Някога, съвсем неотдавна, имало едно царство-господарство. Там безчинствала строга господарка – царица, която обезглавявала когото ѝ падне просто ей така – за „добър ден”. Мирясвала единствено, ако ѝ разказват приказки, но пък сменяла разказвачите като носни кърпички. Само един тарикат успявал от години да задържи главата си. Той винаги вмъквал в разказа си „следва продължение”, с което обезсилвал кръвожадността на любопитната царица. Този изкусен майстор на локумите се казвал Шехерезад. Ето ви епизод от безкрайните му истории:
«Само допреди 100-тина години на мястото на държавите Катар и Саудитска Арабия нямало нищо. Или по-точно казано – имало някакви колиби, по крайбрежието на Персийския залив се препитавали бедни рибари, а в околните пустини чат-пат можело да се срещне някоя заблудена камила. Пясъците не ставали за ядене и гладът бил ежедневен гост на трапезата на местните племена. За щастие на туземците в други по-напреднали технологично народи се появила парната машина, после и двигателят с вътрешно горене. Като взрив на пубертетски пъпки се пръкнали автомобили, самолети, влакове, кораби…, задвижвани от чудните двигатели, които обаче мърдали чрез изгарянето на бензин или нафта. Те пък се произвеждали от петрол. И сега идва най-важното – под пясъците на рибарите и камилите се оказали несметни количества от земното масло. Камиларите станали брутално богати. Обявили се за шейхове и крале, а техните частни държави се превърнали във водещи продавачи на черно злато в света. Търговията се извършвала с помощта на огромни кораби – цистерни, наречени на галено танкери. Всичко вървяло тип-топ, от мазно по-мазно. Милиардите се трупали, камилите били заменени от свръхмощни спортни коли и луксозни лимузини. На мястото на палатките поникнали мега претенциозни 7-звездни хотели, изкуствени острови, ултрамодерни градове, яхтени пристанища… Но за съжаление няма вечно щастие. На пазара се появили подли конкуренти. При това те били от същия този регион, наречен Арабски полуостров, и обозначавали себе си като араби, демек – роднини на саудитците и катарците. Кофти работа. На всичкото отгоре изповядвали една и съща религия – ислям. С някои от най-близките съседи – като Кувейт, ОАЕ и Оман – се стигнало до споразумение да контролират цените и количествата на продавания петрол. С други се изпокарали.
Ирак и Сирия са съвсем различен дюнер. Териториите им, освен с нефт, са бъкани и с история. Люлки на древни цивилизации и народи. Буквално на всеки километър се срещат храмове, статуи и цели градове, доказващи, че светът е съществувал и преди да се появи арабската дума за единствения Бог – Аллах, както и пророкът/пратеникът Мохамед. Впрочем, древните градове и култура на Междуречието са съществували и преди Христос, Буда и Мойсей, колкото и да звучи невероятно. За столиците на Ирак и Сирия – Багдад и Дамаск съществуват множество легенди. А имената на известни днес градове в Саудитска Арабия и Катар дори и да ги чуете някъде, след пет минути може да ги забравите. Културно-историческите различия не били чак толкова дразнещи, но самостоятелната политика не се търпяла.
Затова в един пясъчен ден шейховете извадили две гърбици петродолари и платили на „световния жандарм“ САЩ да вразуми непослушните. Оттам пък страшно се зарадвали, че ще има къде да изплискат повишения си тестостерон. Излъгали собствения си народ и световната общественост, че в Ирак има химически оръжия и нападнали. Свалили от власт неудобния Саддам Хюсеин и въвели удобния контролиран хаос. С това обаче работата била свършена наполовина – Сирия продължавала да грози картата с „независимостта” си. Събрали се хитрите саудитски и катарски шейхове да помислят какво да правят. Докато мислели, похапвали и някъде след третото стадо камилчета-сукалчета родили гениален ход. Щели да направят на главатаря на Сирия – Башар Асад предложение, което той не можел да приеме. Разпънали една карта и му казали: „Виж нашите нефтени кладенци в Катар и Саудитска Арабия. Искаме да построим петролопроводи от тях, които да минават през Ирак, след това през Сирия и Турция, и да стигат до Европа. Европейският съюз има нужда от нашия нефт. Ние ще го доставяме, те ще си плащат, а и за теб ще има транзитни такси. Ако не се съгласиш, ще направим всичко възможно да те махнем от власт. Видя какво стана с колегата ти Саддам и с Ирак, нали?”.
Отперили му те невъзможната оферта и се подсмихнали под геврек. (Геврекът не е този, дето ние го ядем, а онзи, който стои на главите на шейховете и придържа чаршафа да не се изсули). А предложението било неприемливо за Башар, защото той отдавна се бил завързал във военно, икономическо и политическо отношение с Русия. А за Русия подобен проект – да се снабдява по тръба Европа с нефт и газ от Катар и Саудитска Арабия – бил немислим. Руснаците мечтаели за тотална зависимост на ЕС от руските енергоносители. Ако на някой не му е ясно как точно изглеждат руските мечти, да погледне България. На 99,99% енергийно закрепостена чрез руските газ, нефт и ядрено гориво – няма мърдане. А сега си представете цяла Европа, вързана на синджирчето на Кремъл. Готино, нали?
Та, такива ми ти работи. Нямало как да стане, не можел Башар Асад да клекне пред саудитите и катарците. На всичкото отгоре той не бил вързан само с Московска верига. Имал си ангажименти и към персите от съседен Иран, които пък били в дългогодишен остър конфликт с шейховете и „тоягата“ им САЩ. Картите били раздадени, залогът бил кой да държи шалтера на европейците и играта започнала. Но със Сирия не можело да се постъпи, както с Ирак. Директното нападение от американски тестостерони не било вариант, защото на брега на Средиземно море до сирийския град Латакия руснаците притежавали своя военна база. Единственото руско военно присъствие извън територията на Русия, и да се окаже точно в Сирия. Малшанс.
За да се избегне прекия сблъсък между чичо Сам и дядо Иван, на помощ били повикани винаги готовите като пионерчета бивши муджахидини, бивши талибани. Сложили им нова табелка: „Ислямска държава”, пуснали старата и добре позната плоча за ислямски джихад и напред – юруш на петрола! За да се води война са нужни пари, обучени войници и оръжия. Ако има и някаква идеология за мъгла – още по-добре. Катарците и саудитите развързали кесиите. Американците доставили оръжието, а готовите бойци ги имало в изобилие още от Афганистанските кръвопролития. Там години наред пакистанските и американските тайни служби обучавали армии от фундаменталисти, които после били използвани в конфликтите в Чечня, Босна и Херцеговина и Косово. Не били малко и новите доброволци ислямисти от разбитата армия на Саддам, който преди да му видят сметката, се фукал, че има поне 1 милион войници.
Така след нежните грижи на Катар, Саудитска Арабия и САЩ се родила „Ислямска държава”, която за отрицателно време завзела огромни територии от Сирия и Ирак. По една чиста случайност, именно през тези територии щяла да минава тръбата за Турция и Европа. Пак напълно ненарочно в завзетите земи се оказали най-големите нефтени находища и от немай къде ислямистите започнали да продават на черния пазар нефт. Да търгуват открито не ставало, защото били обявени за терористи № 1 в света. От кого били заклеймени ли? Ами от родителите си. От САЩ и техните съюзници в НАТО, и от Русия, и от целия цивилизован свят, каквото и да означава това „цивилизован”. Трябва да им се признае на джихадистите, че те доста се стараели да заслужат мрачната си слава. Режели глави на пленници пред телевизионни камери, избивали цели села с друговерци или просто с тези, които не им се подчинявали, трепели хора по улиците на европейските градове, взривявали самолети… Всячески се напъвали да докажат, че наистина са страшилища.
Целият свят им обявил война. Естествено водач на битката срещу лошите станали САЩ и като се почнали едни бомбардировки срещу „Ислямска държава”, яко бомбардиране паднало над година и 3 месеца. Американците надупчили северните части на Сирия и Ирак, като много внимавали да не уцелят някой джихадист. Така битката срещу терора продължавала отгоре, а отдолу „Ислямска държава” завземала все по-големи територии и се разхубавявала. От нелегалната продажба на нефт спечелили милиарди, което пък зарадвало Катар и Саудитска Арабия – можели да намалят първоначалното финансиране. Американците и те били доволни – оръжието продължавало да им се купува. Турция, и тя щастлива от 3 пъти по-евтиния нефт, който купувала от ислямистите и препродавала на кого ли не.
Ситуацията се оказала печеливша почти за всички, но не и за руснаците, които виждали как територията, контролирана от техния Башар, ставала все по-малка и по-малка. Явно наближавал денят, в който отслабващата съпротива на Асад щяла да бъде прекършена. И след това по маниера на Ирак да се въведе контролиран хаос и в Сирия. Да се построи тръбата и Европа да стане енергийно независима от Русия. Това не можело да се допусне. Легитимният сирийски шеф Башар Асад официално поканил руснаците да го защитят. Те без да губят време започнали да бомбардират „Ислямска държава”, като специално унищожавали хилядите тирове-цистерни, които превозвали нелегалния нефт към Турция. Това страшно ядосало другите борци срещу ислямистите и световния терор, и особено много онбашията Ердоган, който се изживявал нещо като турски султан. От яд, че му се бъркат в личния алъш-вериш, той извадил една прашка, заредил един камък „земя-въздух“ и свалил руски самолет. Прас! Самолетът паднал. Пилотите успели да катапултират, но отдолу местните мирни жители измъкнали от пазвите си картечници и разстреляли във въздуха единия пилот. Вторият руски пилот имал късмет, че не го уцелили.
Тялото на убития пилот на много услужливо попаднало в ръцете на турците и те го предали по официален път на руснаците, като преди това викнали православни свещеници да извършат необходимите обреди. Това само по себе си е страшно трогателно. Първо го убиваш, след това го опяваш и накрая го връщаш на роднините му. Наистина е мило – турците са мюсюлмани, ама намират православни свещеници, за да оплачат руския пилот. Със сигурност руснаците ще им върнат жеста, ако свалят турски самолет. Ще намерят ходжа да извърши всичко необходимо по мюсюлманските канони и чак след това ще предадат трупа. Не може да се отрече, че живеем в един наистина силно цивилизован свят. От цялата тая драма, Кремълският господар Путин обаче побеснял и… спрял вноса на турски домати в Русия. Щял да спре износа на руски жени в Турция, нямало да ги пусне да се размотават по вражеските курорти следващото лято. Ужас! Горките турски гларуси, живи да ги ожалиш. То бива, бива жестокост, ама това е прекалено.
Как изглежда цялостната картинка? Имаме безспорен злодей – „Ислямска държава”. Обявен официално от всички останали държави като враг на човечеството. САЩ, ЕС, Турция, Русия… – всички се самоопределят като борци срещу „Ислямска държава” и воюват срещу световния терор. Всъщност става въпрос само за нефт, газ и пари, много пари, милиарди. Междувременно милиони човешки съдби са разбити. Градове се превръщат в руини, никой не брои труповете. Броят се само бежанците, и то защото представляват заплаха за спокойното съществуване на европейците. Страхуват се обаче само обикновените европейски граждани. Техните необикновени правителства се радват – навсякъде виждат само нови възможности да се краде. Светът се е разделил на две, но не по вяра, раса или религия. Разцепил се е на плебеи и патриции. На електорат и управляващи. На страдащи и лапащи.»
Тук Шехерезад се поспрял и се заслушал. Строгата господарка – царица похърквала и даже попръдвала. За всеки случай разказвачът промъкнал едно „Следва продължение…” и се чупирал.
Ивайло Зартов,
4 декември 2015 г.
