С 136 гласа „за“, 56 „против“ и нито един въздържал се парламентът прие днес решението за проведения на 25 октомври референдум, според което НС подкрепя възможността да се гласува дистанционно по електронен път.
Сред гласувалите „за“ бяха ГЕРБ (72), Реформаторския блок (22), АБВ (11) и БДЦ (9). Изненадата бяха ДПС. Съпредседателят му Четин Казак заяви по време дебата, че биха гласували „за“ „някога, ако има гаранции“… Изведнъж обаче всички 20 депесари в залата подкрепиха решението.
Против решението очаквано бяха гласуваха от БСП (34), Патриотичния фронт (16). Двама независими бяха „за“, един – по всяка вероятност Велизар Енчев – „против“.
Българските депутати близо 3 часа дебатираха по казуса.
Решението предвижда до 29 февруари Комисията по правни въпроси да обсъди на първо четене всички постъпили дотогава проекти за промени в Изборния кодекс, включително тези, в които е предложено електронното гласуване. До края на месец април трябва да е минало гласуването на първо четене, а комисията да внесе доклад за второ четене.
Въпреки че днешното решение не предлага конкретен законопроект, а само заявява подкрепа, темата предизвика дълги дебати в пленарна зала.
Две допълнения към решението бяха отхвърлени – едното на депутата от РБ Петър Славов, а другото – на Искрен Веселинов от ВМРО.
Славов повтори предложението си, което бе отхвърлено на комисия – до края на месец май 2016 г. НС да гласува окончателно измененията на Избирателния кодекс, включително и за поетапно въвеждане на електронното гласуване. Той обясни, че това не означава, че законът влиза в действие моментално. Въпреки това депутатите не се почувстваха комфортно от такива строги срокове – предложението получи подкрепа от РБ и от шепа депутати от ГЕРБ, БДЦ и АБВ. Повечето управляващи обаче се въздържаха, БСП и Атака гласуваха „против“.
Искрен Веселинов пък предложи да се добави ново условие – въвеждането на електронното гласуване да стане поетапно, като първо се направи само за българите в ЕС. Той заяви, че Патриотичния фронт би могъл да гласува „за“, ако това се приеме. Предложението обаче бе обявено за дискриминационно не само от управляващите, но и от Филип Попов от БСП. В крайна сметка и то получи минимална подкрепа и бе отхвърлено.
Пръв се изказа независимият депутат Велизар Енчев, който кратко и стегнато употреби малкото време на народните представители без парламентарна група:
„Да, подкрепям електронното гласуване, но не в сегашния момент в България, в която има корпоративен и контролиран вот. Редица държави се опитаха с електронното гласуване. Нека изредя тези държави, за да бъда по-убедителен: Германия, Финландия, Италия, Ирландия, Холандия. В света има една държава, в която се прилага електронното гласуване – Естония.“
За финал Енчев заяви, че от това гласуване ще се разбере кои са управляващи и кои са опозиция.
Реформаторският блок, АБВ и БДЦ накратко изразиха подкрепа за електронното гласуване.
Лидерът на БСП Михаил Миков отново обяви, че левицата е против електронното гласуване.
„Защо в две страни – Холандия и Ирландия, е въведено, а след това е премахнато аналогично? Защо такива устойчиви демокрации като Германия, Великобритания, Италия… те не поставят въобще на въпрос електронното гласуване?“
Тези доводи възмутиха депутата от ГЕРБ Георг Георгиев.
„Хаотичното изреждане на държави, които не правят нещо, да бъде индикатор за нещо, не мога да го приема. Ами да вземем да си спрем производството на розово масло, щом други не го произвеждат!“
Очаквано против се обявиха и от ДПС. Съпредседателят на парламентарната група Четин Казак в детайли и извънредно подробно описа доводите на Движението, като започна с репликата:
„Никой не може да предостави сигурни, категорични гаранции за гарантиране на честността на вота, за тайната на вота, най-вече, сигурни гаранции, които да гарантират сигурността на електронните системи, които обработват резултатите. Докато такива гаранции не бъдат предоставени, ние от ДПС, като отговорна политическа сила, не можем да подкрепим въвеждането на електронно дистанционно гласуване.“
Валери Симеонов от Патриотичния фронт все пак се обяви против електронното гласуване, с довод, подобен на този на Велизар Енчев.
„Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш… 43-тото НС няма да може да го направи,“ заяви той за електронното гласуване.
На същото мнение бе и лидерът на другата половина от ПФ – Красимир Каракачанов.
„Атака“ в лицето на Николай Александров обяви същите притеснения, като заяви, че машинното гласуване било по-работещо.
Александров започна тежък спор за динамичните и статичните айпита. Таско Ерменков подкрепи тази теза, и описа сценарий, според който всеки може просто да си включи и изключи компютъра и да гласува като друг човек. Изявлението не предвизвика смях в залата.
Последната минута от времето на Реформаторския блок бе използвана от Радан Кънев:
„Разбирам всички страхове, разбирам всички възражения. Огромна част от тях имат своето солидно основание. Но когато се прави важен политически избор, се мери на везната кое е по-важно. Нищо не може да бъде по-важно от факта, че българската нация е 9 милиона, от които 6 милиона живеят в България. Няма рискове и жертви, които да са такива, че да не си струва да се включат три милиона българи в политическия живот на страната.“
Последен говори лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който заяви подкрепата на ГЕРБ по въпроса, но отбеляза:
„Аз смятам, че ако имахме днес решение да не се предава пряко и да не бъде излъчван днешния дебат, щяхме отдавна да сме приключили с гласуването. Законодателната дейност ни се бави. Законът за обществените поръчки е много по-важен от това, което се проведе тук като дебат.“
Както бе решено в заседанието на комисията, към първата точка на решението бе добавено и обещанието за разписани гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборният процес и сигурността на информационните системи.
Решението е в резултат на референдума миналата година, на който близо 70% гласуваха „за“ електронното дистанционно гласуване, но активността не мина прага от гласували на последните парламентарни избори. Според Закона за гражданското участие във властта, ако референдумът не мине прага, но прескочи 20% активност, въпросът се връща в Народното събрание, което трябва да го разгледа. /Сlubz.bg/
.
