На 1-ви март т.г. се навършват 70 години от юридическата регистрация на българската православна църква „Света София“ в Чикаго. Идеята за нейното създаването е малко по-стара, датира от 29 април 1938 г. Това научаваме от една “Дописка за посрещането на епископ Андрей Велички в гр. Чикаго, САЩ”. Публикувана е в “Църковен вестник”, гр. София, №22 от 27 май 1938 г. В нея се казва: “Българите в Чикаго бяхме щастливи тия дни да посрещнем, да видим и да чуем наш български владика в Чикаго. Тоя радост за нас е особено голяма. Дядо Владика дойде при нас с обич и ние го посрещнахме със синовна преданост и почит. На 29 април дядо Владика събра колонията ни в руската църква “Св. Троица.” Тамо той отслужи вечерна служба, прави водосвет, поръси всички ни, каза ни топло, пропито с вяра и обич пастирско слово и ни благослови. След черковната служба той ни събра в църковния салон, дето разменихме мисли за духовното преуспяване на колонията ни и избрахме комитет, който да поеме грижата да си построим в най-скоро време църква в Чикаго.”
Църковната община официално е регистрирана 8 години по-късно, на 1 март 1946 г. Нека помним тази дата! Като членове на първото настоятелството са записани: Иван Тонов, Крист Ковачев, Калина Михайловска, Коста Патев и Виктор Чотов. Съгласно нейните регистрационни документи, тя „административно и канонически е неделима органическа част от Българската Православна Църква – Епархията в Америка и остава под нейната юрисдикция.“
За продължителен период от време историята на църквата е свързана с политически борби, които изместват духовно-религиозния живот. Повече подробности за нея и българите в Чикаго дава нейният пръв свещеник – Антим Енев, назначен от настоятелството на 1 май 1973 г. Нека да се запознаем с неговата “Кратка историйка за създаването на църквата “Св. София” – гр. Чикаго”:
При създаването на църковната община най-голяма роля е играл Иван Тонов. Негова е идеята за създаването на българска църква, „която да пази, като любеща майка, българското национално съзнание, вяра и народни традиции на българите емигранти в този град“. Той е главния мисионер, убеждавайки лично българите в необходимостта от българска църква. Редом с него е Христо Ковачев, по професия аптекар. Той оставя завещание от 5,000 долара на църквата. Друга личност, играла голяма роля при образуване на църквата с „нейния такт и религиозни познания на христовата вяра е г-ца Калинка Михайловска“. Г-н Коста Патев е бил касиер. През последната война, той губи вяра, че може да се построи църква и връща даренията направени от някои по това време. По времето на Владимир Дамянов като председател на църковното настоятелство (1962/63 г.) е проиграна възможността общината да се сдобие със свой свещеник. Промяна в живота на църквата настъпва, когато председател става Христо Иванов, а касиер Димитър Тикатов „и двамата млади, ентусиазирани и постоянни в защита на идеята – да се поддържа жива църквата, да се набират средства и да се очаква момента, когато ще се сдобият с български законен свещеник“.
На 1 май 1973 г. пристига протоерей Антим Енев за постоянен свещеник. В касата на църквата има 26,000 долара. Той предлага да се закупи къща, която да се преустрои за църковни служения. Намира се такава. Цената е 38,000 долара. Наличните пари са недостатъчни. Христо Иванов и Димитър Тикатов додават от себе си и къщата е закупена. Изготвят се всички документи за преустройството. „Пръв започва да прилага личен труд по събаряне и почистване на етажа Димитър Тикатов. На втория ден се присъединява свещеника, а на третия и една жена – Руска Ив. Стайкова. Иконостаса направи и подари г-н Нинко Цолов„. Съпругът на Руска „направи пода на олтара и гардероба за одеждите“. Владимир Мечкарски подарява столове и маси. Георги Радоев и Олга Георгиева също правят дарения. „Един човек, чужд на вярата и нацията ни – един еврейн“ не взема пари при узаконяване на електрическата инсталация. Към заслужилите от “голям мащаб” са Георги Стоилов и Димитър Караджов. Общо взето, 60 души са взели участие при създаването на храма. Накрая завършва така: „Храма се намира в добър квартал, населен с европейци“. (Цялата история може да бъде прочетена тук http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf, прил. ІV-8.1)
До влизането в собствена църковна зала ще мине повече от една година. През това време църковните служби се водят в залата на Latvian Community Center, намиращ се на 4146 N Elston Ave. в Чикаго. Залата е наета за два часа в неделя сутрин срещу 25 долара наем. Като начало на редовни църковни служби в Чикаго, изнасяни на български език в Latvian Community Center, се посочва датата 13 май 1973 г. Нека запомним тази историческа за нас дата.
През пролетта на 1974 г. е закупена къщата на 3827 N. Lawndale в Чикаго. Преустрояват първия етаж за църковни служения. Втория етаж – за жилище на свещеника, а бейсмента – за салон за социални срещи и мероприятия (сн. 2 о. Енев с помощници). Свещеникът се оказал и иконописец – изрисувал няколко икони. Първата Света литургия в собствения храм на българите в Чикаго е отслужена на 8 декември 1974 г. Още една светла дата в историята на българската емиграция в Чикаго.
През 1975 г. е взето решение храмовата зала да бъде осветена. По това време в САЩ има двама епископи, изпратени от Синода в София. Единият е Йосиф Знеполски (Диков), а другият е Симеон Главиницки (Димитров). На 5 октомври 1975 г. двамата, в съслужение с отец Енев, освещават църквата.
Свещенослужения се провеждат редовно от свещеник Енев до 1978 г. Отношенията му с църковното настоятелство се влошават и те го уволняват. На негово място е назначават монаха Дамян Маринов. Отец Дамян дълги години е бил домакин на епископ Андрей в Ню Йорк.
Особено място в живота на църквата „Св. София“ и българската емиграция заема посещението на патриарх Максим. Той идва в САЩ през септември 1978 г. Посрещнат е с радост и полагащото се уважение от българите в Чикаго. Няколко деца са получили светото кръщение тогава от него в църквата „Св. София“.
Църквата „Св. София“ и българите в Чикаго дълги години са в полезрението на специалните служби в България. Държавна сигурност разработва, предлага и ЦК на БКП приема документ за „Основни положения за работа с българските църкви в САЩ, Канада и Австралия”. Там е указано какъв е начина на „подбор”, „подготовка и назначаване” и „ръководство на свещенослужителите”, както и мястото на „съответните компетентни органи” в този процес. Формулирани са задачите, които свещениците трябва да изпълняват наред с духовната си мисия – „Изолиране на вражеската емиграция от влияние в българските църковни общини в чужбина”. Те са подчинени на Синода, но ще „работят под ръководството на посолството“. Да подготвят отчети по предварително зададена структура, като „докладите се представят лично в нашите посолства или консулства”. Свещениците са длъжни „да не съхраняват в жилищата си и в служебните помещения копия от доклади, сведения и други материали…; да не разгласяват пред църковните настоятелства и други лица за отчетите, които се дават и данните, които се съдържат в тях; да не кореспондират директно с Комитета и Синода; в личната си кореспонденция … да не третират служебни въпроси и такива, свързани с работата им.” Ще припомня също, че в материалите, подготвени за разглеждане в Секретариата на ЦК на БКП, на два пъти се споменава Чикаго. Първият път „Да се направи опит архимандрит Дамян да бъде преместен другаде – например в Цинцинати, а в Чикаго да бъде изпратен един по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение свещеник …” и вторият „Може би ще бъде възможно да се смени само свещеника в Чикаго, където ако се изпрати по-подходящ човек, ще бъде извършена много положителна стъпка.” (виж http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf, прил. ІІ – 25, ІІ – 26.1, ІІ – 26.2)
Както се вижда, смяната на свещеника в църквата „Света София“ в Чикаго е от особено значение за управляващите в България. По това време Чикаго е средище на най-отявлените „врагове“ на социалистическа България – Българският национален фронт, БЗНС „Никола Петков“, анархисти. В схемата за изпълнение на решенията на ЦК на БКП, разработени от Държавна сигурност, е включен епископ Дометиан (от 1972 г. той е агент на ДС с агентурно име Добрев). Той е в САЩ, сменил епископ Симеон като администратор на Акронската епархия. (еп. Симеон е единственият измежду висшите духовници, огласен като щатен офицер от ДС с агентурни имена Христов и Торис. През ноември 1967 г. е назначен за оперативен работник към строго секретния щат на Първо главно управление). Дометиан, следвайки „Основни положения за работа с българските църкви“, предлага на църковното настоятелство на църквата „Св. София“ няколко имена на свещеници. Между тях са имената на брата на епископа, покойния вече отец Благой Тупозлиев, и това на Валентин Ноцков. За да няма конфликт на интереси, братът отпада. Така остава кандидатурата на Ноцков.
Валентин Ноцков пристига като енорийски свещеник в Чикаго в началото на м. септември 1982 г., като „по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение“. На следващата година той е обвинен в “сексуално отегчение” спрямо една от енориашките. Започва продължителна серия от съдебни дела с най-различни ищци и ответници, обвинения и претенции. Развоят им се следи от властите в България. От МВнР в София дават лични указания на посланика във Вашингтон: “Свещеник Ноцков е положителен човек, лоялен и привързан към социалистическа България … Моля представител на посолството (то е във Вашингтон) да се срещне със свещеника (той е в Чикаго) и да поговори с него за линията на поведение, която трябва да се следва …”. В друга грама се казва: „Координираните действия, направлявани от заинтересовани сили в САЩ, имат за цел ликвидиране на българското присъствие и влияние сред нашата емиграция в САЩ.” Зам. Министър Любомир Попов обръща внимание, че: „Тази кампания се ръководи от вражеската емиграция, която в лицето на свещеник Ноцков виждат пречка за постигане на своите цели“. (виж http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf, прил. ІV – 23, 24)
Финалът на водените дела идва през май 1993 г. Валентин Ноцков и неговите поддръжници губят. Съдът постановява църквата, парите и архивът да бъдат предадени на другите. От сметката на църквата липсват около 50,000 долара. Касиерът е осъден и е запорирана къщата му. Свещеникът е обвинен от възстановените настоятели, че не е дал отчет къде са няколко хиляди долара от фонда за построяване на нова църква. В резултат на съдебните дела “църквата Св. София се провали морално, религиозно и духовно, а финансово беше ограбена“ – смятат тези настоятели. Ноцков се завръща в България. След две години той отново е в Чикаго. Но тогава от настоятелството му пишат: „Вашата поява в нея (църквата „Св. София“ – б.а.) е символ на разцепление и раздор“. (Виж http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf, прил. VІ – 3).
Както става ясно, от м. май 1993 г. мястото на свещеника в храма „Света София“ в Чикаго отново е вакантно. Църковното настоятелство търси такъв. Явяват се няколко кандидата. Един идва от Ню Йорк и служи почти цяло лято, докато децата му били във ваканция. Чикаго му харесало, но жена му имала добра работа в Ню Йорк и не пожелала да се премести тук. Други изнесли по няколко свещенослужения “пробно”. Между тях е и отец Грую поп Цонков. Настоятелството се спира на него. Той поема свещенослуженията в църквата през декември 1993 г.
През 2001 г. църковното настоятелство взема решение за строеж на нова църква. Тук, освен отец Груйо, активна роля заема и д-р Виолета Симов-Динев, и десетки други родолюбиви българи от старото и по-новото поколение емигранти. Много далновидно те търсят и намират парцел извън голямо Чикаго, в близост до което минават някои от важните пътни магистрали. Църковният комплекс е построен за няколко години. Освен богослужебния храм, има обширни ресторант, паркинг и двор. Няколко помещения са отделени за класни стаи. На 15 юни 2014 г. храмът е осветен от еп. Йосиф Босаков. Засега църквата „Света София“ е единственият български православен храм, който към Българската патриаршия в населеното със стотици хиляди българи Чикаго и околностите му.
Многая лета на „Света София“ в Чикаго и дано Божията премъдрост, на която е кръстен храмът, да бъде с всички българи в Чикаго, с техните деца и внуци, с идните поколения.
Георги Иванов
