Чуйте какво казаха двамата в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ на БНР.
.
.
Водещият на предаването системно нарушава разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, като допуска в предаването едностранчиво предаване на фактите, в предаването липсва обективност и се налага цензура. В „Деконструкция“ липсва плурализъм при представянето на различните гледни точки и идеи. Това заяви председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов в предаването „Преди всички“ след решението на УС на БНР да свали от ефир предаването „Деконструкция“ с водещ Петър Волгин.
Лозанов нарече Волгин най-глезеният журналист в обществените медии, защото въпреки многобройните нарушения е запазил ефира си.
В предаването присъства трайно само една гледна точка – мнението на г-н Волгин и на тези, които го споделят, обясни председателят на СЕМ:
Мотивите са отдавна известни. Няма никакво съмнение. Господин Волгин е най-устойчивия нарушител в сферата на обществените медии години наред. Спорът е ясен – той изразява своето мнение, но като водещ трябва да дава достъп и на други гледни точки… Ако ще да е критика на марсианците, ако има друга гледна точка, тя трябва да се чуе в ефира.
Лозанов напомни, че са водени разговори и са правени какви ли не комбинации, за да се запази предаването, като се осигурят повече гледни точки. Това е тежко и дългогодишно нарушение, категоричен беше Георги Лозанов.
Водещият Петър Волгин нарече спирането на „Деконструкция“отдавнашна мечта на Георги Лозанов. Критикуваме цялата възможна власт, защити предаването той и поздрави Лозанов за трийсетте сребърника, които по думите му е взел с това решение:
Екипът на „Деконструкция“ винаги е критикувал властта, управляващите, които и да са те. Критикували сме президента Росен Плевнелиев и неправителствени организации, които много биха искали да бъдат ментори на българското общество. Критикували сме и чужди НПО, включително такава влиятелна организация като „Америка за България“ и медиите, които се финансират от нея…
Актът е срещу предаване, което беше посветено на терористичните атаки в Париж. Какъв плурализъм може да има в подобно предаване? Може би трябваше да поканя някой от „Ислямска държава“?…
Господарите на господин Лозанов го викат на килимчето и му заповядват да свали това предаване, защото то нарушава комфорта на управляващите. Ръководството на БНР просто сваля предаването, защото хората там трябва да си запазят постовете.
Според Петър Волгин, БНР е трябвало да обжалва акта на СЕМ. /Източник БНР/
Ето и мнението на Калин Манолов по случая, написано вчера на личната му Фейсбук страница.
Предаването, което водех 9 месеца в същия часови пояс – „Конструкция“, се приема или за средство на „намаляване на напрежението“, или за „Деконструкция“ с обратен знак. Не знам колко от изказалите това мнение са слушали мен или и мен, и Волгин, и какво са разбрали от моето, но съм сигурен, че никой няма представа как трябваше да изглежда целия тричасов програмен отрязък в събота от 12 до 15 ч. по програма „Хоризонт“ на БНР, ако беше осъществена моята концепция. Много накратко ще я преразкажа, тъй като не ми е приятно да ме смятат за „анти-Волгин“. Подобно сравнение надценява него и подценява мен.
Единственото изпълнено от концепцията ми бе името на тричасовия блок – „Събота 12+3“ – логичен уикенд финал на обедната програмна линия „12+3“ на програма „Хоризонт“.
Бях предложил цялото предаване „Събота 12+3“ да бъде изградено на базата на философската концепция „теза – антитеза – синтез“ . За целта трябваше да се създаде нов панел „Конструкция“ със същата продължителност като „Деконструкция“ – 75 минути. Последните 15 минути на „Събота 12+3“ трябваше да са своебразен „дуел“ между водещите, и да се казват „Реконструкция“. В тази последна част щеше да бъде потърсен синтеза между различните гледни точки на водещите и гостите в първите две части на предаването. Важна подробност е, че тази тема трябваше да бъде обща и да бъде определяна от водещия на първата част на предаването, за да бъде гарантирана равнопоставеността между водещите и да се стимулира съревнованието между тях при подбора на интересни теми и събеседници. Два пъти в месеца темата щях да определям аз, два пъти- Волгин. Съответно воденият от мен панел трябваше да се излъчва два пъти първи и два пъти – втори в месеца. Последните 15 минути щяха да са пряк диалог между нас. Програмният съвет на БНР прие тази моя концепция, но благодарение на Волгин и на пасивната позиция на ръководството на БНР, от нея остана само редуването на водещите. Това обезсмисли цялата идея и отказът на ръководството на БНР да направя отделно предаване беше и една от причините да се разделим в края на юли 2015 г. Част от другите причини обясних в последния си коментар. (Вижте го по-долу – бел.ред.)
25 юли 2015 г. „Започва последното издание на „Конструкция“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Бързам веднага да кажа, че спирането му не е репресия срещу свободата на словото, нито епизод от позиционната война, която трети месец се води между ръководството на националното радио и част от журналистите в него. Не съм взимал страна в нея досега и нямам намерение тепърва да го правя: мнението ми и за свободата на словото, и за мисията на обществените медии, и за заплащането на труда в тях, доста се различава от позициите и на двете страни в конфликта. Ако изобщо принципи и ценности стоят в неговата основа. Лично аз дълбоко се съмнявам в това. Ако стояха, и двете страни би трябвало да ги защитават по друг начин. Най-добрият, който ми хрумва, е да се вгледат в реалността зад оградата на Старата къща.
Зад тази ограда абсолютната свобода е недостижима – и за пушачи, и за непушачи. За да я има изобщо, преди да са установени демократични традиции в обществото, е добре да се определят пределите на ограничаване и механизмите на защита. За обществените медии, финансирани от бюджета, свободата на словото означава ненамеса на държавата в конкретното отразяване на факти и събития, за разлика от бюджета, принципите, отговорностите, критериите, чието определяне Е работа на държавата. Който не приема това, би трябвало да работи в частна медия, където въпросната свобода се изразява в намирането на разумен баланс между политическите и икономически интереси на собственика, и възможността на журналистите да отразяват многообразието на мнения в обществото. Чудя се как ли „репресираните“ колеги от обществените медии, с тяхното разбиране за свобода на словото, биха постигали този баланс в някоя частна медия…
Сега обаче говорим за обществения баланс, който БНР и БНТ съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията са задължени да осигуряват. Той е невъзможен. Няма как предаванията, цитирам, „да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“, най-малко защото различните идеи и убеждения са неизброими. Но никой не възразява срещу този витиеват текст, защото знае, че е неприложим. Или, което е същото и дори по-лошо – приложим като морков или като бухалка – според случая. Но не и като професионален стандарт.
Да, свободата на словото е основна демократична ценност. Но българската демокрация по всеобщо признание е фасадна. А щом демокрацията е такава, каква очакваме да е журналистиката, която кореспондира пряко с общественото разбиране за демокрация? Ако демокрацията боледува, свободата на словото се потъпква. И това не е летен грип. Хронично е. Опасявам се, че за някои е и нелечимо. Колкото повече зависими журналисти – толкова по-ниско обществено доверие. Колкото повече примирени журналисти – толкова по-обезверена аудитория.
Иронично, именно предаванията, които „отразяват различните идеи и убеждения в обществото“, най-често обезверяват слушателя. Не го информират, не го възпитават, не го образоват. Може би го забавляват – до момента, в който говорилнята в студиото му дойде в повече и завърти копчето.
Смея да вярвам, че случаят с „Конструкция“ не беше такъв. Всъщност, в предаването ви говорехме предимно за Свободата. Свободата на индивида, свободата в икономиката, свободата в политиката. Нескромно си мисля, че думите за свобода не са отлетели без следа.
Но ще трябват още много думи и поне малко дела. И време – двадесет и пет години не стигат нито за промяна в политиката, нито за промяна в икономиката, да не говорим за промяна на индивида. Очевидно ще трябват четиридесет. И Моисей, който да води българите през пустинята. И Господ, който като огнен стълб да води него.
Кого обаче смятаме за Моисей? И вярваме ли в Господ?
Ще трябва да си изясним това. А дотогава ще живеем със спомени – аз, че съм правил това предаване, вие – че сте го слушали. Пък да видим какво сме конструирали.“
.
„Разделение на нацията?!“ За разлика от „умните и красивите,“ предполагам?
„където има само една гледна точка“ За това се казва ‘авторско предаване’, а не ‘новини’.
„Ма нидьей в дупито!“ Това заглавие ме заинтригува та включих гуглето за да го потърся. И какво намерих? „Хигиенист“ спамвал със същия коментар като горния в повече от десет медии. Та се да те попитам, колко ти се заплаща да спамиш? Защото е ясно че никой който си има редовна кариера няма толкова свободно време да спами един и същи коментар в десетки медии…
Най после!
Агресивно, арогантно предаване, което насажда страх, несигурност в бъдещето, което води до разделение на нацията, което не предлага никаква алтернатива, където има само една гледна точка, където по телефона и скайп се обаждат винаги едни и същи хора, където, ако все-пак се обади някой със смислен въпрос или критика бива веднага срязван като кисела краставица от водещия и линията му се затваря НЯМА МЯСТО В ЕФИРА НА БНР!
Да не говорим за качествата на журналистите в предаването. Ето само две заглавия на статии от „Калинка“ АнТРОЛова – „Циганите и доктор Менгеле“ – статия с отвратително расистко съдържание и „Ма нидьей в дупито!“, която изобщо не се нуждае от коментар!
Модел за водещите за в бъдеще могат да бъдат предавания като „История BG“ и „Референдум“ на БНТ. Тези предавания имат всичко онова, което в „Деконструкция“ липсва.