Похищението на Европа

В насилствения секс, макар и описван в красиви легенди още от древността, обикновено няма нищо красиво. Но той продължава да е ежедневие и в уж цивилизованата ни съвременност. Една от добре познатите красиви легенди е за Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, на която, според древногръцката митология, Зевс се явил във вид на кротък бял бик, докато тя играела с приятелки на брега на морето. Европа се качила на гърба на Зевс, и, преплувайки морето, той я отвлякъл на остров Крит. Там бикът се превърнал в прекрасен младеж, който я прелъстил. Похищението на Европа е сюжет за картини на велики художници. Героите на тази легенда са изобразени и на гръцката монета от 2 евро.

През изминалата 2015-та година темата за бежанската вълна бе водеща в политиката на Европейския съюз, както разбира се и в медиите. Но въпреки опитите да се контролира ситуацията с мигрантите от Близкия Изток и Северна Африка, полицията и самите граждани са принудени да признаят, че са залети от вълна на изнасилвания на местните жителки, кражби, грабежи и други престъпления. Журналистите, полицаите и самите европейки са потресени от това, че се случва техните приятели, любовници, колеги и дори съпрузи да се боят да ги защитят от оскотели за секс насилници. Само в скандинавските страни полицията разследва стотици дела за изнасилвания на техни гражданки. А в почти всички дела главни действащи лица са мигранти. И преди медиите съобщаваха за множество случаи, в които около центровете за прием на бежанци има побои над европейци и изнасилване на непълнолетни момичета „направо на улицата“, но полицията предпочита да скрива националността на престъпниците, „за да бъдат избегнати погроми“. В някои от случаите бежанците даже биват преселвани, за да бъдат спасени от нощни палежи и възможни покушения, поради породилия се гняв у местните хора.

Оправданието за насилнически актове понякога е: „Ние дойдохме за да се спасим, искаме да останем тук и да работим. Но работа няма за всички, парите са малко, жените са малко. А те ходят и ни дразнят – богати и развратни! Затова ще „ги имаме“ със сила“. Подобни признания не се притесняват да заявят пред журналистите не един и двама мигранти. Свободното поведение на младите жени, полуразголени през лятото, а в останалото време с плътно прилепнали клинове и тесни панталони, подчертаващи анатомичните им форми, са непозволено за пришълците предизвикателство към религиозния им морал.

Можем разбира се да си зададем въпроса – какво свързва красивата легенда за похищението на Европа с днешната действителност? Кому и за какво са необходими тези придошли над милион млади мъже, при наличие на безработица и за собствените граждани в съответните приемащи страни? Дори и на неспециалистите е известен фактът за демографската криза на Стария континент. Индустриалните страни са поразени от колапс на фертилноста. Раждаемостта остава ниска, въпреки икономическите стимули и подкрепа от страна на държавите, и се движи от 1,25 до 1,6 деца средно на фертилна (в детеродна възраст) жена. За осигуряването на стабилен брой на населението са необходими 2.1 – 2.3 деца на жена. А средно около 20 процента от двойките в Европа имат репродуктивни проблеми. Тази стойност се отнася и за България, казват експертите в областта. Най-много са засегнатите обаче в Европа. Всяка изминала година репродуктивната способност на населението драстично намалява, под влияние на редица фактори. Статистиката е на Европейската асоциация „Фертилити Юръп”, създадена в подкрепа на пациенти с репродуктивни проблеми, която обединява пациентски организации от 23 европейски държави. Тази организация  е част от специализираната медицинска и научна общност, която почти 40 години се старае да реши проблема. И малко информация за изясняване на проблематиката:

Около петия ден от оплождането на яйцеклетката от сперматозоида, полученият бластоцист се излюпва от тънката обвивка, в която се е развивал до момента. Тя се нарича zona pellucida. Това е мигът, в който той се е превърнал в ембрион, и започва имплантирането му в утробата на жената, която след 9 месеца ще го роди на белия свят. Това е единствения миг, в който ембрионът има избор. Той или ще приеме съдбата и родителите, които някой в някаква лаборатория му е определил, или ще умре. Защото бъдещето му е предопределено от генното инженерство.

Първата успешна „ин витро” бременност е постигната през 1977 г. във Великобритания. Десет години по-късно успехът е постигнат и в България. А през 2006 г. в клиниката „Ейбрахам център за живот” в Тексас е открита официално първата криобанка за производство и търговия с човешки ембриони. По това време тя разполагала с 400 000 готови ембриони за имплантиране. Към настоящия момент в криобанките на клиниките по света те са милиони, складирани и замразени в течен азот; броят им продължава да расте, като замразените ембриони очакват съдбата си. Някои от тях ще бъдат унищожени, други ще бъдат използвани в експерименти, трети ще бъдат вложени в производство на стволови клетки и органи. Четвърти ще бъдат продадени или пък дарени на бездетни семейства. В бранша експресната услуга е известна като „овърнайт мейл” или като „пратка за една нощ“. Индустрията за изкуствено оплождане вече предлага всичко. В интернет всеки вече може да си избере оплодителен материал, сортиран по генетични белези – черти на външността и характера, коефициент на интелигентност, раса и образование на донорите. Само в САЩ в тази индустрия се въртят десетки милиарди долари. По същата логика и у нас услугата не е безвъзмездна. Овцата Доли даде старта на клонирането на бозайници и на дневен ред е човешкото клониране, което повдига редица въпроси и проблеми от морално естество.

Но защо бездетните семейства се подлагат на мъчителни процедури и непосилни разходи, а не си осиновят вече родени по естествен начин деца? Създаването на деца е генетично заложено в човека по неписан закон за всички живи същества. Възниква въпросът: защо да живееш, без да оставиш следа след себе си? Отговорът на който е роденото дете, оправдаващо всички мъки и неудобства при прилагане на метода.

В процеса на експлоатация на метода „ин витро” обаче възникна проблемът със стареенето на уж „жизнеспособни” ембриони, съхранявани продължително време, което е и причина за редица непознати болести от генно естество на т.н „стъклени деца”, заченати по този начин. Защото на латински „in vitro” означава буквално „в стъкло”. Освен проблема с болестите от генно естество, се проявява и този за твърде бързата промяна на генетичния код. Всички сме свидетели на бързата физическа акселерация и умствено съзряване на новите поколения. Родените днес са по-схватливи, рационални и технологично оправни от родените вчера. Създава се дори нова, по висока скала на „IQ”, постижима предимно за младите. Връзките между невроните в мозъка се осъществяват все по-бързо. Еволюцията на човешкия разсъдък и съзнание, както и технологичният напредък за последните 30-40 години, са толкова значими, че говорим за еволюционен скок. Но не всички промени са положителни. Новите поколения се оказват с по-нисък имунитет от тези на своите предци, с много по-висока склонност към алергии и пр.

Още в 80-те и 90-те години на миналия век замразяването на оплодени яйцеклетки в течен азот стана популярно и ефективно в областта на асистираната репродуция. Семейства, прибягващи до „ин витро” процедури, оставят след всеки опит големи количества, достигащи 20-25 ембриона на процедура. Световната статистика сочи, че само при един „ин витро” опит получените яйцеклетки са от 8 до 30. Милиони семейства даряват или продават излишните си ембриони на клиники и университети. Така се отървават от бремето за заплащане на съхраняването на ембриони, които едва ли ще използват отново. Милиони ембриони пътуват по всички дестинации на планетата, като цената им варира от 2000 до 5000 долара за брой. Към тези суми се прибавят и разходи за консумативи, медикаменти, транспорт и др. Според качеството и годността им, и според алчността на посредника търговец.

През 2002 г.  New England Journal of Medicine публикува две мащабни изследвания. Те показват, че децата, заченати чрез асистирани репредуктивни методи, се раждат в значителна степен с поднормено тегло, както и че страдат от широк диапазон родилни дефекти, недъгавост и генетични увреждания. Проучване в Австралия върху деца с тежки генетични дефекти, увреждания и недъгавост показват, че 90 % от тях са заченати „ин витро”. Тези деца много по-висок процент на смъртност и страдат във висока степен от церебрална парализа, муковисцидоза, емоционални и поведенчески проблеми. Хоспитализират се много по-често от естествено родените деца. Учени твърдят, че момиченца, износени „ин витро” с братче близнак, приемат мъжките му хормони, което води да редица физически и здравни проблеми по отношение на половата ориентация. Процедурата увеличава и броя на хората – химери с двойно ДНК, което води до преждевременна смърт на единия близнак, станал част от другия. Третирането с хормони за задържане на бременните жени по време на процедурата може да промени бъдещата сексуална ориентация на бебето. Смъртоносният синдром на Далвер, появил се през последното десетилетие, е другата огромна опасност. Боледуват деца, ненавършили 5 годинки. Същите нямат имунна защита и боледуват от всички възможни инфекции. Засега няма открити медикаменти за лечение. Голяма група учени обвиняват хилядите клиники за асистирана репродукция, позволяващи на пациентите да избират своеволно характеристики на бъдещото си поколение – пол, цвят на очите, IQ, черти и особености. Така се унищожава естественият подбор и устойчивостта на човешкия вид. От тези примери е видно, че влизането на човека в ролята на Бог крие огромни рискове.

Според антрополозите човешкият вид е възникнал в Африка и там човешкият генотип е запазен най-близо до оригиналния му вид. В края на миналата година, за мнозина изненадващо, „Мама (Mutti)“ Меркел бе обявена за Човек на годината ‘2015.  Политиката на отворени врати насърчи бежанските потоци към Европа и най-вече към Германия. Но придошлите от разни страни от Близкия Изток и Северна Африка милиони мигранти отвориха една „Кутия на Пандора“ с нови големи проблеми за Европа. Случи се ново преселение на народите. Което преселение води и до това, че някои от придошлите могат да участват в рекомбинирането на човешки гени не чрез генно инженерство, а чрез прастария метод на насилствено или пък доброволно обладаване. При който рисковете са не от генетичен, а от друг характер.

Европа обаче, така или иначе, отново може да бъде похитена. И не само физически разбира се. И не от древногръцки бог, нито в сюжет за красива легенда. Европа отдавна се е превърнала в застаряващ континент. Но първичните „бикове“, които могат да увеличат репродуктивната й способност, застрашават нейната култура и цивилизация, започнала да се гради още от „времето на Зевс“.

Светослав Атаджанов