Да си поискаме държавата и да спрем разпада!

псд

Събитията от последните дни и месеци доказват – България се превръща в разградена територия с антидемократичен режим*. Има ли изход?

Какво очаква една слаба държава, държава в разпад? Най-вероятният изход е някой от следните три:

– Външно анексиране. В нашия случай това не е много вероятно, поради сложната и напрегната международна обстановка в Европа. А и българските правителства вече са ни превърнали в колония, при това на различни колонизатори. (Последните събития с бежанците и потенциалните 10 милиона преселници, за които анализатори предупреждават, ни чертаят нерозово бъдеще на бежански лагер);

– Вътрешна революция. (Почти невъзможна е при това съотношение на млади и активни хора към пенсионери. Доказано е, че революции и бунтове се случват там, където младите надвишават неколкократно старите, а днешните млади са обикновено в чужбина. Но дори да приемем, че дори и старите се вдигнат с оръжие в ръка… възниква въпросът – а от къде оръжие? Не е случаен фактът, че демокрацията е най-силна в САЩ и Швейцария, там където в народа има повече стволове отколкото държат военните. );

– Авторитарно-тоталитарен режим. (Несъмнено този вариант е най-вероятният и ни е почти гарантиран).

Наистина ли няма благоприятен изход?

Възможен е и четвърти вариант, чрез пълна (при това безкръвна) смяна на системата, но за него трябва населението да се прероди в Народ.

Както в Еврочикаго сме казвали и преди (вж. тук) – спасението ще настъпи само ако превърнем участието в политиката в служене, в гражданско задължение с носене на строга лична отговорност.

Може да се вярва единствено на хора, които се борят за смяна на системата, които са за въвеждане на избори чрез жребий – единствената устойчива съпротива срещу олигархията (вж. тук). Иначе борбата е кой да се седне на софрата, за да се възползва сам от системата – т.е. стани ти, за да седна аз. Защото плутократичната власт се крепи върху клептократичните мераци на онази част от населението, която няма и не може да има допирни точки с Народа (вж. Населението не е Народ, Народът не е население).

Щом в съдебната система в САЩ и на много други страни на случаен принцип (също както в древна Гърция) се избират съдебните заседатели за така нареченото „голямо жури“ (grand jury), и те решават съдбите на подсъдимите, защо да не може чрез жребий сред предварително подбрани неизцапани от политика хора, да им делегираме да станат наши депутати? Да отиват в Народното събрание за кратък и единствен мандат, който да може да бъде прекъсван предсрочно, ако избраният не оправдава доверието? След изкаран един мандат, депутатът да няма право на втори, и поне още 10 години да носи съдебна отговорност за решенията, които е взел и гласувал.

В България вече има и такава партия**, бореща се за реална смяна на статуквото, а не само за разместване кой да е на върха (една-единствена, сред всичките стотици регистрирани, от които активни са няколко десетки). Ще я познаете по това, че тя би се съгласила да избере за депутат обикновен скромен човек, да избере Вас или приятеля Ви, на когото най-много вярвате, а не само водачите си, както е при всички други. Партия, която се връща към корените на демокрацията, произлязла в древна Атина.

Народе???? Стресни се! България се затрива…

Поискай си държавата и започни от тук:

http://www.budd.bg/declaration/

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Поради последните събития, които се случват в Родината, препубликуваме този текст със съкращения и актуални допълнения (оригиналът е тук).

** На 13 декември 2015 г. се регистрира за първи път такава партия – Български съюз за директна демокрация (линк), която се бори за пряка демокрация, за разлика от всички останали партии у нас, които поддържат представителната демокрация, благодарение на която статуквото е неразрушимо. Новата партия ще въведе сред своите членове изборите чрез жребий – убиец на всяка олигархия.

.