да разберем че решението е взето с лекота.
И така, имаме повод, за да бъдем горди! Радвайте се, братя и сестри българи – ще ни почетат.
Ивайло Зартов,
29 октомври 2015 г.
