2015: Светът прекрачи критичната граница „1:99“
Поредно доказателство за огромните нива на неравенства в днешната глобална икономика беше публикувано в новия годишен доклад на Оксфам – Икономика за 1% (An Economy for the 1%). Докладът идва седмица преди световният елит (бел. ред.: главно представители на същия този един процент) да се събере на годишната си среща в Давос, където да обсъди належащите проблеми на световната икономическа общност. Резултатите сочат тревожната нужда да се обърне внимание на нарастващото неравенство по света и концентрацията на богатствата в ръцете на шепа фигури, които съответно концентрират неимоверна власт и заплашват устоите на демократичното общество.
Според Оксфам, по-бедната половина от населението е загубила от 2010 г. насам един трилион долара – общото им богатството е паднало с 41%. В същото време, 62-мата най-богати (сред които само 9 жени) на света са успели да увеличат своето богатство с половин трилион.
Макар темата за неравенствата да навлезе в политическия мейнстрийм в последните няколко години, обещаните мерки за справяне с този проблем изглежда все още не са взети. Прогнозата на Оксфам отпреди година, че най-богатият 1% скоро ще притежава повече от останалите 99% всъщност се е сбъднала тази година. Организацията призовава за истински мерки за справяне с проблема, който заплашва предишния напредък в намаляването на крайната бедност по света.
Една от конкретните мерки за адресиране на проблема може да бъде борбата с данъчните убежища, където корпорации и отделни индивиди крият милиардни активи и избягват данъци в размер на милиарди долари (както наскоро писахме).
Директорът на Оксфам посочва: „Не можем да позволим стотици милиони хора да гладуват, докато финансови ресурси биват укривани и разхищавани от тези на върха… Мултинационалните корпорации и богатите елити живеят по различни правила от всички други, като отказват да плащат данъците, от които обществото се нуждае, за да функционира правилно. 188 от 201 водещи световни корпорации имат поне частично присъствие в офшорните зони.“
Според изчисленията, около 7,6 трилиона лично богатство са скрити в данъчни скривалища по света. Ако те бяха обложени, това щеше да гарантира общо 190 милиарда приходи за правителствата по света годишно, които те биха могли да използват за борба с бедността и проблемите на неравенствата. Същевременно, развиващите се страни губят допълнително по 100 милиарда годишно, заради укритите от международните компании печалби. Разрешаването на тези проблеми трябва да бъде основна цел за световните лидери, ако те наистина искат да премахнат крайната бедност до 2030 г.
Една от основните причини за тази тенденция на разрастващи се неравенства е постоянно намаляващата част от БВП, която отива в работниците в почти всички развити и развиващи се страни, както и все по-голямата разлика в заплатите на обикновените работници и топ мениджърите. Затова се говори усилено в последните три години след излизането на хитовата книга на Томас Пикети – „Капиталът в XXI век“, която даде точни данни именно за подобно развитие. Тези изводи се потвърждават и от настоящото изследване. В допълнение голямата част от нископлатените работници са жени.
В същото време най-богатата част от населението има възможност да се възползва от доста по-високи нива на възвръщаемост на техните финансови активи, отколкото е нивото на растежа на БВП, включително и чрез скриване на данъци. Оксфам алармира, че
законите на икономическата система в много случаи са били пренаписани, за да могат да гарантират на свръх-богатите тяхното богатство и статут.
Освен с борбата с данъчните убежища, борбата с неравенствата трябва да бъде допълнена и с ангажимент от страна на правителствата да правят нужните дълготрайни инвестиции и да предоставят добри нива на здравеопазване, образование и други публични услуги, тъй като те са ключови в намаляването на разрива между обикновените хора и единия процент на върха и имат най-голям ефект върху живота на бедните. В същото време правителствата трябва да гарантират и че заплатите на най-нископлатените работници им осигуряват възможност да живеят достоен живот.
Директорът на Оксфам добавя: „Най-богатите не могат да продължават да претендират, че тяхното богатство помага на всички други – след като експлозивното нарастване на богатството им всъщност идва за сметка на мнозинството хора и особено на най-бедните.“
.
Източници: Oxfam.org /Solidbul.eu
