Имената на месеците, които използваме днес, са дошли от латински и приличат на тези, които се използват в повечето европейски езици. Това е станало с утвърждаването на общ календар. В миналото българите използвали и други наименования за месеците. Някои от тях са свързани с най-характерния за месеца празник, а други с промените във времето и природата през този период на годината:
ПРОСЕНЕЦ
СЕЧЕН
СУХИ
БРЕЗОВ
ЦВЕТЕН
ИЗОК
ЧРЪВЕН
ЗАРЕВ
РУЕН
ЛИСТОПАД
ГРУДЕН
СТУДЕН
.
Номер | Имена на латински | Имена на съвр. български | Имена на старо-български | Значение на старите имена |
Предполагаеми имена на прабългарски (липсват източници) |
---|---|---|---|---|---|
1 | ianuarius | Януари | просинец, колог, коложег, голям сечко | месецът на горящият дънер | алем |
2 | februarius | Февруари | съчен, сечко, малък сечко | месецът на страшния лед | тутом |
3 | martius | Март | сух | сухият месец | читем |
4 | aprilis | Април | брязок | многоцветният месец | твирем |
5 | maius | Май | тръвен, тревен | тревистият месец | вечем, сретен |
6 | iunius | Юни | изок, червеник | червеният месец | шехтем |
7 | iulius | Юли | чръвенъ, жетар, жътвар, сърпен | месецът на жътвата | сетем |
8 | augustus | Август | орач, зарев | месецът на оранта | есем |
9 | september | Септември | руен, руй | изобилният (плодороден) месец | девем |
10 | october | Октомври | листопад | месецът на падащите листа | елем |
11 | november | Ноември | груден | месецът на грудките | елнем |
12 | december | Декември | студен | студеният месец | алтом, алтем |
Януари, кръстен на римския двулик бог Янус е ПРОСЕНЕЦ, означава нарастването на деня.
Февруари, идва от празника на очистването на тялото febria, в българския календар се е наричал СЕЧЕН, спомнете си Малък Сечко, въздухът сече, реже.
Март, месецът на бог Марс, на лат. Martius, в нашата традиция е наречен месец СУХИ.
Април има българското съответствие БРЕЗОВ. Наречен е на името на брезата, която цъфтяла в този период. На латински месецът е Aprilis от “aperio” – откривам.
Май по нашите земи се наричал ТРЕВЕН, още и ЦВЕТЕН, защото това е времето на растежа на тревата и цъфтежа на дървета и цветя. В Рим той приема името на божеството на растежа Maius.
Юни е наречен ИЗОК. Така се наричали скакалците, които нападали посевите. Латинското съответствие на този месец е Iunius. Предполага се, че е посветен на Юнона – богинята, покровителка на раждането.
Юли е ЧРЪВЕН и е приел наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала червена боя. В чест на Цезар този месец в Рим се нарича „Iulius”. По-рано неговото име било „квинтил”. Думата означава пети месец, като се брои от март.
Август е наречен ЗАРЕВ от глагола рева, зарева. Това е периода на разгонването на елените. През това време те издават специфични ревове. В римския календар този месец е посветен на Август и се нарича Augustus. По-ранното му име е sextilis (секстил) – шести месец от годината като се брои от Март.
Септември в българския календар се наричал РУЕН. Така се наричало растението смрадлика, което цъфти през есента. В Римския календар този месец се нарича September и означава редно число.
Октомври е ЛИСТОПАД, заради падането на листата на дърветата, в римския календар това е осмият месец – Octobrio.
Ноември е наречен ГРУДЕН, заради това, че земята през зимата е скована и става на грудки от студ, съответно деветия месец според римското название – Novebrio
Декември няма нужда от обяснение – той е просто СТУДЕН.
Не храня илюзии, че ще възвърнем някога тези хубави имена на месеците от годината в официалния ни календар, но поне да ги знаем, ей така, както казват – за обща култура, задето сме българи.
Източник: www.inter-view.info
.