Вземи своите 500 лева заплата, които партията–хранилница вади от джоба на всички данъкоплатци, и си затваряй устата.
Вземи парите за гласа си и се смири. Не пред Бога. Пред партията. Нейните пари хранят мишката в теб. Правят те сив. Възпитават те в мижитуркане.
Докато сивееш, ще имаш какво да ядеш. Но никога няма да видиш дъгата. Така са те закърмили със страх, че пропускаш цветовете на живота. Свикваш да ги няма и да вървиш в сивото óпипом, защото си затворил очи, срамувайки се от самия себе си. Защото си партиен член, който е назначен на работа, за да мълчи. Или си партиен член, който не вижда своето спасение в друго. Щом капе от партията, е добре. Всичко извън партията е опасност. А ти не обичаш да рискуваш. Обичаш сигурността.
Сега си представи, драги читателю, че изведнъж получаваш възможност да имаш тези пари на месец, сигурни до края на живота ти. Представи си, че държавата ти ги дава, без да те изкривява от страх, без да изисква от теб вярност и партийни клетви. Можеш дори да имаш собствено мнение. Можеш да твориш, да пишеш, да рисуваш, да учиш, да работиш онова, което обичаш. Можеш да си отвориш малко магазинче или да развиеш голям бизнес. Можеш да родиш още едно дете, без да се страхуваш, че няма да успееш да го изучиш, защото и детето, както и ти, ще бъдете обгрижени по един и същ начин.
И си представи, че вече няма нужда да мълчиш, за да бъдеш нахранен.
Представи си дъгата. В нея няма сив цвят. Тя е всичко, което желаеш, но се страхуваш да повярваш. Защото са те унизили толкова, че си лишен от сетива за различното от онези 500 лева, заради които мълчиш.
Да, читателю, аз съм ерес. Аз ти казвам, че извън клетката на домашно отгледаната мишка има нещо друго. То се нарича Базов доход. Ти още не го разбираш и може би го смяташ за утопия. Или го разбираш, но ти плащат, за да му се мусиш с всякакви доводи.
Но то е ново. Иq както казва един умен човек, то е неудържимо. Защото никое човешко същество, когато е насаме със себе си и не пролазват в мислите му с мръсните си партийни ръце, не иска да бъде унижавано и зависимо.
Кой ти дава право да мълчиш, щом можеш да нарисуваш дъгата?
www.budd.bg
Лидия Делирадева
