Представи си, че нямаш лична карта, паспорт, свидетелство за раждане… Никъде не съществува информация къде и през коя година си роден. Никой не знае кой си, какъв си, какво можеш… Тогава, при това положение, при тази тотална липса на данни за теб: Кой си ти?
Докато си бил малък, околните са те възприемали като детето на мама и татко. Твоето лично легитимиране се е осъществявало чрез обществената оценка на твоите родители. Но сега тях ги няма и никой не ги помни, дори и ти не знаеш нищо за тях. Ти си чист бял лист хартия. Не си натоварен с история.
И така, как светът да разбере кой си? Да започнем от най-лесното. Какво се вижда? Дали си мъж или жена. Е, при някои индивиди това е въпрос с повишена трудност, но да приемем, че ти не си сред тях. Така че – определихме пола ти. Браво! Горе-долу можем да поставим и някаква видима възраст (+/- 10-15 години). Условността при определянето на годинките ти е свързано с това дали си сдухан и сдъвкан, или пък си стегнат и вечно млад.
Продължаваме да те оглеждаме. С какво си обут и облечен? Сега ще ни стане ясно финансовото ти положение. Нови и скъпи парцалки и обувки говорят за цветущо здраве. Качествените, но вече изтъркани и овехтели дрешки показват, че си имал и по-добри времена. Ако си манекен на марките „Евтинджос“ и “Second hand”, това означава, че парите те отбягват. Може да си прекарал финансов инфаркт или пък да страдаш от хронична остра финансова недостатъчност. И да искаш, и да не искаш, твоите дрехи и обувки позволяват на всеки човек да надникне вътре в теб. Без значение е дали си богат или беден. Нечистотиите по твоята опаковка имат пряка връзка с мръсотиите вътре в теб. Спретнат, изгладен, изпънат или разпуснат, омачкан и разхайтен. С малко повече наблюдателност разкриваме черти от характера ти не само по дрехите ти, а и по начина, по който ги носиш.
Следващата стъпка е да фиксираме как говориш и какво казваш. Припрян и задъхан в думите. Спокоен, ясен и отчетлив, сякаш забиваш пирони или пък размазан в хлъзгава говорилня. Всичко има значение. Начинът, по който се изразяваш, словосъчетанията, които използваш, акцента, интонацията, мелодията или какафонията, които излизат от устата ти. Сега ще си проличи нивото ти на образование, интелигентност, ерудираност…
Добре. Дотук разбрахме пола ти, показаха се някои черти от твоята вътрешна и външна хигиена, софтуерът, с който си накачулен. Дори можем да установим още по-точно възрастта ти. Младите говорят и ходят на едро – с големи думи и широки крачки. Възрастните са премерени в приказките и в стъпването по земята.
Пъзелът малко по малко се нарежда. Как обаче да разберем дали си роб или свободен човек? Поставяме ти за задача да поискаш някаква информация от мастит властимеющ гащоносец. Например – от Главния прокурор, от Премиера, от съдия, министър, бирник… и прочие представители на лапаческата Шайка. Каква форма ще избереш? „Молба“ – моля ви това, моля ви онова… Така ли ще им пишеш? Аха, ясно е кой си – ти си роб, при това неизлечим. Ако обаче се сетиш, че всичките тези паразити трябва да са слуги на народа, а ти си част от този „народ“, то тогава ще използваш „Искане“, „Питане“, „Желание“. И вътре по същество ще искаш, ще желаеш, ще питаш, но никога не би се молил. Кой се моли на слугите си?!? По всякакъв начин, във всички държавни учреждения се опитват да ти втълпят, че трябва да им се молиш за щяло и не щяло. Но защо? Нали тези чиновници са там, за да ти служат?! Ти си Суверенът, Господарят, те са там, за да изпълняват Твоята воля. Нали така? Ако си неосъзнат, но излечим роб – престани да им се молиш. Заповядвай им, искай! И ще видиш как и много други неща ще си дойдат по местата. Аз самият бях неосъзнат роб, молех се на слугите. Но се изправих, вече искам, изисквам от тях да ми служат и се чувствам истински свободен.
А ти приятелю, ти кой си?
Ивайло Зартов,
24 януари 2016 г.
