Имаме само по един живот, от който трябва да усетим и радостта, и мъката, и да побеждаваме, и да се научим да приемаме пораженията. На пръв поглед е лесно. Така изглежда и отминаващото време, когато съзерцаваме часовника. Виждаме как секундната стрелка се върти, но не усещаме, че заедно с нея изтича и пясъкът на биологичния ни часовник. Колко сме глупави, Господи!
Словоблудни отпушвания на натрупаният протест, вместо към тези, които са го провокирали, се изливат нахалост в празни и безсмислени коментари по сайтове и форуми, в агресия по стадионите, в безумно шофиране по пътищата и най-вече в причиняване на болка на най-близките и на тези, които обичаме най-много. Друго и не може да се очаква от роби, нали? Защото всички, които живеем, примирявайки се с оцеляване в тази „държава”, независимо добре или зле, сме РОБИ и ПРЕДАТЕЛИ! Защо ли?
Защото приемаме да ни мачкат и използват престъпници!
Защото не правим нищо, за да се освободим от робството на духа и тялото си!
Защото предаваме не само себе си, а и децата, внуците и още неродените поколения!
Защото нямаме чест, нямаме гордост и най-вече нямаме кураж, да защитаваме себе си и тези, които дават смисъл на живота ни!
Защото оцеляваме, вместо да живеем!
Защото мъжете вече нямат нищо мъжко в себе си, а жените – нищо женско!
Защото оставяме да ни разделят на българи, турци, цигани, бедни, богати, сини, червени, зелени и пр., да ни противопоставят едни на други и така да ни владеят безусловно!
Защото сме оставили други да решават живота ни, вместо сами да устояваме правата си!
И кой казва, че ние българите сме били трудолюбиви? Няма такова нещо! От малки ни учат не на труд и човещина, а как да не работим и по-ефективно да се скатаваме. Учим в университет не за друго, а заради дипломата, която може да ни спести физическата работа. Гледаме ако може по-лесно да се уредим. По това не се различаваме особено от онези цигани, които нямат никаква отговорност към тази страна и общество, които често презираме, но понякога ги задминаваме в циганиите си. Живеем в социално блато, в което най-добре е да си паразит.
Обаче, видите ли, имало и читави българи!! Те били честни хора, не лъжели, не крадели и пр. Добре, няма да споря. Навсякъде има добри и лоши хора. Кажете ми обаче, каква е ползата от свестни хора, наблюдаващи безразлично как хайдути мародерстват, убиват, крадат и грабят всичко, което има някаква морална или материална стойност за тях? Човек, който овчедушно гледа как бандитът му събаря къщата, строена цял живот, как се гаври с жена му и децата му, как тържествува грозното, пошлото и нечестивото, е човек, който не заслужава милост и пощада! Защото за свободата е нужно да си вдигнеш сплескания от седене пред компютъра или пред бюрото задник, да излезеш на улицата и да потърсиш справедливост. Да си способен и физически да се бориш за нея. А най-силното оръжие на един човек си остава неговият дух! И общата енергия на много хора, събрани заради една справедлива кауза, каквато е да защитиш собствената си родина, свобода и бъдеще на децата си, не може да бъде спряна нито от полиция, нито от каквито и да било заплахи, глоби, данъци или други начини, измислени да създават роби, а не свободни хора.
И сега идва това, което сме научили от дългите години, през които сме лъгани, грабени, потискани, използвани, манипулирани и правени на маймуни! Отговорите – клишета, които всеки или почти всеки си е втълпил в съзнанието и ги повтаря като зомбиран:
Нищо не зависи от нас!
Една птичка пролет не прави!
Лесно е да се дава акъл, ама вземи, че покажи как става това!
Като остана без работа, кой ще ми храни децата утре?
Как да се оправим, кой да ни оправи…?
и пр. малодушни оправдания. Докато чакаме, могат само да ни оправят, ама по ОНЯ начин! Сами трябва да си оправяме бакиите… хора!!!
А знаете ли каква е разликата между т.нар. обикновени граждани и бандитите в тази „държава”? Тя е в това, че бандитите имат кураж, а другите – не! Затова едните са вълци, а другите – овце! И това, че отдавна вече са го разбрали, не означава, че трябва да продължават да блеят… Не блейте, „глупаци“, не псувайте, не завиждайте и не мразете на общо основание когото трябва и когото не трябва. За всичко сме си виновни сами.
Красимир Бачков
