Евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки изпрати позицията си по повод последните събития в Босилеград до президента на Сърбия Томислав Николич, до министър-председателя Александър Вучич, до министъра на външните работи Ивица Дачич, както и да посланика на Сърбия в София Владимир Чургус. В документа се изброяват задълбочаващите се проблеми в Босилеград и се посочва, че отговорност за социалната криза в района носи кметът Владимир Захариев.
Българският евродепутат призовава сръбската държава да влезе в ролята си, да изпълни стриктно своите международни задължения и вътрешно законодателство и да стабилизира положението в Босилеград, като осигури функциониране на правосъдието, демократични и свободни избори, свобода на медиите и сигурността на гражданите там.
В заключение Джамбазки заявява, че разчита на добрата воля и желание на сръбските власти за решаване на изключително наболелия проблем на жителите на Босилеград. Той изразява увереност, че това ще се случи в името на добросъседските отношения и общата европейска интеграция.
Пълен текст на документа:
.
До
Г-н Томислав Николич
Президент на Република Сърбия
До
Г-н Александър Вучич
Министър-председател на Република Сърбия
До
Г-н Ивица Дачич
Министър на външните работи на Република Сърбия
До
Негово превъзходителство Владимир Чургус
Посланик на Република Сърбия в България
ПОЗИЦИЯ
от Ангел Джамбазки
заместник-председател на ПП „ВМРО – Българско национално движение“,
български представител в Европейския парламент,
член на Комисията по външни работи на ЕП
Уважаеми господа,
В последните няколко месеца със силно притеснение и голяма загриженост наблюдавам нарастващото социално напрежение в град Босилеград. Извън всякакво съмнение, това напрежение е породено от провокативното поведение на дългогодишния кмет на града Владимир Захариев. Още от стъпването си в длъжност през 2001 г. по моя оценка кметът провежда антисоциална политика спрямо босилеградчани.
Именно по времето на това управление градът се обезлюди трайно, младите хора масово търсят препитание в Република България или в други държави в ЕС, мнозинството от предприятията фалираха, а всеки опит за външни инвестиции е провалян от кмета с действия или бездействия. Трайно безработни са мнозинството от гражданите, с изключение на неговите партийни членове в общинската администрация – това прави хората икономически зависими от него и той редовно се възползва от това на местните избори; по селата са останали само възрастни хора, които едвам преживяват ден за ден; специализирана медицинска помощ може да се окаже чак във Враня; най-близкият родилен дом е в Сурдулица, въпреки че в последно време е истинска рядкост да се чуе бебешки плач в Босилеград; нивото на образованието в местното основно училище и гимназията също бележи стремглав спад надолу – българските паралелки продължават да учат от сръбски учебници и никой вече години наред не намира воля да реши този проблем; местните медии са под негов абсолютен контрол; проблем има дори със служенето на български език в църквата – двама български свещеници отец Йоан (Занко Петров Станойков) и отец Ставри Велинов бяха принудени да напуснат родния си град и сега служат на Бога в Гигинския манастир и в град Видин, Р България.
Необяснимото поведение на кмета стигна до там, че се опита да закрие и Културно-информационния център на българите в Босилеград, което бе предотвратено благодарение и на намесата на народни представители от ВМРО-БНД.
Припомням, че правото на българската общност в Република Сърбия да използва и съхранява своя български език и култура е императивно гарантирано от множество двустранни и международни договори, по които Република Сърбия е страна и има задължението да гарантира това право.
Въпреки тези плачевни управленски резултати, благодарение на силната финансова подкрепа от държавния бюджет на Р Сърбия кметът държи абсолютен политически монопол и печели избори след избори. Използвайки ресурсите на общината, той спечели и изборите за Национален съвет на българското малцинство, въпреки че между двете длъжности има очевиден конфликт на интереси.
Всичко това предизвика съпротивата на опозицията, местния бизнес, малцинствените партии и интелигенцията. От миналата есен досега в Босилеград се проведоха серия от протестни митинги и шествия срещу управлението на кмета Захариев. Протестираха Демократичният съюз на българите, Сръбската прогресивна партия, Сръбската радикална партия и десетки граждани. Кметът винаги отговаряше с контрапротести, на които редовно извеждаше подчинените си общински служители и техните семейства.
На 15 януари последва нов протест, този път организиран от местната организация на Сръбската прогресивна партия, водена от г-жа Невенка Костадинова. Исканията на протестиращите са сръбското правителство да разпусне настоящото общинско ръководство и да заведе временно управление. Под претекст, че е застрашена сигурността в града, в Босилеград са извикани силни и жандармерийски полицейски части, които според сръбския вестник „БЛИЦ“ „защитават общинарите“.
На 03.02.2016 г., когато има няколко отделни протеста срещу кметската власт, в Босилеград отново пристигат силни полицейски части. Гражданите поставят социални искания, протестират срещу корупцията и престъпността и безсилието на правосъдието. Една от причините за протеста е неспособността на правосъдието и органите на МВР да приложат влязла в сила присъда за приватизация на бензиностанция.
Кметът бойкотира правосъдието и не позволява на изпълнителния съдия да въведе новия собственик в имота му. В продължение на една година кметът е предотвратил 14 опита на правосъдието да приложи присъдата, провел е 14 заседания на Общинската скупщина на открито пред бензиностанцията и една незаконна блокада на международният път Босилеград – ГПП Рибарци-Олтоманци.
На 09.02.2016 г. напрежението отново ескалира. Отново пристига автобус с жандармерия от вътрешността на Сърбия. Причината е опит на компанията „ЮМКО“ от Враня да подготви бившия шивашки завод „Кобос“ за активиране на производството с помощта на външен инвеститор който планира да открие 250 нови работни места. Кметът отново иска да попречи на приватизацията на „КОБОС“, вероятно защото се опасява, че с появата на нов инвеститор ще загуби на предстоящите кметски избори през април. Той е готов да провали приватизацията на „КОБОС“, ако това застрашава неприкосновената му власт. Хората от града се притесняват, че в условия на социално напрежение, протести, липса на правосъдие и правов ред и силно полицейско присъствие заинтересованите инвеститори ще се принудят да се оттеглят.
Няма никакво съмнение, че подобни полицейски демонстрации в такава малка среда, каквато е Босилеград, са доста стресиращи за местното население и оказват влияние върху легитимното право на гражданите да протестират. От друга страна гражданите смятат, че полицията „пази общинарите“ и им пречи да изразяват недоволството си и да искат отговорност за неуспешното управление.
На 16 февруари КИЦ „Босилеград“ излезе с предложение за насрочване на кръгла маса, посветена на проблемите на града, която трябва не само да обсъди създалата се ситуация, а и да намери изход от кризата. На нея трябва да присъстват представители освен на всички обществени организации, но и на Европейския парламент, които ще могат да проследят на място как протичат процесите на присъединяване на Република Сърбия към Европейският съюз.
Припомням, че предстои гласуване в Европейския парламент на Резолюция по годишния доклад на ЕК за напредъка на Сърбия в предприсъединителния процес и подобни събития и управленски практики в никакъв случаи няма да се отразят положително на заключенията в него. Подобни скандални управленски практики правят много лоша услуга на Република Сърбия в нейните отношения с Европейския съюз.
В ролята си на член на Комисията по външни работи на Европейския парламент настоявам сръбската държава да влезе в ролята си, да изпълни стриктно своите международни задължения и вътрешно законодателство и да стабилизира положението в Босилеград, като осигури функциониране на правосъдието, демократични и свободни избори, свобода на медиите и сигурността на гражданите.
Недопустима е политическа намеса в работата на правосъдието, както е недопустима и злоупотребата с държавни ресурси за провеждане на партийна пропаганда, купуване и изнудване на гласове на изборите. По този начин ще се успокои социалното напрежение в града. Във всяка държава, без значение дали е членка на ЕС, законът трябва да е над всичко и службите, които го прилагат, трябва да са независими от политически усилия.
В противен случай ние ще бъдем принудени да смятаме, че всичко това се прави целенасочено с цел създаване на непоносими условия за живот на българското малцинство и обезлюдяване и обезбългаряване на Босилеградска община. Такава политика не бива да се допуска през 21 век.
Уважаеми Господа,
Разчитам на Вашата добра воля и желание да разрешим със съвместни усилия този изключително наболял проблем в нашите двустранни отношения в името на добросъседските отношения и обща европейска интеграция.
.
гр. София, 18.02.2016 г.
Ангел Джамбазки
Източник: vmro.bg
