Преди няколко месеца проведохме кампания на фондация „Мога сам“ – „Ден на Колела – Предизвикателството“, в която се включиха много популярни българи. Идеята беше да прекарат 24 часа, живеейки на инвалиден стол, като столът се предаваше от човек на човек. Инвалидният стол беше символ на липсата на достъп. Липсата на достъп до всичко – лечение, диагностика, информация, външна среда. Всички, които взеха участие, направиха това, за да подкрепят хората, които живеят като затворници в собствените си домове и които имат нужда да бъдат зачетени и разбрани.
Във времето на тази кампания с мен се свързваха много хора. Един от тях беше Георги.
Неговата история е покъртителна и невероятна. Ето част от нея, описана още преди две години:
„Вчера се срещнах с един човек, който е Войник. Такъв е вече 48 години. Войник, който тежи 37 килограма и е на инвалиден стол. И е така от момента, в който докато е бил в казарма му се е случва злополука. Катастрофа. В която са замесени огромен ЗИЛ, партиен секретар и малка, смачкана кола, в която е бил той. След катастрофата попада в морга. Там, будни лекари, дошли да напишат смъртния акт установяват, че е жив. Оперират шийните му прешлени, благодарение, на което му дават движение в горната част на тялото и от този момент нататък този Войник и неговата сестра започват да живеят… някак. Живеят живот, който не са и подозирали, че е възможен. Сами, след като родителите им умират “от мъка”, както казва днес Войникът. Нямат семейства, нямат деца и внуци, нямат нищо. Е, не съвсем нищо. Имат малък апартамент, с малки стаи в някакво фондово жилище, малка баня, в която ваната, където сестрата къпе Войника, заема почти цялото помещение, имат мазе и таван, които са обирани многократно. Войникът има легло и живее на него. Има телефон, лаптоп и много папки…
В тези папки е историята на този Войник – копия от документи, заключения, експертизи, снимки, резултати от медицински изследвания… Всички тези данни са копирани и в главата на този Войник. Той помни всичко и ми го разказва в детайли. Почти два часа. 48 години в два часа. Хора, 48 години! Точно, когато съм се родила аз, този човек е започнал да живее отново, след като е бил обявен за мъртъв.
И 48 години не спира да крещи, че е жив. И да, той не е бил герой. И на гърдите му няма да видите медали за храброст. Няма да го видите на военните паради. „Медалът“ за неговата храброст е в това, че продължава да иска да живее. Макар краката му да са тънички като на дете. Макар ръцете му да са треперещи и обезсилени. Макар да му е невъзможно да лежи, защото се задушава. А пък може би точно тази травма, която не му дава възможност да лежи и да спи, го държи буден, за да продължава да иска да живее. Да живее, въпреки всичко… И да не заспи, за да не умре.
Този Войник и неговата история е една пределно ясна и разтърсваща проекция на живота на държавата през същите тези 48 години…“
Линка, чрез който можете да се запознаете по-обстойно с тази история, е: https://mogasam.wordpress.com/2015/05/24/войникът-морето-и-писмо-в-бутилка-5/
А във ФБ адресът на кампанията е: https://www.facebook.com/Подай-ръка-на-Георги-1073110212707624/
Пиша този материал, защото имаме нужда от подкрепа. Имаме нужда от смели и истински хора, които да ни подкрепят, за да се разреши тази история, да се извадят наяве делата на хора, които са възпрепятствали лечението на един човек, да се потърси отговорност. Казвам смели, защото моето усещане е, че има масов страх към този военен сюжет, в който недвусмислено престъпници са хора с чинове, които са злоупотребили и навредили с власт и положение. В България правим репортажи, събития, на които събираме средства.
В момента, 50 години по-късно, Военна прокуратура се е задействала, но всичко се случва много бавно. Усещането ми е, че колкото повече дълбаем тук, толкова повече се скриват виновните. Страхът е много силен. А времето е кратко.
Георги има нужда сега от добра диагностика и една операция, която би му помогнала да живее нормално, да се чувства истински жив, да спи така, както спим всички ние. Операцията може да бъде извършена в Израел и за целта са необходими $50 000. (До този момент в сметката на Георги са събрани малко повече от 13 000 лв.)
Този човек е войник и е такъв вече почти 50 години. Държавата трябва да направи за него това, което би трябвало, но нея я няма.
Застанете зад нас и ни подкрепете.
Георги е един от нас! Ние сме Георги.
Биляна Савова,
основател на фондация „Мога Сам“
