Нов български университет организира поредица от събития във връзка с 200 години от рождението на първия български художник с академично образование Димитър Добрович. 2016-та е обявена за Година на Добрович.
Центърът „Българо-европейски културни диалози” на Нов български университет организира честването на 200-годишнината от рождението на първия български художник с академично образование – Димитър Добрович. Основните събития, с които ще бъде припомнено за талантливия и значим живот на Димитър Добрович, са представителна изложба с картини на Добрович в Националната художествена галерия и Международна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество“.
Конференцията ще се проведе в периода от 16 до 18 ноември 2016 г. в Нов български университет и ще бъде фокусирана в следните панели – „Историографски дискурси – факти, процеси, явления, личности“; „Художествен живот в Европа и на Балканите през XIX век – академии, художествено образование, културни диалози“; „Изкуството на Димитър Добрович (1816-1905)“; „Изкуството и влиянието на техническите постижения на епохата върху неговото развитие – фокус върху фотографията“.
Сред съпътстващите събития в Годината на Димитър Добрович ще бъдат Workshop по елеофотография – техниката на Добрович – с участието на фотографа Цветан Четъшки и традиционен детски университет с художника Дея Вълчева.
Честването ще представи и две издания, свързани с живота и творчеството на големия художник – луксозен двуезичен каталог с произведенията на художника и двуезичен сборник с научните доклади от конференцията.
Програмата за 200-годишнината на художника включва и три поредни беседи, които ще започнат от март – на проф. д-р Георг Краев, НБУ (24 март 2016 г.), д-р Панайотис Йоаноу, Критски университет, Гърция (19 май 2016 г.), доц. д-р Ружа Маринска, НБУ (2 юни 2016 г.). Беседите ще се провеждат в Галерия УниАрт на Нов български университет от 18 часа, където посетителите ще имат удоволствието да разгледат и уникалните експозиции на колекциите „Европейска живопис“, в която са включени произведения от холандски и фламандски художници от периода XVII–XIX в., както и колекцията от картини на Иван Кирков (1932 – 2010). Колекциите в Галерия УниАрт са дарени на Нов български университет от Божидар Данев, по чиято идея се създава и самата галерия.
Димитър Добрович е роден в Сливен през 1816 г. в семейството на майстор абаджия и търговец. В периода 1833-1837 г. – Цариградски период, учи в Коручешменска гимназия. Избухналата чумна епидемия го принуждава да бяга.
През Атинския период от своята биография – 1837-1948 г. – се записва в току-що откритата с указ на крал Отон I Кралска художествена школа (Политехнион), където взима първите си уроци по рисуване при френския художник Пиер Бонеро. След преструктурирането на школата в Художествена академия (1843-1848 г.), учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Получава престижни награди. Негови творби се откупуват, и днес 10 от тях, са в колекцията на Атинската пинакотека. Подписва се и е известен като Димитриос Домвриадис.
През Римския си период – 1848-1893 г., по препоръка на гръцките си професори заминава да продължи обучението си в Римската академия. Негови професори там са Томазо Минарди и Филипо Агрикола. Три месеца, от края на 1848 г. и началото на 1849 г., художникът се бие под знамената на Джузепе Гарибалди. Картините му (жанрови сцени и портрети) са повлияни от европейския романтизъм. Работи много копия. Изработва своя „елеофотографска” техника, която улеснява процеса на копирането. По-голямата част от творбите му от този период са подписани като Д. Добрович. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредник е в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали.
През януари 1893 г. се завръща в България и се установява в родния си град Сливен. На 2 юли 1893 г. се открива персоналната му изложба в София, в сградата на Народното събрание. През 1897 г. и 1898 г. участва в общите художествени изложби в София. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Днес те могат да бъдат видени в Националната художествена галерия в София и в Художествената галерия на град Сливен.
Проектът по честването на годишнината на Димитър Добрович, който се организира от Центъра „Българо-европейски културни диалози” на Нов български университет, се осъществява с партньорството на Националната галерия – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Ателие-колекция Светлин Русев, Институт за средиземноморски изследвания в Крит, Национална галерия на Атина. В организационния комитет на честванията участват доц. д-р Ружа Маринска, д-р Анжела Данева, проф. Георг Краев, гл. ас. д-р Росица Гичева, гл. ас. д-р Владимир Димитров, Жанет Митева, доц. д-р Панайотис Йоану.
По думите на доц. д-р Ружа Маринска, представянето на Димитър Добрович дава възможност да се изследва началото на българското светско изкуство и да се види то в балкански и европейски контекст, да се осмисли като част от художествения процес в Европа през втората половина на XIX век. Животът и творчеството на Димитър Добрович имат отношение към три национални култури – гръцката, където той получава художественото си образование, италианската, където продължава образованието си и където минава почти целият му път на художник, и българската, където се завръща във вече освободеното си отечество и показва създадените през годините творби като прави щедро дарение на държавата и на родния си град Сливен.
Желаещите да участват в конференцията могат да се запишат до 4 април 2016 г. на: http://www.becd.nbu.bg/bg/konferenciq-2016/registraciq
.
Веселина Василева,
Нов български университет
