Пиша ти отново. Пак е вечер
и както винаги съм пак сама.
Отидоха си летните ми птици
и пак се ронят есенни листа.
Отлитнаха и птиците: „надежда“
и най-красивата от тях – „мечта“.
Във слънчевото кътче на сърцето
нахлува тежка есенна мъгла.
Писмото си не мога да ти пратя
и бавно ще накъсам листа бял,
и ще отворя шепа да отлитне
със нощния ветрец повял…
Ще го разпръсне той в безброй посоки
и може би ще стигне и до теб
хартийка, смачкана в тълпата
от стъпките на хиляди нозе.
И ти ще я настъпиш най-нехайно,
а на нея може би ще се чете
„надявам се“, „очаквам те“, „обичам“…
Но ти не ще я прочетеш!
А може би ще бъде само листче
ненужно и оваляно в калта –
размазано, изтрито, мокро
от дъжд, или пък от сълза…
Мария Марковска
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Мария Марковска е родена през 1940 г. в Средногорово. Завършила е ТМЕТ „Иван Хаджиенов“ в гр. Казанлък, по професия е електротехник. От години живее и работи в гр. Априлци. Създател е на частна галерия, която подкрепя българските творци. Автор е на седем книги с лирика, последната от които се нарича „Ветрове“. Още творби на Мария Марковска могат да се видят в личния й блог.
.
