В момента България е като пъзел, който някой е разбъркал безобразно. Защото отдавна вече нямаме държава, нито държавност.
Спомням си времето, преди да влязат Борисов и ГЕРБ в реалната власт. На всички им бе писнало от анархията, безобразията и кражбите на НДСВ, БСП и ДПС. Хората се оглеждаха за формация, която фактически да е „по-малкото зло”. Една моя колежка откровено признаваше: „Бойко поне изглежда като пич! Може да е мутра, но по-добре така, отколкото тези с меките китки, да ни правят на маймуни!”. Явно и други хора са мислели като нея. Е, дойде на власт „мутрата пич“ и се започна една… Все едно участвахме в долнопробен екшън.
То не бяха показни полицейски и митнически акции, то не бяха интервюта и самовлюбени пози по медиите. А контрабандата пак си вървеше, битовите и организирани престъпления нарастваха, рекетът от страна на държавни служители към обикновените граждани се засилваше, но Бойко пак си тръбеше: „Ние сме най-добрите! При нас всичко е по-добре! Ние винаги побеждаваме комунистите!” и пр. Без да уточни разбира се, че той също е в този условен смисъл комунист, при това с реноме на мутра. В същото време цените на всичко в държавата поскъпваха, заплатите не мръдваха и хиляди фирми фалираха.
В знак на протест започнаха да се самозапалват хора, други се самоубиваха тихо и ненатрапчиво, а трети бяха избивани като зайци по шосетата на страната, в селцата и дори в центъра на градовете, от разни самозабравили се чалгари и новобогаташи с мощни коли; от цигани, кой знае как взели книжка, въпреки неграмотността си, но имащи самочувствие за безнаказаност, което самата държава или по-точно нейната липса им осигури.
Следваха нови и нови политически избори. От ГЕРБ изглежда му хванаха цаката и започнаха да тамънят вота къде явно, къде скрито, къде поради зависимостта и сервилността на чиновници и администрация към партията, която е на власт. Останалите партии успяваха да купят част от ромския вот и да си осигурят някое и друго допълнително депутатско място, но Бойко и неговата партия не оставаха по-назад, те все се оказваха победители.
Нормалните граждани масово не гласуваха, но това не притесняваше самовлюбените политически нарциси. „Пир по време на чума” бяха всичките „победи” на ГЕРБ и неговия лидер досега, но той така и не разбра, че няма как да си победител, когато народът ти е най-болен, най-беден, най-необразован, най-грабен и подлаган на геноцид, в сравнение с много други близки и далечни народи по света! Бойко Борисов всъщност не порасна повече от нивото на пожарникар, способен „геройски” да загаси някакъв пожар. Манталитетът му продължи в някакъв смисъл да е подобен на този на участниците от едно детско предаване с водещ бате Енчо – „Кой е по-по най!”. И нямаше да бъде толкова зле за всички, ако Борисов си бе останал пожарникар или охранител. Но скритата мафиотична олигархия се нуждае от това овластените да приличат на нея, да имат същия двоен и троен „морален стандарт“. Така държавността продължава да се срива, без значение какво е името на премиера и на министрите от един или друг кабинет.
Днес всеки стачкува за всичко и с основание. Произволът, корупцията, престъпленията и безнаказаността до такава степен са се наложили в държавата, че всеки нормален човек, идващ за пръв път у нас и успял да чуе водещите новини само за един ден, може само да се изплюе и сащисано да промълви: „Егати държавата!”.
Щом вече заради една забележка младо и старо бият и убиват нормалните хора, престъпниците не влизат в затвора, а старците биват малтретирани от роми по селата заради 5-10 лв., щом „съдии – изпълнители” прибират апартаментите на хора, дължащи 10-20 лв., това не е държава, а дива джунгла! Никаква демокрация, никакво правосъдие и човешки права не може да има в България при такова икономическо, политическо и социално дередже. И не е нормално и да внушава, че без „Батман“ Бойко в управлението всичко щяло да бъде унищожено в държавата. Защото унищожението не само, че не спира, ами и продължават, въпреки него, и безкрайните хвалби…
Но така е с всеки индивид, израсъл в джунглата. Той определя и мери всичко със собствените си хоризонти, които често се оказват изкривени. Времето тече, и така до следващия показен разстрел, побой, садистично убийство, кражби и стотици катастрофи от самозабравили се или неправоспособни шофьори по непочистени или разбити пътища. До следващите опразнени от население села, заминали в чужбина млади хора, увеличени такси и преки и коствени данъци, за да се пълни хазната и държавната хранилка за администрацията, и да се погасяват лихви по взетите милиардни заеми. Други истински новини, освен такива, и това правителство не може да осигури.
Красимир Бачков
