Чрез внимателно проучване на данните, които се отнасят до корпоративната структура на
компаниите от публичния и частния информационен сектор, става ясно, че филтърът върху новините на различните редакционни линии е напълно небалансиран в полза на властимащите. Армията от новинари в преобладаващата информационна верига е съставена от професионалисти, заплащани да разпространяват новините такива, каквито са от официалните източници, без да извършват никакъв контрол върху тях, приемайки, че вече е осъществен такъв. Журналистическата критика е използвана нарочно само когато трябва да се пропагандират официалните версии, предварително уточнени от управляващия апарат, за да се изкривят фактите и да се раздели населението в излишни битки между политическите фракции, подчинени на системата.
Касае се за сложна система за дезинформация, където истинските проблеми на обществото като паричния суверенитет, остават табу, върху което тегне мълчание. От друга страна, всичко, което искат да внушат, се повтаря ден и нощ в новините и телевизионните емисии. Така нареченият плурализъм върху най-незначителните въпроси играе основна функция, за да даде демократичен смисъл и да облече в безпристрастност установената система на пропаганда, наложена от властващия елит. Ако журналистите биха били наистина свободни да разпространяват неудобните информации, изключени от учебниците и другите официални източници, сегашната ситуация не би била възможна.
По време на своята историческа ред пред Американската пресасоциация (APA) при сбогуването си през 1880 г. авторитетният редактор на ,,New York Times“ Джон Суинтън признава, че тази ситуация изобщо не е някаква новост и датира от същия период, в който са създадени първите големи вериги от вестници, или по-точно преди появата на телевизията:
,,В Америка, в този период от световната история, не съществува независима преса. Вие знаете и аз също! Няма нито един от вас, който ще се осмели да напише собственото си становище и вече предварително знаете, че ако го направите, никога няма да бъде публикувано. На мен ми е плащано, за да държа собственото си мнение далеч от вестника, за който работя. На някои от вас е плащано по подобен начин за подобни неща, а кой от вас би бил толкова луд да изразява по честен начин мнението си, като точно веднага ще се намери на улицата да си търси друга работа. Ако аз си позволява да изкажа истинското си становище и то се появи в някой брой на вестника ми, заеманият от мен пост ще се освободи за по-малко от 24 часа. Работата на журналиста е да унищожава истината, да лъже безсрамно, да подкупва, да оклеветява, да размахва опашката си в подножието на богатството и да продава собствената си страна и сънародниците си за насъщния. Аз го знам, а и вие също го знаете! Тогава каква е тази лудост да вдигаме наздравица за независимата преса? Ние сме техните кукли, те дърпат конците и ние танцуваме. Нашите таланти, нашите възможности, нашият живот са собственост на други. Ние сме интелектуални проститутки.“
Нашият модел на телевизия – спорт, лотарийни залагания, реалити и сапунени опери, има структура, изследвана и проектирана от професионалисти в областта на комуникацията, които използват психологическа зависимост с конкретната цел за дезинформираност.
Например при обявяването в несъстоятелност на HDC (холдинга на Луиджи Креспи) през 2004 г. италианската прокуратура извършва разследване чрез телефонни подслушвания, от които лъсва споразумение между държавната и частната телевизия за следване на една и съща стратегия в отразяването на важните факти. Всичко е било планирано до най-дребните детайли и на редакционните директори на новинарски емисии е налагана определена редакционна политика в резултат на т. нар. ,,Структура Делта“. Най-трънливата информация е трябвало да бъде изключвана или най-много да й бъде отделяно кратко време накрая, за да й се припише нищожно значение. Този факт е имал определен акцент дори и на медийно ниво, тъй като RAI е реагирала на съдебното дирене със свое вътрешно такова, докато Mediaset се е защитила само с една жалба.
Това обаче, което минава незабелязано, е фактът, че нито един заинтересован журналист не е подал оставка или се е оплакал от скандалната намеса, предвид подхода на големите медии, използващи един и същи вид филтри и манипулации върху неудобните новини (изключение, позициониране при стартиране на новините, саркастичен тон или мимики на водещите), и че единствената съществена разлика с миналото са политическите субекти, които би трябвало да извличат лична изгода. Новината за това съдебно разследване преминава като бурен вятър и бързо се забравя, докато ситуацията за контрол на информацията си остава практически непроменена.
Големите продуцентски телевизионни програми използват техниката на невролингвистично програмиране (НЛП), за да повлияят на моделите на поведение на зрителите. Една от основните цели на НЛП е да привикнат масите да не мислят и да приемат като сложен всеки един аргумент, изискващ минимум интелектуално усилие. В действителност информацията, ценностите и моделите, предавани от телевизионните екрани, създават виртуалната карта на реалността, с която се идентифицираме. Умът регистрира пасивно концепции, звуци и изображения, които, взети заедно, формират без наше знание напълно изкривено възприемане на света. С други думи, НЛП предизвиква масова хипноза, в която реалността е напълно заменена от модела на телевизионната измислица.
Лаура Кутика – в качеството на експерт по НЛП и хипноза, изрично е припознала във вътрешността на телевизионните програми микс от хипнотични техники, предназначени да повлияят на поведението и да сугестират зрителите. Експертът обяснява също, че телевизията като цяло – еднаква и ниско образователна, предлага идоли, спектакли, развлекателни програми и стил на живот, вдъхновени от плиткостта и повърхността, които дрогират възможността на масите да разсъждават:
„Телевизията, родена в САЩ, е отправена към една аудитория от възрастова група – от около 12-годишни, т.е. не особено напреднали в интелектуално отношение. След това този модел е приет и при нас.“ (Лаура Кутика има предвид в случая Италия, но това разбира се отнася до много страни – бел.ред.)
Източник: Illuminatibg.blogspot.bg