Бившият председател на ДПС е поредният политик, който забелязва мафиотските обвързаности чак след като се окаже извън играта. Местан няма как да се превърне в борец срещу статуквото, тъй като до вчера беше част от него.
.
Коментар на Иван Бедров в Дойче Веле
Депутатът от ДПС Делян Пеевски има „значително, значително“ влияние и в партията ДПС, и в държавното управление. Свързаните с ДПС бизнес интереси „и без това са на власт“. Някой друг командва специалните служби, а не легитимно избраната политическа власт. Империята около Пеевски притежава „медийни бухалки“, чиято цел е да атакуват противниците си, като ги дехуманизират. Самият Местан никога не е бил лидер на ДПС, а пионка, назначена лично от Ахмед Доган. Тази партия е така конструирана, че никой друг не може да застане начело освен основателят й…
Добро утро! Нито една от тези констатации не е нова. Нов е само авторът им – довчерашният председател на ДПС Лютви Местан, който преди Коледа бе зрелищно и експресно свален и изгонен от партията. Формално – заради декларацията по повод сваления от Турция руски самолет. „Настъпих руска мина“, заяви Местан. Но не обясни защо чак сега забелязва тези недостатъци на съвременната българска държава. Не бе попитан и дали щеше да сподели тези свои притеснения, ако не бе „настъпил руска мина“ и бе останал на поста си. Просто защото няма нужда от такъв въпрос. Всички знаят отговора – нямаше.
#Кой командва НСО?
Най-стряскащото от думите на Местан бе разказът му за това как е бил лишен и как после отново е бил снабден с охрана от Националната служба за охрана (НСО). След речта на Доган от новогодишния купон на ДПС „посредник“ се обадил на Местан да му постави ултиматум да си подаде оставката. Ултиматумът изтича и в този момент се случват две неща – на сайта на ДПС излиза речта на Доган, а „посредникът“ звъни отново и съобщава „разбира се, с изразено съжаление, че охраната ми е свалена изцяло“. Тогава Местан звъни на президента Росен Плевнелиев, под чието командване е НСО, но той не знае за такова решение. На настоятелните въпроси Пеевски ли е „посредникът“, Местан нито веднъж не отрече: „Телефонни разговори не се доказват, но разчитам на вашия интелект да се сетите и считам, че сте се сетили“.
Това означава в прав текст, че един човек, който не е нито президент, нито премиер, нито председател на Народното събрание, на практика има пряк контрол над една от специалните служби. Когато същият този човек бе избран за кратко за председател на контраразузнаването – ДАНС, когато същият този човек осветлява постепенно собствеността си и никой не пита „Как така?“, когато съдийки говорят помежду си, че той „урежда“ нещата и че „те службите са си на ДПС“, тогава картината не изглежда никак добре. Но и това не е новина. Новина е заявеното намерение на Лютви Местан да преследва следната политическа цел: „Освобождаването на българската политика от подобни системи, от подобни зависимости е може би най-важната цел, която политическите сили трябва да си поставят“.
Редицата на слепците
Лютви Местан няма как да бъде сред политиците, които биха могли да опитат да освободят България от захвата на мафията. Просто защото допреди 15 дни бе част от тази система от зависимости. Макар днес да твърди, че е бил само параван, а не съществена част от системата.
„Утехата за мен е, че всичко, което ми се случва, показва, че май не съм бил съвсем част от тази система“. Утехата за гражданите е, че когато някои от тях казваха на висок глас същите неща, които днес провижда Лютви Местан, той седеше рамо до рамо със собственика на медийните бухалки, които се саморазправяха с недоволните граждани. И само се усмихваше. Затова днешният му опит да заеме бунтовна поза не изглежда автентично. По принуда е.
Преди Местан беше Касим Дал. А преди него имаше и други. И всички те забелязваха и модела #Кой, и обръчите от фирми, и разпределянето на порциите в Сарая, чак когато изпадаха извън борда. Затова отговорът на въпроса „Доган или Местан” може да бъде само един: нито един от двамата. Макар и в различен мащаб, и двамата са част от едно и също отвратително статукво.
.
В Улицата има един грандиозен скеч, наречен „Възторженият хор на ловците“.
На фона на „Вълшебният стрелец“ на Карл-Мария фон Вебер, Кръстю Лафазанов дирижира ловна дружинка от мустакати балкански субекти.
Всеки от хористите, който гъкне в неправилния тон, пада възнак с вик смертелен, пронизан от палката на диригента, който само обърсва кръвта в свивката на ръкава си и продължава към следващия.
Колкото повече се разрежда дружинката, толкова по-отривисти са напъните на оцелелите да пеят в един глас – пък макар и фалшив – с „ускорения темпоритъм и дълбинния рефлекс“ на ликвидатора.
Ако искате да видите живо изпълнение на възторжения хор на ловците, сипете си едно голямо и изгледайте какъв цирк спретна „цветът на българската журналистика“ на пресконференцията на Лютви Местан.
Цялата медийна филхармония на Онзи, чието име не бива да се споменава, се беше строила да заглуши дългоочакваното „проговаряне“. Речено, сторено.
К2 пита, Блиц суфлира, Канал 3 сугестира, Стандарт тълкува, накрая ПИК плете и през три плета преплита опорните точки.
Още преди Местан да отвори уста, „Телевизията на народа“ обясни зад кадър какво иска да каже лирическият герой:
„Очакваме да чуем новината дали Местан ще прави нова партия, дали ще разцепи ДПС, дали тази партия ще е ПРОИСЛЯМИСТКИ НАСТРОЕНА. Местан продължава да си бъбри с НЯКОЛКОТО свои съмишленици… Хафъзов си гледа часовника, не е ясно дали чакат ТУРСКИЯ ПОСЛАНИК ИЛИ ДРУГИ ДИПЛОМАТИ ОТ ТУРСКОТО ПОСОЛСТВО, които се бавят.. Местан е ОБЪРНАЛ ГРЪБ НА ВСИЧКИ МЕДИИ в момента. А, сякаш, че ме чу! И се обърна да видят лицето му, защото досега всички отснемаха ОГРОМНИЯ МУ ГРЪБ!“.
Срам, не срам – тези думи излизат от устата на политически репортер със завиден стаж, понастоящем ястреб на Канал 3.
Още по-страшен повод за гнет, обаче, имаше първата цигулка на журналистиката с партиен билет: Илиана Беновска.
Наивният сапьор Местан имаше неблагоприличието да не й даде думата за първи въпрос след встъпителното си слово и сякаш отново стъпи на руска мина пряко в ефир.
Оттам нататък Беновска „бомбира“ пресконференцията на Местан толкова рязко, че в суматохата изпусна знаменития лаф на народния представител Делян Пеевски: „Не се праветеее, обърнете се да Ви кажа“.
Не щеш ли, го отнесе Коритаров, който тъкмо се беше подредил да вдигне топка за забивка на Местан.
Георги Коритаров: Да задам въпрос…
Илияна Беновска: Не ми отговорихте! Обяснете ми…
Коритаров: Аз ще ти обясня.
Беновска: Не, не искам ти да ми обясняваш, когато станеш на нивото да ми обясняваш, ще те питам тебе!
От другата страна на барикадата Сашо Диков модерира сеира: „Беновска, дай малко да се уважаваме, щото на мен не можеш да ми говориш така, както говориш на някои колеги… Дай, изкажи се бе, душа, дай го тоя толкова страшен въпрос… А къде изчезнаха Ширин и Мариана?“.
В един момент сякаш всички остриета получиха команда „атака на щик“ и се впуснаха в колективен блиц-криг върху Местан: „Защо не отговаряте? На какво основание оставате в парламента? Кой плаща за охраната ви в момента? Кои други посолства обиколихте с жена си? Това ли е цената на политическата ви кариера – развалянето на етническия мир в страната?“…
Има разлика между това да правиш журналистика и да тролиш враговете на спонсора си под палката на Вълшебния стрелец от Сараите.
Нещо като разликата между еротиката и порнографията.