Светослав Атаджанов, Djani.blog.bg
Политиката е осъзната необходимост и присъща за обществото обективна реалност. И в елементите й на власт и държава изпъква нейната двойственост. Държавата е регулатор на отношения, предназначени да препятстват с авторитет и сила враждебността и несправедливостта, присъщи ни като индивиди или маса. От друга страна те не са в състояние да предпазят хората от злините и несправедливостите, причинени от самите тях, като организирани институции. Държавата и властта носят в себе си потенциалната възможност да причиняват злини и несправедливости на хората, и тази възможност никога не закъснява да се превърне в действителност, в несправедливо и потисническо управление. Обществото не може да се предпазва от тези злини, нито е в състояние да се опре на някакъв друг институт, който да го защити. Всъщност властта и държавата са иманентно присъщи за човека и обществото явления, които носят в себе си несъвършенствата на неговия характер. Съдбата на държавните образования е нестабилна и е свързана с успеха или крушението на оглавяващия ги политически елит, намиращ се в непрекъснато съперничество и постоянна промяна на съотношението на силите в себе си. Важен елемент е благосъстоянието на обикновените граждани. Развитието на обществото е свързано с материалната и духовната му дейност, с взаимоотношението на себеподобните в разпределение на продуктите на труда на обществото, с еволюцията на властта и ефикасността на нейните институции. Тези явления обуславят и причините за различията между стадиите на обществата и състоянието на държавните им образования. Три са причините като фактори за развитие – психологически, икономически и политически.
Първата причина се корени в самия човек. Нуждата от осигуряване на средства за съществуване ни подтикват към труд, като взаимодействаме с всички останали членове на обществото при производството и разпределението на благата. В това взаимодействие се изграждат неговите качества на сътрудничество и солидарност, които неутрализират до голяма степен присъщата ни природа на агресивност и несправедливост. Оттук и необходимостта от власт и управление. В социалния живот се проявява и стремежът ни към богатство, удоволствия и власт, наред с подчинението и следване на религиозните императиви.
Вторият тип причини са икономическите, свързани с усъвършенстване на труда, неговото разделение и производителност, развитие на науката, занаятите, оръдията на труда, размяната и разпределението. Икономическите причини се съчетават с географско-климатичните, природни ресурси и т.н., които са различават драстично за отделните държави.
Третият тип причини са политическите, свързани с държавата, властта и управлението. Примитивните и неразвити общества предхождат по време цивилизованите. Ниското им равнище на производство води до ниско равнище на живот, като членовете им едва задоволяват непретенциозните си нужди. Примитивните материални условия на живот в много арабски страни са свързани и с примитивна, често тиранична власт, като икономическата база логично определя и политическата надстройка. В тях властта се опира изключително на моралния авторитет на старейшините, като спойката между индивидите е „АСАБИЯ”, т.е. привързаността, солидарността в рамките на семейството, клана, племето. Но и асабията също търпи промени, когато племето започне да подчинява други племена. По-нататък при изграждане на една по-развита държава или империя, и дори цивилизация – спойката между индивидите, племената и народите става ИСЛЯМЪТ. Изложената връзка и еволюция между индивидите в Арабския свят от асабията до религията е типична комбинация на психическа изява с колективен характер. На която там са подвластни абсолютно всички!
Тук неизбежно трябва да се спрем на доктрината на УММАТА, ядро на ислямската социално-политическа концепция, пронизваща със своята категоричност и многостранност цялостния живот и мироглед на всеки правоверен мюсюлманин. Уммата е религиозна общност на всички мюсюлмани, които тя свързва и обединява, независимо от тяхното местопребиваване, език, расова и етническа принадлежност. Единствено в уммата се основава личната и общата вяра в Аллах и в мисията на неговия пратеник и пророк на земята Мохамед. Създадена по божествено внушение, организирана и оглавена от Мохамед, тя трябва да следва само волята на Аллах в името на превръщането й в универсална общност на цялото човечество и осигуряваща неговото спасение. Категоричната насоченост на религиозния императив налага вътрешната структура и порядки в уммата, различаващи я коренно от всички видове обществено-политическа организираност. Политическата и духовна власт в нея са еднозначни и предоставени от Всевишния на Мохамед и неговите приемници – халифите. Те обаче не могат да действат самостоятелно, защото са изпълнители на божествените повели и предписания. Затова ислямът и почти всички мюсюлмани смятат, че в обществото, в което живеят, няма място за закони и правна власт, различни от вижданията на неговите членове, независимо в коя държава живеят. И в момента в повечето мюсюлмански страни Коранът е основа на законодателството (шериат)*. За това уммата се счита от тях за образцовото бъдещо общество за цялото човечество. Оттук на етиката в уммата е присъща абсолютната убеденост в нейното превъзходство, благородство и съвършеност над други обществени отношения и категорично отричане на всичко чуждо извън нея.
Прииждащите към Европа като цунами бежански човешки вълни са пропити с идеологията на уммата, с намерение в подходящо време и условия да я наложат на поквареното й население. Те смятат, че като хора от примитивността са по-смели от хората на цивилизацията. Причината за тази увереност е, че хората на цивилизацията са легнали в люлката на покоя, бездействието, потънали в благоденствие, разкош и пороци. Защото защитата на себе си и богатствата си са възложили на платена полиция и армия, а самите те са изхвърлили оръжието си, сигурни в безопасността си. Изнежени и разглезени, те са слезли на равнището на жените и децата си**, зависими от безотговорни и корумпирани управници, като това е станало вече тяхна привичка и природа.
Хората на примитивността, поради откъснатостта си от повечето блага на цивилизацията, се защитават сами и разчитат само на себе си, семейството, клана, племето си. Смелостта е техен нрав, а храбростта тяхна черта. Оръжието им е винаги под ръка, дори и само хладната стомана. И не се отпускат дори в съня си. Смъртта не ги плаши и с готовност запасват тротиловия колан на „шахид”, в името на свещения джихад***. Защото в Рая ги очакват 72 девици, които след всяко „ползване” си остават такива. Много по-мотивирани, опасни и нахъсени са от предишните борци за победата на „световната революция на комунизма”. Защото уммата е нещо много по-велико и струващо жертвите си. Целта, към която се движи тя, е владичество, като надмощие и принуда. Който се съпротивлява, става враг. Смятат, че ако завоевателят е див, властта му се разпростира навред, защото е по-способен в надделяване чрез хитрост и война. В сравнение с уседнали и цивилизовани хора, те са както хищници спрямо домашни животни. Инфилтрирани в Европа, постепенно чрез демографски натиск, а по-късно и със сила, ще довършат започнатото през Средновековието нашествие и завоевание.
И така, да си спомним за „дивите орди” на Атила, Тамерлан, Мехмед Завоевателя, Сюлейман Великолепни, че и според византийците на „варварите-българи” от север. Преселенията на народите винаги са били свързани със завоевания и промени на граници. И който си играе на глобализация, може да изтърве контрола върху последиците й.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел.ред:
* Коранът не се основава на Шериата. Шериатът е съвкупност от норми, обхващащи всички аспекти на живота на Уммата, произлизащи от текстове в Корана и Сунната; които норми са се оформили и доразвили между VII и XII век. Тази съвкупност от норми се основава на тълкувания на ислямски авторитети от първите векове след възникването на исляма, и тези норми се дооформят дълго след живота на Мохамед на земята.
** Вероятно изразът на автора „те са слезли на равнището на жените й децата си“ може да се тълкува като липсата на отговорност за сигурността на дома, семейство и на обществото, която отговорност векове наред и в християнския свят е била мъжко задължение.
*** Джихадът е понятие, което може да се тълкува по различен начин. Това може да значи и битка за вътрешно усъвършенстване и духовно израстване, не само битка срещу неверниците, както го тълкуват радикализирани и готови да сеят смърт ислямисти.
.
