Повече от 360 000 българи празнуват на Ивановден (7 януари) и това е най-голямата група именници у нас. На Гергьовден празник имат с около 100 000 души по-малко. На Богоявление (Йордановден) празнуващи са около 150 000.
На 6 януари православната църква отбелязва Йордановден или Богоявление – третият по значимост в християнската религия празник след Възкресение и Рождество Христово. Според библейските текстове Иисус Христос е покръстен на този ден от Свети Йоан Кръстител във водите на река Йордан.
На Ивановден, 7 януари, православните християни почитат паметта на Св. Йоан Кръстител, който е наричан още Предтеча, поради факта, че е подготвял хората за раждането на Иисус Христос. Той е негов кръстител и е последният старозаветен пророк.
Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: „Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света“. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.
От което става очевидно, че покръстването като ритуал е отпреди Иисус. Както и практиката за пречистване чрез обливане с вода. Равностранният кръст е най-ранният знак за символично изобразяване на Слънцето. Тези обичаи са практикувани от траките и арианските народности в Западна Азия много преди да бъдат заимствани от египтяните, а от тях и от ранните християни в Самария и Галилея. Думите „самар” (разкрач, брод) и „галата” (езеро) са с несъмнен древнобългарски произход. Мнозинството от населението в тези две провинции не е било юдейско, най-вероятно не е бил юдей и Иисус, вероятно и повечето от 12-те апостоли. Затова и е бил разпънат Спасителят по искане на юдейския синедрион.
Ивановден е празник на кумството и побратимството
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Голям сняг – голям комат, гласи народното поверие и то е извод, направен от многовековния опит на земеделците и скотовъдците. Всъщност снегът е вода! Ако по Ивановден земята е „изкъпана” чрез снега, посевите няма да замръзнат, а и ще им достатъчно вода в реките и подпочвения слой за периода на сушата през лятото. Сняг по Ивановден е знак, че по Петровден ще има жега.
Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.
Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.
На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. И този обичай е с произход от Централна Азия, запазен е бил в средновековието дори сред българите в Поволжието след приемането на исляма.
С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини, също древен тракийски обичай.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Имен ден празнуват Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.
Източник: Вurgasnews.com
.
Мъжкото хоро в Калофер влезе в студените води на река Тунджа 20 минути след 8 часа на 6 януари под звуците на гайди и тъпан. По традиция то бе водено от кмета на града Румен Стоянов. Свещеникът хвърли кръста, който беше предаден на най-малкия участник в хорото. Източник: БГНЕС
.
