Мила Маева, ИЕФЕМ-БАН
(Публикувано в: Анастасова, Е., Г. Лозанова, Ст. Станоев (съст.). Празникът на Свети Кирил и Методий. Пространства на духа. Т. 1. София: Парадигма, 2015, с. 305-321)
Проучването е фокусирано върху отбелязването на празника на св. Кирил и Методий от две големи български емигрантски общности, ситуирани във Великобритания (по-специално Англия) и Франция, и показва ситуацията там до средата на 2012 г. Изследването се стреми да анализира мястото на този ден в системата на национални и традиционни празници (като Баба Марта (1 март) и да анализира ролята му като елемент от „изобретените традиции” (Hobsbawm, Ranger 1983) за запазване и формиране на българска културна памет и културна идентичност на емигрантите, и по-специално на децата, родени извън родината.
Но за да се добие представа за мащабите на празника, първо трябва да се представят българските общностите в тези държави. Създаването на български общности във Великобритания и Франция е резултат от многобройни емиграционни вълни. Изследването на движения в тези две дестинации бяха открити многобройни различия. На първо място чисто хронологически се наблюдават различия между емиграцията към Франция и Великобритания. Повечето изследователи смятат, че емиграцията към Франция е до голяма степен традиционна и е обвързана с франкофонията и престижа на френската култура и образование. От своя страна, движението към Великобритания придобива масовост в последните пет години и то едва след приемането на страната за член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
СПЕЦИФИКИ НА МИГРАЦИОННИТЕ ВЪЛНИ
Сведения на емиграция на българи в двете посоки има още от периода на Възраждането, но данните са доста неясни и неточни. Например първите сведения за българи в Англия са от преброяването от 1871 г. и тогава българските домакинства са едва две (става въпрос за семейства, живеещи със свои сродници и прислуга). По-късно, според преброяването от 1891 г., броят на чисто българските домакинства е четири, а на смесените – три (става въпрос за българи, защото има сведения за голям брой евреи от българските земи, заселили се на Острова по това време). Данните сочат, че само трима българи получават британско гражданство в края на ХIХ и началото на ХХ в. От този период българите са предимно търговци, които имат кантори в Лондон и Манчестър. Британските архиви дават отделна информация за български моряци, пътуващи под британски флаг, или участници в театрални трупи.
За Франция сведенията са по-ранни. Според някои от изследователите, отделни данни, български търговски емигранти се настаняват в Марсилия през ХVІІІ в. и началото на ХIХ в. Изворите сочат създаването на стабилна мрежа, която улеснява вносно-износната търговия на Габрово (Лазарова 1999: 176).
Както Великобритания, така и Франция, са място за търговия, и преобладаващият мотив за заселване е несъмнено икономически. Но Франция е и притегателна сила за много от хората на изкуството и литературата като музиканти, артисти, писатели и т. н. За дълъг период тази държава е един от важните центрове за получаване на престижно образование, който привлича българските ученици и студенти от Възраждането до днес. Според данните, цитирани от И. Танчев, само в периода 1878-1912 г. 1220 българи учат във френски университети, академии, висши и професионални училища (Танчев 1994, 2010, 2010а). От своя страна, в исторически аспект Англия не е така популярна и броят на завършилите в английски университети и колежи се броят на пръсти. В последните няколко години обаче броят на българските студенти там драстично се увеличава и през 2011 г. броят на записаните е около 10 000 души.
За разлика от българската емиграция във Франция, чийто брой нараства постепенно през годините, за да достигне около 50 000 хил. души, то българите на Острова значително се увеличават след 2007 г. и през 2012 г. възлизат на около на около 80 000 хил., по официални данни, и около 150 000 по неофициални.
Хронологическите рамки българската емиграция към Великобритания и Франция би могла да се раздели на три големи периода. Най-ранният обхваща времето от средата на XIX в. до 9 септември 1944 г., като става въпрос преди всичко за студентска и търговска миграция. Периодът на комунистическия режим в страната (1944-1989 г.) се свързва с движението на политически бежанци, както и на представители на различни външно-търговски предприятия или културни организации, изпратени в двете страни и с шпионска цел (Христов 2009). Най-масова е емиграцията в последните 13 години. Този нов период търпи вътрешно разделение на четири важни под-периода. Първият (1989-2001 г.) е провокиран от рухването на комунистическите граници, от отварянето на страната на Запад след 10 ноември 1989 г. и от любопитството да се пътува и да се срещат нови хора и култури. От друга страна, преходът в България от централизирана към пазарна икономика е свързан с високи нива на инфлация и на безработица, рестриктивна кредитна и данъчна политика, и ниски нива на производство, които се отразяват върху цялото население на страната, довеждат до рязко спадане на жизнения стандарт и до засилване на емиграционните настроения. Отпадането на визовите ограничения за пътуване в повечето страните от еврозоната през 2001 г. дава несъмнен тласък на движението на българите. Приемането на страната в ЕС и възможността за безвизово движение към Великобритания на 1 януари 2007 г. дава несъмнен тласък на студентската и икономическата миграция в тази посока. Най-новата миграционна вълна започва в средата на 2010 г. и е провокирана от икономическата криза и стагнацията на пазара в Западна Европа и България. Тази вълна е особено силна в момента към Великобритания и е свързана с преместване на представители на други български емигрантски общности като тези в Испания, Гърция и Франция към Великобритания. Редица примери показва в хода на изследването, че в последната година не са редки случаите на ре-емиграция на хора, които са се установили в други европейски страни, но поради политически, социални или икономически причини променят дестинацията и вече се насочват към Острова.
Изследването е базирано на серия от теренни етнографското проучване сред български емигранти във Великобритания. В процеса на изследването са използвани класически етнографски методи като задълбочено и полуструктурирано интервю, включено наблюдение и автобиографичен разказ на респондентите. Изследването на българите във Великобритания е реализирано в продължение на 4 години (2007-2011 г.) Лондон (2007, 2010-2011 г.), Манчестър (2010 г.), Бирмингам (2007 г.), Чатъм (2007 и 2010 г.), Рочестър (2010 г.), Тонбридж (2007 г.), Мейдстоун (2010) и в България, София (2009 и 2011 г.). Проучванията във Франция са проведени предимно в Париж през май 2010 г. и септември 2011 г. Използвани са и методите на виртуалната етнография според Christine Hine, и по-специално онлайн качествени изследвания на наративи от различни емигрантски форуми и сайтове, създадени от или за българските емигранти във Великобритания и Франция (Hine 2000, 2005), като броят на интервюираните надхвърля 70 души.
Макар и целите на изследването да са съсредоточени върху изграждане на цялостна картина на емиграцията в двете държави, бяха събрани и данни за отбелязването на Деня на св. св. Кирил и Методий и на славянската култура, на българската просвета и култура сред българските общности там. Според материалите, 24-ти май наред с други български празници като 1 и 3 март, се празнува от повечето български организации във Великобритания и Франция по сходен начин. Мащабите на празника са в пряка зависимост от броя на емигрантите и особено от тяхната концентрация в големите градове. Както е логично, преди всичко дейността е съсредоточена не толкова в църковните общини, но преди всичко в българските училища.
Формално погледнато, св. св. Кирил и Методий присъстват като закрилници само на няколко от българските организации. Във Франция денят е патронен за една от трите български православни църкви, разположени в Париж, Лион и Страсбург, като последната носи името на „Св. св. Кирил и Методий” в Страсбург (Българска Православна енория св. св. Кирил и Методий и св. Бенедикт Нурсийски (Св. Литургия в гръцката църква „Св. Три Светители“: Paroisse orthodoxe bulgare Saints Cyrille et Méthode et Saint Benoît de Nursie en l’Église grecque des Trois Saints Docteurs et Hiérarques). В Страсбург на 11 май се отслужва празнична литургия по случай празника и се събират българи, но за съжаление аз нямам наблюдения. Интересно е, че само едно от училищата във Франция (от общо пет, от които две 2 в Париж и по едно Лион, Страсбург и Тулуза) – най-старото носи името на св. св. Кирил и Методий.
Във Великобритания съществува българската културно-просветна организация “Св. Св. Кирил и Методий”, но нито едно от общо единадесетте българските училища във Великобритания (от които едно е в Ирландия и другите са в Англия, от тях в Лондон са съсредоточени шест) не носи името на светите братя Кирил и Методий. Това е интересен факт, предвид тенденцията за постоянно отваряне на нови училища на Острова – само за последната година (2011 г.) са отворени нови три училища, което показва интереса към тях и е свързано с разрастването на българската емиграция към Острова.
24-ти май във Великобритания и Франция си отбелязва в повечето случаи предварително, обикновено през почивните дни. Всяко училище организира свое отбелязване на празника с песни и танци, като накрая завършва с почерпката с традиционни ястия като вино и баница.
Според представител на училище „Васил Левски” в Париж: „Ентусиазираните деца нетърпеливо вдигаха ръка, за да разпознаят посочените букви, да прочетат думи и кратки изречения, да назоват географски места и понятия. След кратък рецитал, големите, вече грамотни ученици, напомниха за делото на Солунските братя, благодарение на които Българите имат „четмо и писмо“ . По случай празника българското училище „Св. Климент Охридски” в Екс ан Прованс организира на 27 май 2012 г. ден на отворените врати с богата програма. Тя включва уроци по български език, история и география, театър, дегустация на български ястия и размяна на рецепти и фото изложба „Моята България”.
На Острова денят слага край на учебната година и раздаването на дипломи на най-малките ученици и по тази причина е особено тържествен. Българското училище към посолството например прави големи концерти посветени на празника, а българските училища „Васил Левски” и „Розова долина” организират свой „Празник на буквите”.
Във Франция, освен официалната програма на училищата по случай празника, обикновено се организира и голям пикник извън Париж (parc de la Mairie de Morainvilliers), с цел да се привлекат повече българи. Този пикник се осмисля като празник на българската емиграция във Франция.
Първото му отбелязване е през 1993 г., а ежегодно се празнува от 1996 г. През 2011 г. и 2012 г. например това събитие събира около 400 души . Според Елен Горгачева, чиято е идеята, и която организира ежегодно пикника: „Това е стара българска традиция – за празника на св. св. Кирил и Методий да се прави излет сред природата. Но си казвам – добре, но някой трябва да го организира… Помислих малко и си казах – защо пък да не се направи?… На първата среща дойдоха 160 човека. Но на всички така им хареса, че казаха „Това трябва да стане традиция”.“ (Динолова 2000: 90-91). Пикникът е съпроводен с българска музика, хора и храна, а през 2012 г. тържеството е благословено от парижкия архимандрит Емилиан.
Емиграцията ни във Великобритания и Франция организира многобройни културни прояви за 24-ти май. Често пъти се правят концерти на българския хор, постановки или изложби на български художници. През 2012 г. Българският сити клуб открива българската чешмичка под патронажа на Димитър Бербатов, направена в градините Кенсингтън. Студентските организации също отбелязват деня с празнични събития и с рекламиране на общността в рамките на британските университети. Например студентите в университета в Уорик ежегодно организират представяне на български танци и песни по случай празника.
При отбелязване на празника в Лондон на 13 май 2012 г. за първи път се наблюдава общо честване на празника на емигранти от Русия, Украйна, Беларус, България и Сърбия. Инициативата е на Епархията на Суроз и Руската православна църква. Организиран е концерт в Кралския колеж по музика в Лондон, с участието на деца от различните училища на славянските общности във Великобритания и Ирландия.
С приветствени думи към присъстващите се обръща архиепископ Елисей: „В словото си той изтъкна значението на делото на солунските братя-първоучители и желанието на нашите общности да отпразнуваме заедно този свят за всички ни празник. Животът на Кирил и Методий бе прекрасно пресъздаден в театрален спектакъл, изнесен от децата в училището към Успенския катедрален събор и епархията на Суроз. След тях концертът продължи с изпълнение на децата от българските училища в Лондон към Посолството на България… След тях учениците от българското училище «Боянь Мага» изпълниха «Боряно, Борянке», попяха народни детски песни, а накрая танцовият състав на големите изпълни хороводен танц, озаглавен «Шопско настроение». Българските училища «Васил Левски» и «Розова долина» се представиха с изпълнение на най-малките си ученици, облечени като калинки, а след това по-възрастните участници в танцовия им състав изпълниха китка от български хора. Последваха изпълнения на сръбски фолклорни песни от учениците към сръбското неделно църковно училище. Ученик, представител на Беларуското посолство, изпълни откъс от поема на Я. Купал. Най-голямо бе руското участие: център «Глобус» с народни песни и танц – кадрил, следван от руски хор, изпълнил «Во поле береза стояла». Изключителна атракция направиха децата от танцувална студия «Калинка», които нашариха сцената с пъстрите си костюми и с професионалните си, почти акробатични, изпълнения на руски танци. След тях спектакъл с руски частушки изпълни училище «Дружба» и накрая бяха представителите на Украйна от фолклорния клуб «Млад театър» с литературно-музикална композиция по стихове на Тарас Шевченко… Виждаше се как славянските общности милеят и полагат изключителни грижи за съхраняването на народните традиции.” (Мечева 2012).
Възприемането на 24-ти май като „български” празник се отразява и върху отбелязването му извън българските организации. Например емигрантите в Англия го празнуват и по нетрадиционен начин. Българите организират чалга партита в българските заведения, а през 2012 г. конкурсът „Мистър Лондон 2012” съвпада с празника.
Как се осмислят денят на славянската писменост и култура сред българската емиграция във Великобритания и Франция. Ще дам няколко примера, както от отделни интервюта, така и от българските емигрантски форуми с теми, посветени върху празника.
И в двете държави 24-ти май се отбелязва и възприема като ”красивия празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, на славянската писменост”. Според една от участниците в тържеството в Париж: „Делото им ни прави уникални и неповторими в днешния свят. На този ден всички гордо заявяваме, че сме българи”. Българското училище в Лондон „Боян Мага” дори се стреми да пренесе децата назад във времето със своята философия: „Децата обичат да работят. Дайте им работа! Правенето е живот, а правенето с любов е безсмъртие! „Да се пренесем във времето на Кирил и Методий, да се опитаме да напишем страница от техните древни книги – на старобългарски, за да усетим епохата и мисията на двамата братя и техните ученици. Преживяното се помни!”
Интерес представляват и мненията на потребителите в българския сайт за взаимопомощ във Великобритания BGHelp . Ще споделя само някои от тях. Според юзърите това е „Денят на българската писменост и култура и на Светите Братя Кирил и Методий!”. 24-ти май е определян като „най-стария”, ”най-истинския”, „най-светлия български празник”. Мнението на Мила е, че: „Светският празник за св. св. Кирил и Методий…. се развива като специфично българско явление”. Според elicka това е: „един ден, в който със гордост можем да кажем „АЗ СЪМ БЪЛГАРИН“! ; „Да бъдем горди, че имаме една от най-старите азбуки в Европа и да успеем да я съхраним и занапред. Да използваме нашите си, кирилски букви, а не латински или пък цифри (напр. 6 вместо ш, 4 вместо ч и др.) напук на масовата латинизация в Интернет, компютрите, даже и табелите по българските магазини.” Освен честитки във форумите, се разменят и значими български стихотворения като „Аз съм българче” и „Българският език” на Иван Вазов. Но често пъти празникът е не само повод за гордост. За емигрантите този ден, както другите празници, е свързан с носталгично спомняне на родината: „24 май!… На този ден ми се иска да си бъда у дома – в България. Защото е пролет, защото всичко цъфти и зеленее… Защото улиците са изпълнени с деца и възрастни, с музика и песни,с цветя и усмивки… Това е най-старият, най-хубавият, най-истинският български празник. Празник не само на светите братя Кирил и Методий, създали и доказали, че славянската азбука и славянската писменост имат право на съществуване. Това е и празник на българщината.”
И още нещо интересно – един от най-големите български ресторанти в Лондон, носещ названието „Див петел” (Crazy cock), е рекламиран като „най-българското място на Острова”. И освен традиционните копривщенски къщи, рисунките по стените изобразяват картата на „Велика България” на три морета, българските герои като Ботев и Левски, и заедно с тях присъстват св. св. Кирил и Методий!
Изследването показва, че св. св. Кирил и Методий и празникът 24-ти май са едно от малкото обединителни образи и събития за българските граждани във Франция и Великобритания. Празникът е част от системата на национални празници и от системата на т. нар. „национални възпоменания” . Пренесен от родината в емиграция, той е важен елемент и допринася за засилване на „всекидневния национализъм” (Billig 1995) в приемащата страна. Осмислянето на празника като „български” и „национален” го превръща в неотменна част от системата на изграждане и поддържане на колективната памет на двете емигрантски общности в Англия и Франция.
Празнуването на Деня на славянската писменост и българската просвета и култура допринася за формирането на „българска” идентичност на децата, родени в емиграция, за утвърждаването на българските общности в рамките на приемащите общества, но и за разграничителен маркер спрямо останалите славянски емигрантски групи в емиграция.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
БИБЛИОГРАФИЯ
Бонева 2004: Вяра Бонева. От Манчестър до Михалци. Даскал Тодор Лука Лефтеров – ИПр, 2004, кн. 5-6, 343-361.
Бонева 2011: Вяра Бонева. От Манчестър до Михалци. Даскал Тодор Лефтеров като читалищен деец. – За Буквите, 2011, бр. 34, 17.
Василева 1991: Бойка Василева. Миграционните процеси в България след Втората световна война. София.
Василева 1999: Бойка Василева. Българската политическа емиграция след Втората световна война. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
Гелнер 1999: Ърнест Гелнер. Нации и национализъм. София: ЛИК.
Генчев 1991: Николай Генчев. Българска възрожденска интелигенция. София: СУ „Кл. Охридкски”.
Давидова 1996: Евгения Давидова. „Тъпчилеща син” – опит за създаване на търговска кантора в Лондон пред 1873. – ИПр, 1996, кн 2, 70-79.
Динолова 2000: Диана Динолова. Беглецът: Документална повест за бягството на Петър Горгачев и за живота му с неговата съпруга Елен във Франция. София: ПК Д. Благоев.
Лазарова 2003: Вели Лазарова. Габровци в емиграция – дейци и меценати. – В: Българската емиграция през Възраждането (Сборник материали от Национална научна конференция с тема: „Ролята на възрожденската емиграция за напредъка на българската нация”, проведена в Сливен на 13 и 14 октомври 1999 г.). Научен ръководител: проф. Крумка Шарова. Сливен, 176-190.
Мечева 2012: Снежина Мечева. Общ празник на славянската писменост и култура във великобритания. – БГ Бен, бр. 10 (236), 19 май 2012 г.
Стателова, Танкова 2002: Елена Стателова, Василка Танкова. Прокудените. София.
Танчев 1994: Иван Танчев. Българската държава и учението на българите в чужбина (1878-1892). София: Марин Дринов.
Танчев 2010: Иван Танчев. Организации на българските студенти в чужбина (1894-1903). – ИПр, 2010, кн. 1-2, 68-92.
Танчев 2010а: Иван Танчев. Френският принос в подготовката на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). – ИПр, 2010, кн. 5-6, 24-81.
Халбвакс 1996: Морис Халбвакс. Колективната памет. София: ИК „Критика и хуманизъм”.
Хобсбом 1996: Ерик Хобсбом. Нации и национализъм от 1780 г. до днес. София: Обсидиан.
Христов 2009: Христо Христов. Империята на задграничните фирми. София: Институт за изследване на близкото минало, Сиела.
Billig 1995: Michael Billig. Banal Nationalism. London: Sage.
Cubitt 2007: Geoffrey Cubitt. History and Memory. Manchester: Manchester University Press.
Gills 1994: John Gills. Commemorations: the Politics of National Identity. Princeton: Princeton University Press.
Hall: Stuart Hall. Cultural Idnetity and Diaspora, 222-237 (http://www.unipa.it/~michele.cometa/hall_cultural_identity.pdf, видяно на 10 май 2012 г.)
Hine 2000: Christine Hine. Virtual ethnography. London: Sage.
Hine 2005: Christine Hine. Virtual Methods. Oxford: Berg Publishers.
Hobsbawm&Ranger 1983: Eric Hobsbawm and Terence Ranger. The Invention of Tradition. Cambridge: Cambridge University Press.
Zerubavel 2003: Eviater Zerubavel. Time Maps: Collective Memory and the Social Shape of the Past. Chicago: the University of Chicago Press.
