.
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене
(погребала отдавна сетен мъртъв)
и знаеше, че грях е да кълне,
но пак пустоса всички земни смърти.
Стопи се после бавно – като свещ
и бурени ѝ влязоха в очите.
Забравена от Бог (ненужна вещ)
с човеците поиска да си иде.
Но църквица без село и без поп
престава ли да бъде вече жива?
Незнайно как житейският Потоп
доведе в храма гълъбчета сиви.
На покрива два щъркела гнездят,
в камбаната танцуват пеперуди.
Такава Бог в небето я видя
и с тъжните руини стори чудо.
Днес в църквата на липсващо селце,
под сянката на стогодишен орех,
с камбанен звън невидими ръце
зоват за служба птици, вместо хора.
Цвета Иванова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка вж. тук и тук.
.
