ИЛИ КАК ДА СЕ ПРЕБОРИМ СЪС СТАТУКВОТО
Фейсбук приятелите ми Стела и Димитрин ме призовават да се разпиша в подписката на Слави Трифонов за референдум.
Ето няколко реда от написаното от Стела Николова:
СЛЕДВАЩАТА ПОДПИСКА ЗА РЕФЕРЕНДУМ ЩЕ Е ОТ ПЕЕВСКИ!
За да ни отвратят окончателно.
Тестват ни и ние се хващаме, защото референдумите са най-големият им кошмар! Референдумите им пречат!
Пречеше и този на Президента, затова го окълцаха и накрая саботираха, за да не мине процентите за задължителност.
Всеки, който дръзне да прави референдум, ще бъде оплют.
Може би точно затова Слави ни прави този референдум, за да не отидете да се подпишете. Не се сетихте, че вие не прецаквате Слави, а прецаквате себе си, като не подписвате.
Защото ако Слави трябва да влезе в политиката и ако зад него стои някой, то той ще намери пътя за там, но вие пътя за референдумите ще го загубите.
Жална ни майка, защото наистина нямаме дявол до казана.
Защо той, а не аз?
250 000 подписа за 2.5 месеца пак не са малко, пробвайте се вие да ги съберете, но можеше да са милион, ако имахме мозък в главата, не заради Слави, а заради това, че ТЕ НЕ искат да има референдуми!
А ето и част от написаното от Димитрин Вичев:
ИЗБОРЪТ Е САМО ЕДИН – ГРАЖДАНИ ИЛИ ОВЦЕ
Мафията, политически представяна от ГЕРБ, ДПС, АБВ, БСП и клонингите им, са напълно убедени, че никой никога не ще може по демократичен път, т.е. чрез избори, да промени тяхното управление (т. нар. политическо статукво). И е така. Непрекъснатото повтаряне на тази лъжа обезсърчава половината от избирателите да ходят да гласуват, а други решават да отидат , но напълно съзнателно да пуснат в урните невалидна бюлетина. Простите, невзрачните или зависимите кандидати, които статуквото ни предлага да избираме, отвращават интелигентните хора. Достойните, които заслужават да бъдат наши народни представители, избрани по тази система, са не повече от 10%.
Хората полека-лека се примиряват и от това следва служебна победа за мафията…
Можем ли да променим трагичната за България ситуация? Можем, разбира се.
Ако имаме гражданско самосъзнание. Ако сме смел народ, а не мърша. Но малцина са тези, които излизат на улицата за смели протести. А на въстание? Знаете отговора, макар че „революционерите“ във фейсбук са много…
Има и друг начин. Приемам го по-скоро като възможност яко да се разклати статуквото чрез промяна в избирателната система и частично – в политическата система. Поне да се направи опит да се покаже на мафията, че ние, гражданите, имаме друг план за развитие на страната ни.
България е толкова зле, че нищо по-лошо не може да стане.
Затова подкрепям опитът да се съберат подписи за референдум по 6 въпроса. Самият факт, че ние, като граждани, правим опит да се самоорганизираме, е достатъчно плашещ мафията. Защото, съберат ли се 400 000 подписа с имена и ЕГН, никой не може да спре провеждането на такъв референдум. Друг е въпросът дали на него ще отидат повече избиратели от последните парламентарни избори, т.е. над 3.4 милиона избиратели, за да бъдат резултатите задължителни за изпълнение. Трети етап пък е, кога и как ще се променят законите въз основа на резултатите от референдума. Всичко това е дълъг процес и ще минат години. Но винаги ще е необходим обществен натиск.
Поради това, тук изобщо не коментирам поставените 6 въпроса или какви да са отговорите им. Не се интересувам и кой как ще гласува и какво ще избере с ДА или НЕ.
Вълнува ме въпроса, дали ние като народ заслужаваме изобщо ДЕМОКРАЦИЯТА.
Можем ли да бъдем самоуправляващо се гражданско общество.
Ако не можем да съберем поне 400 000 подписа, значи не заслужаваме нито свобода, нито граждански права. Мафията няма да ги даде доброволно. Тя дава само хляб и зрелища на едни, на други – всичко останало. И не позволява на първите да гледат в копанката на „избраните“.
Затова, моля, не ми говорете какъв и кой е Слави Трифонов, не ми говорете за въпросите – дали са тъпи или не. Не умувайте какво ще стане или не, ако еди-си какво станело.
Писна ми, разбирате ли? Нещо трябва да се направи! Поне да се опита!
Какво ще направите, е ваша лична отговорност. И не ми казвайте, че съм чалгар или глупак.
Аз съм гражданин и се боря. Поне се опитвам. Направете го и вие. За да живеете с чувството, че сте граждани, а не поданици или овце.
****
Разбирам ги и двамата ми приятели – толкова им е писнало от постоянното потъване към дъното, че са готови да се хванат за всяка сламка или идея, която може да задържи поне носа ни над повърхността.
Съгласен съм с тях! По-добре е да се опитваш постоянно нещо да направиш, отколкото пасивно да си отпуснал ръце. По добре с последната сламка да извадиш окото на противника, отколкото да му се оставиш, като беззащитна жертва в ръцете му.
Ето защо и аз ви призовавам – хванете се за сламката и се подпишете под искането за нов референдум!
Но прочетете ако искате какво съм написал и аз миналата година в публикацията България – държава пред разпадане (доказателства). Цитирам:
…Съгласни ли сте вече със заглавието, че България се превръща в разградена територия с антидемократичен режим?
Какво я очаква една държава пред разпад? Най-вероятният изход е някой от следните три:
– Външно анексиране (Не е много вероятно поради сложната и напрегната международна обстановка в Европа, а ние и без това сме се превърнали в колония, при това на различни колонизатори.);
– Вътрешна революция (Почти невъзможна е при това съотношение на млади и активни хора към пенсионери. Доказано е, че революции и бунтове се случват там, където младите надвишават неколкократно старите, а днешните млади са обикновено в чужбина. Но дори да приемем, че и старите се вдигнат с оръжие в ръка… възниква въпросът – а от къде оръжие? Не е случаен фактът, че демокрацията е най-силна в САЩ и Швейцария, където в народа има повече стволове отколкото държат военните.);
– Авторитарно-тоталитарен режим (Несъмнено този вариант е най-вероятният и ни е почти гарантиран).
Наистина ли няма благоприятен изход?
Възможен е и четвърти вариант, чрез пълна (при това безкръвна, макар и нелесна) смяна на системата, но за него трябва населението да се прероди в Народ. Народ, който да не слуша какво му говори телевизорът, защото там са се събрали всички, довели го до днешното безнадеждно състояние. Необходимо е да се огледаме и да потърсим сред хората, сред нас, сред приятелите си такива, които не са мислили само за себе си, не са се оцапали с политически далавери и въпреки това са постигнали нещо в живота си.
Както в Еврочикаго сме казвали и преди (вж.тук) – спасението ще настъпи само ако превърнем участието в политиката в служене, в гражданско задължение с носене на строга лична отговорност.
Щом в съдебната система в САЩ и на много други страни на случаен принцип (също както в древна Гърция) се избират съдебните заседатели за така нареченото „голямо жури“ (grand jury) и те решават съдбите на подсъдимите, защо да не може чрез жребий сред предварително подбрани неизцапани от политика хора, да им делегираме да станат наши депутати? Да отиват в Народното събрание за кратък и единствен мандат, който да може да бъде прекъсван предсрочно, ако избраният не оправдава доверието? След изкаран един мандат, депутатът да няма право на втори, и поне още 10 години да носи съдебна отговорност за решенията, които е взел и гласувал.
Колцина българи биха зарязали професионалното си развитие, за да влязат в парламента при такива условия? При такава отговорност за взетите решения? И единствено срещу удовлетворението, че си изпълнил дълга си пред Родината?
Може да се вярва само на хора, които се борят за смяна на системата, които са за въвеждане на избори чрез жребий – единствената устойчива съпротива срещу олигархията (вж. тук). Иначе борбата е кой да се седне на софрата и да се възползва от системата – т.е. стани ти, за да седна аз. Защото плутократичната власт се крепи върху клептократичните мераци на онази част от населението, която няма и не може да има допирни точки с Народа (вж. Населението не е Народ, Народът не е население).
Има ли поне една партия (сред всичките стотици регистрирани, от които активни са само няколко десетки), истински бореща се за смяна на статуквото, която би се съгласила да избере обикновен скромен човек, да избере Вас, а не само водачите си? Пишете ни, ако знаете за такава партия*. Смяна на системата е възможна само ако действително силно желаем това. При тази разлюляна власт това няма да е много трудно. Както каза Мария Касимова след последните протести на полицаите:
„Властта нагледно показа, че се е свила от шубе и може да клекне пред всеки, стига да й се озъби подобаващо и да разклати собствената й сигурност. А пък ние, гражданите, нагледно и за кой ли път показахме, че собственият ни непукизъм, страх и мързел ще ни затрият. Защото се вдигаме на бунт само срещу корупции и схеми, в които не участваме. Включат ли ни с нещичко, прибираме знамената. По това най-вече си приличаме с родната полиция…“
Народе???? Стресни се! България се затрива…
Поискай си държавата!
****
Заключението ми към днешна дата: Подписвайте подписки и участвайте във всеки референдум! Това е пътят към пряката демокрация.
П. Стаматов
.
псд
