На 4 февруари в БТА в София се провежда пресконференция на неправитествената организация „Обществен съвет за правосъдие“, на която са изнесени много аргументи и примери за това защо в България няма истинска съдебна реформа, колкото и нужда да е тя. Защо няма де факто правосъдие в страната; защо Висшият съдебен съвет се е превърнал в пощенска кутия за жалби, които винаги остават без последствия; какви препоръки съдържа мониторинговият доклад на Европейската комисия относно правосъдната сфера; защо предлаганите сега реформи в съдебната система няма да променят по същество нещата – са сред темите, обсъдени на брифинга. Както и една внесена още преди година подписка в Народното събрание, за промени в съдебната система, които изцяло съвпадат с препоръките на Европейската комисия в нейния доклад, но тази подписка още не е разгледана.
За съжаление пресконференцията не е уважена от представители на медиите, въпреки че те разбира се са били поканени.
Общественият съвет по правосъдие е създаден през м. юни 2015 г. Той е свързан с Национална гражданска инициатива против корупцията, за честно правосъдие и правова държава, която предшества неговото създаване. На 16 февруари т.г. се навършва една година, откакто Гражданската инициатива внася в Народното събрание подписка за промени в съдебната система.
На пресконференцията представителят на Обществения съвет за правосъдие Бойко Никифоров подчертава: „Ние не бихме казали, че в България има правосъдие, поради факта, че истината не е ценена в българското правосъдие.“ Той каза още, че магистратите не носят никаква отговорност, ако излъжат. Ако един съдия излъже, че в папката по едно дело има някаква доказателства, а такива няма, той не не носи никаква отговорност за това. Прокурорът започва да се чуди дали съдията е длъжностно лице и дали като такова носи наказателна отговорност. След това трябва да се докаже, че съдията го е направил с някаква цел.
Г-н Никифоров говори също за това, че в докладът на ЕК за напредъка на България в областта на правосъдието и борбата с корупцията съдържа следните препоръки:
– Настоява се за независима проверка на дейността на Висшия съдебен съвет;
– За независима проверка за дейността на Прокуратурата;
– Да бъдат посочени ясни критерии, съгласно които магистратите извършват длъжности нарушения и заради които те трябва да бъдат санкционирани.
В Закона за съдебната власт пише, че един магистрат може да бъде освободен, ако е извършил тежки длъжностни нарушения. Но никъде не е написано какви точно са тези нарушения и няма критерии за това. Така се получава, че на практика няма никакъв контрол – казва г-н Никифоров.
Затова в Закона трябва ясно да се написано кои са тежките нарушения, заради които магистрати могат да бъдат освобождавани от длъжност.
От Гражданската инициатива искат Народното събрание да състави парламентарна комисия, която да провери дейността на Висшия съдебен съвет относно сигнали на граждани до съвета, които касаят приключили вече с присъда дела. Искат да бъде направен анализ, за да се знае какво се случва в съдилищата и в Прокуратурата в България.
Те настояват и за проверка в Софийска градска прокуратура по отношение на подадени и приключили сигнали срещу магистрати. НС да си състави обективна представа за това какво точно се случва в съдебната власт и след това ще стане ясно какво точно трябва да се състои в съдебната реформа.
Друг представител на Обществения съвет за правосъдие, Катя Донкова, прочита пред присъстващите съдържанието на внесената преди година в НС подписка. Ще цитираме част от подписката, която в пълния си вид може да се намери тук.
„Искането ни е породено от огромното недоверие на гражданите на Република България в съдебната власт, потвърдено от десетки случай на съдебни измами, представени ни в документи, и всички те доказващи, че съдебната система е превърната в инструмент за лично облагодетелстване, а истината не е съставна част от българската правосъдна система и наличието й в решаването на делата не е регламентирано. Налице са откази от правосъдие, чрез субективно, нерeгламентирано по закон определяне от съда, кои искове са допустими и кои не са.
С това наше искане си поставяме за цел в българското законодателство да бъде регламентирано, че магистратите са задължени да решават делата в съответствие с истината, когато не правят това да бъдат дисциплинарно освобождавани от длъжност и да бъдат съдени за престъпления по служба, както и да бъде даден шанс на пострадалите от съдебни измами, финализирани с влезли в сила съдебни решения или отказ от правосъдие, да получат справедливост, като делата им бъдат преразгледани.
Правим това искане на основание Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, във формата на национална гражданска инициатива, и чл. 51, ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно който задължително тълкуване на нормативен акт, който е неясен или непълен, се дава от органа, издал акта. Считаме, че Народното събрание на Република България е органът, който следва да даде тълкуване на Закона за съдебната власт, Гражданско-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Постановеното тълкуване да влезе в сила съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове, т.е. от датата, когато е влязъл в сила и съответният акт.
Считаме, че ако тълкуването бъде направено от орган на съдебната система, ще бъде противозаконно и в конфликт на интереси, тъй като засяга пряко служебната дейност на магистратите.“
.
На пресконференцията са изнесени още много данни, аргументи и примери, свързани с дейността на съдебната система, на Висшия съдебен съвет, жалбите по отношение на магистрати и др.
„За мен реформа в съдебната система няма. Играем си на голословни думи пред цялото общество – казва адв. Яничка Методиева на пресконференцията. – Що се отнася до ВСС, той се превърна в една пощенска кутия, в която отиват жалбите им и отговорът е, че няма проблем и че всичко е ОК. Според мен по тези жалби не се работи, а те се хвърлят в кошчето за боклук. ВСС трябва да има специална комисия, която да отива на място и да проверява дейността на съответния магистрат.“
„Какво значи независима съдебна система? Тя вече не е независима, тя е политически обвързана“ – каза още адв. Методиева. – Как ще е независим главен прокурор, предложен от президента и одобрен от ВСС. А преди да го предложи президентът, колко сондажи се правят, някои замисля ли се върху това?“
Съдебната реформа би имало, ако има съществени промени. И ясни критерии за оценяване на дейността на магистратите.
Защо се отказва да се дава информация на гражданите? За да могат магистратите да продължат безконтролно да издават решения. Докато те се атестират при неясно какви критерии и след това стават несменяеми, няма да има никакви пречки пред непочтените от тях да се чувстват безнаказани.
ВСС да даде отчет колко магистрати са били отстранени заради несвършена работа. Как се асистират самите магистрати? Докога магистратите няма да носят отговорност за актове, които издават? И защо всички трябва да са под един аршин – и почтените магистрати, и непочтените – подчертава още в изказването си адв. Методиева.
Адв. Васил Ковачев говори на пресконференцията за ролята на адвокатите в дейността на съдебната система. „Това, че съдебната система ни е корумпирана, не е моя оценка, това е оценка на много експерти“ – казва той. Как може един съдия да получава sms от когото и да било на обсъждания? – пита реторично адв. Ковачев. И даде конкретни примери за нарушения при воденето на дела на различни места в страната, обвързаности, подаръци за магистрати и пр. Кой може да бъде коректив на тази съдебна система?
На брифинга е подчертано, че България има нужда разбира се от истинска съдебна реформа. Във връзка с това от Обществения по правосъдие са имали и още имат идея да се направи един форум за проблемите в съдебната система и как да бъде върнато доверието на гражданите в нея. На този форум да бъдат представени конкретни случаи. За да може с доказателства, нагледно, на нашите управляващи да стане ясно за какво става дума.
Гражданинът Емил Минев разказва на пресконференцията за един конкретен скандален случай във Враца, свързан с едно негово уникално изобретение. По само един спор са преминали над 200 дела, стигнали до Върховния административен съд. „Който не е минал по този път, не знае какво се е случило с мен. Видял съм от всички страни българската съдебна власт. Правните норми не се спазват от самите източници на правото. Това, че няма журналисти тук, и те се страхуват от нас – също е показателно, че властта, която се дава и на журналистите, е против борбата на хората за справедлива съдебна власт и върховенство на закона“ – казва г-н Минев.
„Мен се опитваха по всякакъв начин да ме „шамаросват“. Започна се през 2003 г. Аз имах неблагоразумието да създам нещо уникално, което в момента се използва за производството на биоетанол в почти всички страни на планетата – казва той. И показва своя патент за това изобретение, който е от 2000 г. Но вместо държавата да му даде шанс да работи, да произвежда 100-процентов спирт, държавата започва да го спъва. Той става обект на атаки, на компрометиращи медийни публикации, направени по сигнал на полицията. Той отива след това в полицията, в ГД БОБ, понеже едва ли не е обвинен, че той самият е „организирана престъпна група“. „След като съм виновен, сложете ми белезниците – казва Минев на началника на местния отдел на БОБ. Който го потупва по рамото и му казва да излезе и да отиде да работи. И след това започва една дълга съдебна сага. В която съдиите, по думите на г-н Минев, масово не изпълняват разпоредбите на източниците на правото и никой не им търси отговорност за това.
„Знам вече и кътните зъби на съдиите и какво се извършва в тази власт. Обръща се по-голямо внимание на престъпления като убийства, като кражби, обаче в административния сектор, в административно отношение, безобразията са много и вредите са много за българското общество. Затова няма инвеститори, затова и които инвеститори са се излъгали да дойдат в България, напускат. Защото безобразията в административните съдилища са много големи. Няма и контрол. Каквото и реформа да се направи, тя ще е неуспешна. Единственото, което е необходимо, е да се следят действията на съдиите“ – казва Емил Минев.
И добавя, че членовете на правителството са викани в Народното събрание и им се задават различни въпроси. Дори и президентът е викан в Народното събрание. Само магистратите не дават отчет и никой не им задава въпроси в парламента, където би трябвало на най-високо и представително ниво да се защитават интересите на суверена.
„Може ли 94 % от хората в България да са снели доверието си от съдебната власт, а тука, на тази пресконференция, залата да е празна?“ – пита реторично г-н Минев.
„Административни съдии нарушиха член 299 от ГПК, но няма кой да спре тези нарушения. Висши магистрати нарушават закона и затова има над 200 дела, което е неправомерно, но аз няма към кого да се обърна, няма кой да ме защити в тази държава“ – казва той.
Следва спор за това дали проблемът е само в това, че законите не се спазват, или и в това, че са нужни все пак и законодателни промени.
Бойко Никифоров се включва отново със свое изказване, за да подчертае основните искания на Обществения съвет по правосъдие и основанията за тях.
„За всички юристи е ясно, че съвършен закон не можем да създадем – казва адв. Методиева. – Адвокатите обаче трябва да имат право на самостоятелно разследване, както е в западноевропейските държави. Защото когато магистратите не ни ги разрешават, когато следователите от некомпетентност или поради други мотиви не ги събират, особено по наказателните дела, знаете, че това касае и човешки съдби.“ Адв. Методиева говори и за ролята на обществения натиск съдебната система да коригира дейността си, като за това могат да помогнат и адвокатите. Трябва да се помисли за промени в Закона за адвокатурата – подчертава Методиева.
Тя казва още, че трябва да се уважи дейността на Бойко Никифоров и хората, които стоят до него, защото те започват да казват нещо в това общество. „Всяка една такава инициатива трябва да събуди това общество и затова тази зала трябваше да е пълна. Защото това, за което говорят те, това са човешки съдби. Това, за което говори Еми Мариянска, това са човешки съдби. Ние се обезличихме като общество“ – казва Яничка Методиева.
На брифинга става дума и за частната дедективска дейност. Както и за забравени досиета за смъртни случаи и за смърт на деца, по които ключови за разследването предмети се появят неясно защо с 80 дни закъснение.
Срокът за разглеждането на подписката на Националната гражданска инициатива в НС е бил три месеца, казва Бойко Никифоров. Но въпреки че техни представители са били поканени на едно заседание на парламентарна комисия, техните искания и предложения не са били разгледани и няма яснота кога ще бъдат разгледани.
.
Видеозапис на цялата пресконференция може да се види в сайта на БТА.
.
