Текстът на общата декларация на патриарх Кирил и папа Франциск, с която те излязоха след срещата си в столицата на Куба Хавана преди по-малко от две седмици
„Благодатта на нашия Господ Иисус Христос, и любовта на Бога Отца, и общението на Светия Дух да бъде с всички вас“ (2 Кор. 13:13).
1. По волята на Бога и Отца, от Когото идва всеки дар, в името на нашия Господ Иисус Христос, при действието на Утешителя Свети Дух, ние, Франциск, папа Римски, и Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия, се срещнахме днес в Хавана. Въздаваме благодарност на славения в Троица Бог за тази първа в историята среща.
С радост се срещнахме като братя по християнска вяра, видели се да „говорят уста с уста“ (2 Йоан 12), от сърце на сърце, и да обсъдим взаимоотношенията между Църквите, насъщните проблеми на нашите паства и перспективата на развитие на човешката цивилизация.
2. Нашата братска среща се състоя в Куба, на кръстопътя между Севера и Юга, Запада и Изтока. От този остров, символ на надеждата на „Новия свят“ и на драматичните събития в историята на XX век, ние отправяме своето слово към всички народи на Латинска Америка и другите континенти.
Радваме се, че днес тук динамично се развива християнската вяра. Мощният религиозен потенциал на Латинска Америка, нейните многовековни християнски традиции, реализирани в жизнения опит на милиони хора, е залог за голямото бъдеще на този регион.
3. Срещнали се далеч от старите спорове на „Стария свят“, ние с особена сила усещаме необходимостта от общи трудове на католиците и православните, призвани с кротост и благоговение да дадат отговор на света за своята надежда (1 Пет. 3:15).
4. Благодарим на Бога за даровете, които получихме чрез явяването в света на Неговия Единороден Син. Споделяме общото духовно Предание на първото хилядолетие на християнството. Свидетели на това Предание са Пресветата Божия Майка, Дева Мария, и светците, които почитаме. Сред тях са безбройните мъченици, проявили вярност към Христос и станали „семе на християнството“.
5. Въпреки нашето общо Предание от първите десет века, католиците и православните в продължение на почти хиляда години са лишени от общение в Евхаристията. Разделени сме от раните, нанесени от конфликтите от далечното и близко минало, разделени сме и от наследените от нашите предшественици различия в разбирането и изяснението на нашата вяра в Бога, един в Три Лица – Отец, Син и Дух Свети. Скърбим за загубата на единството, случило се поради човешката слабост и греховност, въпреки Първосвещеническата молитва на Христос Спасителя: „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, Си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно“ (Йоан 17:21)
6. Осъзнавайки многобройните пречки, които ни предстои да преодолеем, ние се надяваме, че нашата среща ще допринесе в делото за постигане на богозаповяданото ни единство, за което се молил Христос. Нека нашата среща вдъхнови християните от целия свят с нова ревност да призовават Господа, да се молят за пълното единство на всички Негови ученици. Нека тя стане знак за упование на всички хора с добра воля в света, който очаква от нас не само думи, но и дела.
7. Решени да направим всичко необходимо, за да преодолеем исторически наследените от нас разногласия, ние искаме да обединим своите усилия за свидетелството на Христовото Евангелие и общото наследство на Църквата от първото хилядолетие, като отговаряме заедно на предизвикателствата на съвременния свят. Православните и католиците трябва да се научат да носят заедно свидетелството на истината в онези области, в които това е възможно и необходимо. Човешката цивилизация навлезе в период на епохални промени. Християнската съвест и пастирската отговорност не ни позволяват да останем безучастни към предизвикателствата, изискващи съвместен отговор.
8. Нашият поглед е устремен преди всичко към онези региони в света, където християните са подложени на гонения. В много страни в Близкия Изток и Северна Африка нашите братя и сестри в Христос са изтребвани с цели семейства, села и градове. Техните храмове са подложени на варварско разрушение и разграбване, светините – на осквернение, паметниците – на унищожение. В Сирия, Ирак и другите страни на Близкия Изток с болка наблюдаваме масовото напускане на християните на земите, където е започнало разпространяването на нашата вяра и където те са живели още от апостолски времена заедно с другите религиозни общини.
9. Призоваваме международната общност към незабавни действия за предотвратяване на по-нататъшното изтласкване на християните от Близкия Изток. Издигаме глас в защита на преследваните християни, съпреживяваме и страданията на привържениците на други религиозни традиции, станали жертви на гражданската война, хаоса и терористичното насилие.
10. В Сирия и Ирак това насилие отне хиляди човешки живота, оставяйки без покрив и средства за съществуване милиони хора. Призоваваме световната общност да се сплоти, за да сложи край на насилието и тероризма и едновременно с това чрез диалог да съдейства за по-скорошното постигане на граждански мир. Необходима е широкомащабна хуманитарна помощ за страдащия народ и за многобройните бежанци в съседните страни.
Молим тези, които могат да повлияят на съдбата на всички похитени, в това число и на митрополитите на Алепо Павел и Йоан Ибрахим, похитени през април 2013 г., да направят всичко необходимо за тяхното скорошно освобождаване.
11. Въздигаме молитви към Христос, Спасителя на света, за да се установи в земята на Близкия Изток мир, който е „дело на правдата“ (Ис. 32:17), за укрепване на братското съвместно съществуване между живеещите там различни народи, Църкви и религии, за връщането на бежанците в домовете им, за изцеляването на ранените, за упокой на душите на невинно загиналите.
Обръщаме се към всички страни, които могат да се окажат въвлечени в конфликти, с горещ призив да проявят добра воля и да седнат на масата за преговори. В същото време е необходимо международната общност да положи всички възможни усилия, за да сложи край на тероризма с помощта на общи, съвместни, координирани действия. Призоваваме всички страни, въвлечени в борбата с тероризма, към отговорни, премерени действия. Призоваваме всички християни и всички вярващи в Бога към усилена молитва към Твореца и Промислителя на Света, за да съхрани Той Своето творение от разрухата и да не допусне нова световна война. За да бъде светът стабилен и надежден, са необходими особени усилия, насочени към възвръщането към общите, обединяващи ни ценности, основани на Евангелието на нашия Господ Иисус Христос.
12. Прекланяме се пред мъжеството на тези, които с цената на собствения си живот свидетелстват за истината на Евангелието, предпочитайки смъртта пред отричането от Христос. Вярваме, че мъчениците на нашето време, произлизащи от различни Църкви, но обединени от общо страдание, са залог за единството на християните. Към вас, страдащите за Христос, насочва своето слово апостолът: „Възлюбени! … като участвате в Христовите страдания, радвайте се, за да се възрадвате и възтържествувате и при явяването на Неговата слава“ (1 Пет. 4:12-13)
13. В това тревожно време е нужен междурелигиозен диалог. Различията в разбирането на религиозните истини не бива да възпрепятства хората от различни вери да живеят в мир и съгласие. В днешните условия религиозните водачи носят особена отговорност за възпитанието на своето паство в дух на уважение към убежденията на тези, които принадлежат на други религиозни традиции. Абсолютно неприемливи са опитите да се оправдаят престъпни действия с религиозни лозунги. Никакво престъпление не може да бъде извършено в името на Бога, „защото Бог не е Бог на безредие, но на мир“ (1 Кор. 14:33).
14. Свидетелствайки за високата ценност на религиозната свобода, въздаваме благодарност на Бога за безпрецедентното възраждане на християнската вяра, което се случва днес в Русия и в много страни от Източна Европа, където десетилетия господстваха атеистични режими. Днес оковите на войнстващото безбожие за счупени и на много места християните могат свободно да изповядват своята вяра. За четвърт век тук се издигнаха десетки хиляди нови храмове, открити бяха стотици манастири и богословски учебни заведения. Християнските общини развиват мащабна благотворителна и социална дейност, оказвайки разнообразна помощ на нуждаещите се. Православните и католиците нерядко се трудят рамо до рамо. Те отстояват общите духовни основи на човешкото общество, свидетелствайки за евангелските ценности.
15. В същото време, ние сме обезпокоени от ситуацията, която се образува сега в много страни, където християните все по-често се сблъскват с ограничения на религиозната свобода и правото си да свидетелстват за своите убеждения, да живеят в съответствие с тях. В частност, виждаме, че превръщането на някои страни в секуларни общества, чужди на всяка мисъл за Бога и Неговата правда, води със себе си сериозна опасност за религиозната свобода. Обезпокоени сме от днешните ограничения на правата на християните, да не говорим за тяхната дискриминация, когато определени политически сили, ръководени от идеологията на секуларизма, много често стават агресивни, опитват се да ги изтласкат в периферията на обществения живот.
16. Процесът на европейската интеграция, започнал след столетия на кървави конфликти, бе възприет от мнозина с надежда като залог за мир и безопасност. В същото време предупреждаваме срещу такава интеграция, която не уважава религиозната идентичност. Бидейки открити към приноса на други религии в нашата цивилизация, ние сме убедени, че Европа се нуждае от вярност към своите християнски корени. Призоваваме християните от Западна и Източна Европа да се обединят за съвместно свидетелство за Христос и Евангелието, за да запази Европа своята душа, формирана през двехилядолетната християнска традиция.
17. Погледът ни е обърнат към хората, намиращи се в тежко положение, живеещи в условията на крайна нужда и бедност във време, когато материалните богатства на човечеството нарастват. Не можем да оставаме безразлични към съдбата на милиони мигранти и бежанци, чукащи на вратите на богатите страни. Неудържимото потребление, характерно за някои от най-развитите държави, стремително изтощава ресурсите на нашата планета. Нарастващото неравенство в разпределението на земните блага увеличава чувството за несправедливост, насаждано от системата на международните отношения.
18. Християнските Църкви са призовани да отстояват исканията за справедливост, уважение към традициите на народите и активната солидарност с всички страдащи. Ние, християните, не бива да забравяме, че Бог „избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните. Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, та никоя плът да се не похвали пред Бога.“ (1 Кор. 1:27-29)
19. Семейството е естествен център на живота на човека и обществото. Ние сме обезпокоени от кризата на семейството в много страни. Православните и католиците, споделяйки едни и същи представи за семейството, се призвани да свидетелстваме за семейството като път към святост, разкриващ верността на съпрузите един към друг, готовността им за раждане и възпитание на децата, солидарност между поколенията и уважение към немощните.
20. Семейството е основано на брака като акт на свободната и вярна любов между мъжа и жената. Любовта скрепява техния съюз, учи ги да приемат другия като дар. Бракът е училище за любов и вярност. Съжаляваме, че други форми на съжителство днес са изравняват с този съюз, а осветените от библейската традиция бащинство и майчинство като особено призвание на мъжа и жената в брака биват изтласкани от общественото съзнание.
21. Призоваваме всеки към уважение на неотменимото право на живот. Милиони деца се лишават от самата възможност да се появят на света. Гласът на кръвта на неродените деца вика към Бога. (Бит. 4:10).
Разпространението на т.нар. евтаназия води до това, че престарели и болни хора започват да чувстват себе си като непосилно бреме за своите близки и за обществото като цяло.
Изразяваме своята загриженост от все по-голямата употреба на биомедицински репродуктивни технологии, защото манипулацията на човешкия живот е покушение срещу основите на битието на човека, сътворен по Божи образ. Считаме за свой дълг да напомним за непреходността на християнските нравствени принципи, основани на уважението към достойнството на човека, който е призован към живот, според замисъла на своя Творец.
22. Днес искаме да се обърнем със специални думи към християнската младеж. Вие, млади хора, не трябва да заравяте таланта си в земята (Мат. 25:25), но следва да употребявате даруваните ви от Бога способности за утвърждаване в света на Христовата истина, за въплъщаване в живота на евангелските заповеди за любов към Бога и ближния. Не се страхувайте да вървите срещу течението, отстоявайки Божията истина, с която далеч не винаги се съобразяват съвременните секуларни стандарти.
23. Бог ви обича и от всеки един от вас очаква, че ще бъдете Негови ученици и апостоли. Станете светлина на света, за другите, като видят вашите добри дела, да прославят вашия Небесен Отец (Мат. 5:14-16). Възпитавайте децата си в християнската вяра, предавайте им скъпоценния бисер на вярата (Мат. 13:46), който получихте от вашите родители и предци. Не забравяйте, че „сте скъпо купени“ (1 Кор. 6:20), с цената на кръстната смърт на Богочовека Иисус Христос.
24. Православните и католиците са обединени не само от общото Предание на Църквата през първото хилядолетие, но и от мисията за проповед на Евангелието Христово в съвременния свят. Тази миссия предполага взаимно уважение на членовете на християнските общини, изключва всички форми на прозелитизъм.
Ние не сме съперници, а братя: от това разбиране трябва да изхождат всички наши действия един към друг и към външния свят. Призоваваме католиците и православните от всички страни да се учат да живеят заедно в мир, любов и единомислие помежду си (Рим. 15:5). Недопустимо е да се използват нередни средства за принуждаване на вярващите да преминат от една Църква в друга, пренебрегвайки тяхната религиозна свобода и техните собствени традиции. Призовани сме да въплъщаваме в живота завета на апостол Павел и „да благовестим не там, където вече е известно Христовото име, за да не градим на чужди основи“ (Рим. 15:20).
25. Надяваме се, че нашата среща ще допринесе за помирението там, където съществуват спорове между гръко-католиците и православните. Днес е очевидно, че методът на „униатството“ от предишните векове, предполагащ привеждането на една община в единство с друга по пътя на откъсването й от своята Църква, не е път към възстановяване на единството. В същото време, църковните общини, които са се появили в резултат на исторически обстоятелства, имат право да съществуват и да предприемат всичко необходимо, за да удовлетворят духовните нужди на своите вярващи, стремейки се към мир със съседите. Православните и гръко-католиците се нуждаят от помирение и намиране на взаимно приемливи форми на съвместно съществуване.
26. Скърбим за конфликта в Украйна, отнел вече живота на множество хора, причинил безбройни страдания на мирните жители, въвел обществото в дълбока икономическа и хуманитарна криза. Призоваваме всички страни в конфликта към благоразумие, обществена солидарност и миротворческа дейност. Призоваваме нашите Църкви в Украйна да се трудят за постигането на обществено съгласие, да се въздържат от участие в противоборства и да не подкрепят по-нататъшното развитие на конфликта.
27. Изразяваме надежда, че разколът сред православните вярващи в Украйна ще бъде преодолян въз основа на съществуващите канонични норми, че всички православни християни в Украйна ще живеят в мир и съгласие, а католическите общини в страната ще способстват за това, нашето християнско братство да бъде още по-очевидно.
28. В съвременния многолик свят, който в същото време е обединен от обща съдба, католиците и православните са призовани да си сътрудничат братски за проповядването на Евангелието на спасението, за общо свидетелство за нравственото достойнство и истинска човешка свобода, „за да повярва светът“ (Иоан. 17:21). Този мир, в който бързо се подриват духовните устои на човешкото битие, очаква от нас силно християнско свидетелство във всички области на личния и обществен живот. От това дали ще успеем в тази преломна епоха заедно да носим свидетелството на Духа на истината, в много отношения зависи бъдещето на човечеството.
29. Нека Богочовекът Иисус Христос, нашият Господ и Спасител, да ни помогне в безстрашното възвестяване на правдата Божия и спасяващата Блага вест, духовно да ни укрепи със Своето нелъжовно обещание: „Не се бой, малко стадо! Защото вашият Отец благоволи да ви даде Царството“ (Лука 12:32).
Христос е източникът на радост и надежда. Вярата в Него преобразява живота на човека, изпълва го със смисъл. В това от собствен опит са се убедили всички, за които можем да кажем с думите на апостол Петър: „вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега сте помилувани“ (1 Пет. 2:10).
30. Изпълнени с благодарност за дара на взаимното разбиране, проявено при нашата среща, ние се обръщаме с надежда към Пресветата Божия Майка, възнасяйки към Нея думите на древната молитва: „Към твоята милост прибягваме, Богородице Дево“. Нега Всеблагословената Дева Мария със своето застъпничество да укрепи братството на всички, които Я почитат, за да могат те в определеното от Бога време да бъдат събрани в мир и единомислие в един народ Божи за прослава името на Единосъщната и Неразделна Троица!
.
Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил
Епископ Римски, Папа на Католическата църква Франциск
Източник: КРОСС
.
