А вие как я мислихте? Ще тръгнете по света, а бай ви Ганьо ще го оставите в къщи ли? Не става така, приятели. Където сме ние, там е и той – винаги в центъра на събитията, а съгласете се, че вече към три милиона от нас емигрираха, а това измества центъра на събитията към извън границите на България.
С бай ви Ганьо се срещнахме не къде да е, а в Интернет. Нали предимно там се срещат днес българите, разпръснати от новите глобално-демократични веяния по целият свят. Където и да стъпите днес по света, приятели, там задължително ще има поне един двама от нас – българите. Честен кръст. Срещнах българи даже и в малкото рибарското селце Уелс в щата Мейн, където даже и хората от този щат не всички го знаят. Там се запознах с две българки и един българин.
Бай ви Ганьо обаче не работи толкова на дребно. На него му дай множество българи, да има шумотевица, караница, неразбория, та да му потръгне алъш-веришът.
Най-големият бюлюк днес е в Интернет. Всеки пише, публикува, харесва, критикува. Повечето българи в чужбина днес си живеят по-голямата част от живота в Интернет. Там са им приятелите и, което е още по-важното, там са им и враговете.
Бай Ганьо днес в Интернет е предразполагащ на външен вид мъж на около четиридесет години с професорска титла по нещо отвлечено, като политология или европеистика. Той е успял български емигрант някъде в чужбина, окичен с научни и административни титли, заема място на преподавател в някой западен университет и има безброй проекти за спасение на родината, в които е участвал и участва.
Бай Ганьо е модератор на интернет сайт, има си Фейсбук, Туитър, електронна поща, ай фон и медиен портал.
Интернет изявите на бай ви Ганьо са привлекателни, като самия него. Той е борец за правда, гласност, прозрачност демокрация (но от истинската) и е глобален патриот. Патриотизмът му варира от български национализъм, през европейски обединизъм, та чак до руски или американски глобализъм, в зависимост от аудиторията.
Езикът му е литературен, а речта му богата на сложни думички от рода на колаборация, социално-икономическа миграция, интеграция и много други приличащи на професорската му титла изразни средства.
Той разбира от съвременна политика, статистика, икономика, финанси и най-вече от право и администрация.
Бай Ганьо днес тънко усеща пулса на българската нация, използвайки Интернет като най-прецизен инструмент. Той е винаги там, където българите постигат съгласие, обединяване и разбирателство, и е винаги готов да оседлае това рядко за нас българите явление, в името на единствената му истинска страст – същността на душата му – келепира.
Христос е казал: „Където двама се съберат в мое име, и аз съм там“. Бай ни Ганьо без нищо да казва, винаги цъфти там, където двама българи са се събрали в името на майка България. Всяко светло начинание, било то издаване на книга, организиране на избори, подпомагане на сираци или болни в България, грижа за престарели и обезверени, не се разминава без ентусиазираното присъединение на бай ви Ганьо. Той винаги се присъединява в края, когато начинанието се е утвърдило като успешно, но много скоро ще го видите да се извисява до главен инициатор и осъществител. Колкото повече положителна интернет информация се появява за това начинание, толкова повече бай ви Ганьо се очертава като главната движеща сила зад него.
Безбройните и неизвестни на никого идеалисти, измислили и осъществили идеята, отстъпват в сянка, подобно на Алеко в сянката на бай Ганьо.
А той, както винаги активен до отвращение, поства, праща електронни писма, координира, осигурява връзка, пише писма до институции и медии, изобщо развива трескава дейност покрай нещо вече създадено и прекрасно работещо и без негова милост.
Друго качество, с което бай Ганьо се отличава от Алеко, е, че той благоговее пред властта. Властта е неговата мечта, смисълът на живота му, неговата невъзможна любов. Властта е вечен келепир – келепир в поколенията на всички бай-Ганьовчета. Съвременният бай Ганьо не може да устои пред изкушенията на титлите. Колкото и да се крие като сиво преосвещенство, накрая той винаги ще цъфне в това или друго ръководство, в тази или друга държавна комисия. Ще го видите и в президентството и подобострастно стискащ ръката на премиера. Та между него и тях съществува дълбочинно разбиране, произхождащо от подобие на душевните им качества.
Келепир, келепир да пада.
Днес келепирът пада от политика, а в политиката се влиза на гърбовете на овните. Заслепени от омразата си към войнстващата байганьовщина, водени от непреодолимото желание да направим нещо, за да спрем убиването на Родината, да помогнем на българите там, да им подадем ръка, да ги окуражим, забравяйки за бай Ганьо, ние се превръщаме в тези овни.
Желанието да помогнеш, да окуражиш, да спреш, е свято, но вслушайте се в тези, които ви казват включително и по Интернет: „Ако искаш да помогнеш, ела си в България и живей с нас. Не ни трябват твоите организации или твоите пари. Трябваш ни ти тук с нас, на маса. Хич пари не ми давай, ела да пийнем с по едно и живей с нас, братко.“
Дълго време ги слушах, но не ги чувах. Дълго време се опитвах да скрия от себе си страха да не си загубя припечеленото в чужбина. Днес вече ги чувам, благодарение на бай ви Ганьо. Той ме научи, че ако си овен, все ще се намери кой да те яхне зарад своя си келепир.
Нека да ви кажа, братя българи. Мъка ми е за България, но ме е страх да не си загубя припечеленото. Оправдавах се с деца, жена, скоро и с внуци ще взема да се оправдавам. Стига оправдания!
Прави сте. Който иска да помага на майка България, там му е мястото. Не в Интернет, а там, в България, при братята и сестрите, при майките и татковците, при братовчедите и приятелите. Колко струва една любов ли?
Тя струва всичко!
Виктор Хинов
(с) Специално за Eurochicago.com
.
