Прочетох в „24 часа“ текст от Николай Москов за Мария Стоилова (на снимката по-долу) от Стара Загора, която е само на 15 години, но спаси човек. И реших да го съчетая, непрофесионално, нежурналистически, с текста на една друга наша Мария, но от Оксфорд, Англия. Текст, който тя написа вчера във Фейсбук. Четете и ако сметнете за нужно – разпространете!
.
Николай Москов: След примерите на обществени боклуци, които пребиват, убиват, изнасилват, наръгват, обират, една светло петънце на картата на милата ни родина – ученичката Мария от Стара Загора спаси живота на шофьор.
И после какво – бла-бла във всички репортажи и коментари, че била герой – дума с обратна тежест в осакатеното ни общество.
А директорът на спортното училище, милият, я награди с „благодарствен адрес“ и сувенирна чаша. Ти да видиш!
Само президентът Плевнелиев закъснява да изиграе сценката с просълзяването. В сряда с нея ще се снима образователният министър Танов. В петък я вика в кабинета си кметът на Стара Загора, вместо да отиде той в училището. След него и други ще си правят пиар на гърба на детето. Лицемерие от върховете или върховно лицемерие, все едно.
Няма ли някой в нашата мила страна да се държи адекватно с това момиче. Вероятно Мария мечтае да стане лекар. Преди случката в автобуса тя помага и на дете с епилептичен пристъп.
Не може ли вместо празна сувенирна чаша да излезе поне един от строителите на съвременна България и каже: Компанията ми ще финансира висшето образование на Мария, в който колеж или университет на Европа тя пожелае. Или да й даде стипендия до навършване на пълнолетие. Варианти, които могат реално да помогнат на момичето без празни тиради.
Някой ще рече, че много съм се размечтал, но за какво са мечтите, ако не се сбъдват. А и това ще бъде етичен тест – за индустрията и за обществото, че израстват.
Защото Мария познава майка си, но е отрасла без нея, поради голяма бедност. Реагира инстиктивно в автобуса, като вижда шофьорът, клюмнал на волана. Не заслужава ли нейното добро към непознатия и тя да получи добро след тягостното сиромашко детство по интернати? Не става дума за пито-платено, а за това обществото да й даде шанс за нов старт в живота.
Ако държавата замълчи, а бизнесът се сниши, да вземем във фейсбук да й отворим дарителска сметка. Все ще се съберат неопетнени левчета, които да са й от полза.
Мария Спирова: Днес е тъжно в Оксфорд. Един нисичък, дундест старец, който преливаше от енергия, дързост и любопитство до последния миг на 96-те си години, издъхна тази нощ – лорд Джордж Вайденфелд, бежанец-евреин от окупирана Австрия, намерил убежище в Лондон.
Една негова хрумка от 2007 г. промени живота ми – вече известен издател, парламентарист и филантроп, той взе, че изпораздаде пълни стипендии за докторантури и магистратури на разни диворасляци без връзки от Източна Европа. Бяхме все от страни, които мнозина в Оксфорд и до ден днешен не могат да намерят на картата. Самият университет намираше идеята му за ексцентрична – ние си бяхме безнадеждна инвестиция. Обаче на лорда не му пукаше – беше убедил няколко свои приятели да дарят огромни пари, за да можем ние с Кубо, Салтанат, Валерио, Онур и неколцина други опулени изтърсаци на Студената война да учим екзотични неща в Оксфорд – пък да видим. Не ни поиска никакви ангажименти в замяна, освен да направим най-доброто, на което сме способни, за да може да се хвали с нас.
Да, не спря да се хвали с нас – кокетно, но от сърце. Недочуваше, но гледаше всеки в очите. Задрямваше по време на срещи и интервюта, но се събуждаше безупречно елегантно и се вливаше обратно в разговора все едно през цялото време си беше водил записки. На 90-ия си рожден ден спретна парти за 200 души в малък швейцарски замък, поръча 45-минутни фойерверки, от които според мен почти напълно оглуша, а после цяла нощ танцува валсове с младата си жена като миниатюрен локомотив.
Мъчно е, че и Джордж отхвърча в този черен януари. Бих казала „да почива в мир“, но той нито почиваше, нито мирясваше приживе. Надали ще му се услади тепърва.
–––––––––––––––––
П. Стаматов
С респект към двете българки! Два светли лъча – Мария и Мария, в тъмата Българска… на идиотизирани политици и … за жалост и поръчкови журналисти, и ‘заспали’ гласоподаватели…