.
Гласът й шумоли в ухото ми,
ала това… не е достатъчно.
По черните църковни покриви
валят седефените ноти
на камбаните
и приласкават всички вопли! –
но и това… не е достатъчно.
Какъв е този мой отчаян глад?
Или пък ситост?
Небето щедро пада ничком –
илюзия за снежна пелена –
и побелява всичко, всичко!…
Но пак
вървя по абаносови клавиши
и свиря абаносова соната.
Не стига този сняг.
Не стига…
Валентин Евстатиев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Валентин Евстатиев (с литературен псевдоним Смиф) е роден през 1966 г. в Казанлък. Израства в Сливен, където завършва средното си образование. През 1992 г. завършва Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее и работи в София. От 1999 г. е преводач в БТА, отдел „Новини за чужбина“. Пише стихове от зряла възраст. Публикува своя поезия в национални периодични издания. През 2012 г. печели трета награда в поетичния конкурс „Ерато“ на в. „Уикенд“. Негови творби са включени в поетични алманаси. През 2013 г. излиза първата му стихосбирката „Докато имам теб“. Още творби на Валентин Евстатиев могат да се видят в сайта „Откровения“.
.
