Повече от четвърт век след 1989-та в МВнР все още работят 71 служители от ДС
Отговор от Външно министерство по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ на въпроси относно служителите в министерството, които са били свързани с Държавна сигурност преди 10.11.1989 г. и още работят в МВнР
.
В редакцията на Eurochicago.com получихме отговор от Външно министерство на искане за достъп до информация по ЗДОИ. Отговорът е подписан от постоянния секретар на министерството Василий Такев и в него се съдържа следната информация:
На въпроса „Какъв е точният брой на служителите на МВнР към декември 2015 г., които са обявени от Комисията за досиетата, че са били свързани с комунистическата Държавна сигурност?“ – от министерството отговарят, че броят им е 71 (седемдесет и един).
И доуточняват: „Една част от тях са дългосрочно командировани на дипломатически и административно-технически длъжности в задграничните представителства на Република България или в международни организации в държавите: Австрия, Босна и Херцаговина, Виетнам, Грузия, Етиопия, Италия, Испания, Китай, Косово, Канада, Ливан, Люксембург, Мексико, Мароко, Македония, Норвегия, Палестина, Русия, Румъния, САЩ, Тунис, Турция, Финландия, Франция, ФРГ, Холандия, Черна Гора, Швейцария и ЮАР. Друга част от тях работят в Централно управление на МВнР, а именно: 27 души, от които генерален директор – 1, директори на дирекции – 8, началник отдели – 5, посланици за специални поръчения – 3 и служители – 10 на трудово и служебно правоотношение.“
На въпроса „Има ли сред тези служители свързани с ДС такива на пенсионна възраст и ако да, колко са те?“ – отговорът е 1 (един).
От следващия отговор разбираме, че броят служители на МВнР, продължаващи да заемат своите длъжности след навършване на пенсионна възраст, също е един, което означава, че именно бившият служител на ДС е този ценен кадър, който не може да бъде пенсиониран.
Следват факсимилета от заповедта за предоставяне на исканата по ЗДОИ информация и от отговора на министерството.
.
.
.
Бившите от ДС в МВнР, а и не само там, са готови да изпълнят всяка мръсна работа и да поемат на плещите си защитата на по-висшето ръководство, от което поради миналото си зависят. Те са готови храбро да прикрият всеки неуспех и далавера на тези, от които зависят – от нови и стари господари. Такъв е случаят с Раковски Лашев – попитайте го какво се случва с е-услугите и кой прибра паричките. Питайте и къде ще ходи на курорт-служба за сметка на държавата, на нас всички.
Действащият закон на Република България, приет от 38-то народно събрание на 26 април 2000 г. и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 година
Чл. 1.
(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работ-ническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на дър-жавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до на-ционална катастрофа.
Чл. 2.
(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. Целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. Съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. Безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения “Народен съд”;
4. Моралния и икономическия упадък на държавата;
5. Установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. Погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. Рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. Провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. Злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. Безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. Отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. Системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. Нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, междуна-родните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. При преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) Екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) Освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. Безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. Подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл. 3.
(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4.
Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Имам един въпрос, а преподавателите в школите на МВР ? Млади момчета ли са или са същите тия които са обучавали преди 1989? В същото верою и същите комунистически способи?До колкото си спомням всички бяха минавали школа в Русия.
Маргарита, защо направо не дадем имената им на чужди разузнавателни служби. Хем ще бъде евроатлантическо, хем ще се харесаме на началниците.
А това означава ли, че почти всичките останали служители МВнР са роднини на бивши ДС-офицери, агенти, доносници, …..?
Поздравления за запитването. А сега да дадат и имената, иначе полза никаква. Отглеждаме си ги тука в посолствата, а не ги знаемкои са.