Три примера как държавата разхищава пари на данъкоплатците през 2015-а
“През 2016 г. публичните разходи в България ще надвишат 32 млрд. лв. Това са само средствата по националния бюджет, като към тях следва да прибавим разходи за още над 2.5 млрд. лв., които са за сметка на европейските данъкоплатци. Разходването на близо 35 млрд. лв. от публичните институции в страната ще бъде абсолютен рекорд от началото на прехода.”
Ако се чудите откъде са тези остри думи, веднага ще ви кажем – така започва книгата „Черна книга на правителственото разхищение в България”, която беше представена в началото на декември в София.
Тя е проект на германската фондация „Фридрих Науман”, която заедно с експертите от Института за пазарна икономика и Българско либертарианско общество написват първата за България книга, обобщаваща порочни практики при изразходване на публични средства. Идеята е взаимствана от Германия, където местната „Черна книга” набира такава популярност през годините, че всеки чиновник внимава вече да не попадне в нея.
Както между германските, така и между българските й корици попадат примери от годината за безрасъдно прахосване на публични средства – най-често чрез обществени поръчки. В Германия годишно се обобщават над 100 фрапантни случая, докато в България засега само 10.
Екипът на Money.bg прочете книгата и избра 3 от най-скъпите разхищения на публични средства през годината, описани в нея.
„Във всяко село – стадион”
По-голяма част от българското население живее в градове. Ето защо българските села са обект на различни европейски програми, чрез чието финансиране да станат по-привлекателно място за живеене – като се изгради нова канализация, подобри се пътната инфраструктура или се укрепнат дигите на някой опасен водоем.
Вместо това обаче често първите европейски пари за дадено село отиват не за тези важни подобрения, а за стадиони. „Причината за наличието на нови стадиони в едни от най-малките населени места в България до голяма степен се корени в начина, по който е формулирана Програмата за развитие на селските райони в периода 2014-2020 година”, обясняват авторите на книгата. В програмата е заложена клауза, според която спортните съоръжения получават 100% финансиране от нея., т.е. не се дава и един лев извън европейската субсидия.
Какъв е резултатът от това? „От началото на оперативната програма, която действа в периода 2014-2020 г., одобрените проекти са 87, като с тях ще се изградят или ремонтират повече от 300 съоръжения на обща стойност почти 300 млн. лв.”. Една част от тях не са стадиони, но случаите на спортни площадки за много пари на места с население под 1000 души не са един или два.
Паричната стойност на проекта е 285 милиона лева до този момент и е класифициран от авторите като „безмислено похарчени средства”.
„За кого е безплатно санирането”
Тази година мина под знака на санирането. Още в края на 2014-а стана ясно, че ще има държавна помощ за безплатно саниране на панелни жилищни блокове. И преди е имало такива програми, но с европейски пари – по „Регионално развитие” в периода 2007-2013. Продължаващата и в момента държавна програма е със средства изцяло на българските данъкоплатци.
Проблемът: „на практика парите събрани чрез данъци от едни ще бъдат използвани за „безплатното“ саниране на жилищата на други”. Иначе казано – всички плащат, но само някои получават.
„С тези пари, които идват от всички данъкоплатци в страната, бива обогатена една изключително малка част от населението – по предварителни оценки бе изчислено, че броят на блоковете, санирани по тази програма, в най-добрия случай ще е между 4000 и 6000 от общо 70 000 панелни блока в цялата страна, или около 7%”, пишат икономистите.
Паричната стойност на програмата е 2 милиарда лева и е класифицирана от авторите като „излишен проект”.
„Скандалните милиони за „реклама” на туризма”
Третият скъп за данъкоплатците случай е свързан с разходите на държавата за популяризирането на България като туристическа дестинация. „Напоследък рекламирането на България като добра туристическа дестинация, както пред чуждестранни, така и пред български туристи, се превърна в основна цел на всеки един кабинет”, коментират авторите.
Техните критики падат върху идеята да се харчат държавни или европейски пари за даден сектор, като по този начин той бива субсидиран за сметка на други. „Туризмът е изключително важен сектор от българската икономика, това е безспорен факт, но това само по себе си не обосновава идеята, че той трябва да бъде третиран специално от държавата и фирмите в него де факто да бъдат субсидирани”.
Книгата разглежда случаите на пари, похарчени за реклама на обекти без реална туристическа инфраструктура или за рекламни продукти със съмнително качество и висока цена.
Паричната стойност на рекламите през годините възлиза на 5.59 милиона лева и е класифицирана като „проекти със съмнителна стойност”.
Цялата книга можете да прочетете тук.
.
Източник: Money.bg
