Или за образователния геноцид в българските училища
След появата на „турско съжителство“ в нашата литература и история, известният журналист и поет Мартин Карбовски реагира светкавично, с текст и колаж по емблематичния роман на Вазов, сменяйки думата „иго“ със „съжителство“. „Романът“„Под съжителството“ се завъртя бързо във Facebook и получи подкрепата на милиони български гени и меми.
Сега аз пиша „Под МОН“, въпреки че явните проосманисти (и неолиберасти) вече няма да бъдат там. Да не забравяме обаче, че главният от тях с кеф представи в БАН книгата на Давитоглу „Стратегическа дълбочина“ – интелектуална мимикрия на неоосманизма и неуважение на светската политика на Кемал Ататюрк. И на пропагандата за заличаване на българската история и култура – на „отпечатъка“ й в съзнанието и духа на българите (imprinting е психофизиологичен процес, доказан от Конрад Лоренц, за който е удостоен с Нобелова награда-1973). Пропагандата за потискане на рецепторите за родолюбие (natal philopatry), за духа на мястото (Genius loci) – великото явление, което наричам „емоционален геомагнетизъм“, едни от най-чувствителните струни на човешката душа.
Забележете системният подход на тази пропагандна стратегия: (1) вместо „османско робство“ или „турско иго“ първо бе предложено „турско присъствие„, сега заменено с „османско съжителство“; (2) опитите за премахване на „Майце си“, „Елегия“, “ Борба“ и „Моята молитва“ на Христо Ботев, „Аз съм българче“ на Иван Вазов и на емблематични стихотворения на Яворов и Дебелянов, сега са насочени към „История славянобългарска“ на Отец Паисий, „Къде си вярна, ти любов народна?“ на Добри Чинтулов, „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов и към „Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?“.
Тези и други подобни уродства са стъпки на пълзящата антибългарска пропаганда. Която иска да превърне петвековното османско „присъствие“ в образователен геноцид в българските училища – най-податливият терен за промиване на мозъци и души – детските. Погледнете отново през „Прозореца на Овертон“, за който писах в други статии („Quo vadis, Europa?“ и „Бежанци и емисари“), и ще видите механизмите на тези медийни и политически манипулации.
Например, през 2012 г. в едно българско телевизионно предаване социологът Андрей Райчев цинично нарече Левски „конекрадец“, а Левски и Ботев – „хлапета с отклоняващо се поведение“. Подобно на Милена Кирова – професор по (психоанализа на) българската литература, която с ехидно пренебрежение писа за творчеството на Ботев, Вазов, Йовков. В нейното „академично слово“, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя каза: „Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката“. А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна“. Подобно пренебрежение имаше и в проекта „Митът Батак“, с който се прочу Мартина Балева от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет. Тогава група български историци написаха „В защита на академичната свобода“ (в. „Дневник“, 3 май 2007 г.). Един от тях дори писа: „Предлагам да се игнорират в учебниците думи като „клане“ и „робство“. Българите са живели добре и щастливо в Османската империя. Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман паша на връх Шипка“. А Златко Енев от сп. „Либерален преглед“ настоятелно ни съветва „Защо трябва да се научим да уважаваме и османското си минало“.
Действията на МОН министрите Анелия Клисарова и Тодор Танев, както и на Андрей Райчев, Милена Кирова, Мартина Балева и други подобни нарушават достойнството на българите. Никоя нация не е прокопсала, подлагайки на забрава или на присмех националната си памет. А тези, които се гаврят с паметта на Левски и Ботев, или на баташките мъченици, които се опитват да изтрият от съзнанието на растящите днес поколения имената и произведенията на Вазов, Пайсий, Захари Стоянов, Любен Каравелов и пр., за да получат евтина слава или за да удовлетворят някакви други, още по-лоши амбиции, заслужават презрение и повече от това.
Но може би все пак има надежда, защото се намериха все пак български интелектуалци, които, вдъхновени от призива „Вземете се в ръце! България си отива…“ на Божана Апостолова, се обединиха тези дни и създават Комитет за спасяването на България. В този комитет участват ерудити като Тома Томов и Стефан Цанев. Дано се осъществи поне една достойна национална идея. Амин!
Д-р Георги Чалдъков
