.
Ще потъна в мълчание –
врабче премръзнало
в клоните,
ще потъна в забвение –
ланският сняг изпустял.
Колко ли трябва за това
избавление –
малко сълзи и влак
закъснял!
Трябва хладно сърце –
шепа стопена
надежда,
изтляло бавно в нощта –
спомен отломен и малък.
Защо ли дохожда отново
деня –
скитник самотен и
жалък!
Времето, свило се в мен –
не помръдва уплашено,
сгърчено,
сякаш малко дете –
забравено зрънце.
Какво ти отнеха голямо
момче –
тиха трева и мъничко
слънце!
Ще трепне залезът мрачен –
тишината в копринена
нишка
оплела сърцето –
старият паяк пълзи.
Ще заплаче силно
небето –
щом всичко в тебе
боли!
Петър Пацев
––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор вж. тук.
.
