Ето какво пишат за нея колегите й от БНР:
Почина нашата колежка Илиана Райчева. Тя бе дългогодишен политически репортер, автор и водещ на предавания и дискусионни студиа по Радио България и Радио Бинар, в които търсеше отговори на най-горещите за хората въпроси от политици и анализатори. За слушателите на радиото Илиана беше позната още като гласът, който съобщаваше ежедневно нивото на река Дунав след новините в 15 часа. Ще я запомним и с приноса ѝ за отразяването на проблемите на българските общности зад граница.
А за колегите – беше и ще остане пример за всеотдайност и обич към професията и хората.
През 2015 година, по повод 80-годишния юбилей на БНР, Илиана Райчева получи наградата „Сирак Скитник“ за радиожурналистика. От Еврочикаго бяхме едни от първите, които я поздравихме тогава. Ето запис на гласа й и нейното изказване преди една година, когато получи заслуженото отличие:
.
В последно време нашата приятелка и колежка Илияна, която беше наистина всеотдаен журналист, с голям опит и професионализъм, както и един скромен човек, често боледуваше. Само преди седмица звъняхме в дома й, за да разберем как е. Тя ни обеща, че бързо се възстановява и отново ще се чуем.
Ето и нашето последно съобщение до нея от вчера във Фейсбук. То остана непрочетено.
Редакцията на Eurochicago.com изказва своите най-искрени съболезнования на близките на Илиана.
.
Познавам Илиана само задочно от няколкото разговора по телефона и скайпа, които проведохме, но я чувствам много близка. Имам хубаво усещане за нея и винаги си мисля за нея с добро чувство. Много ме натъжи тъжната вест за смъртта и. Ако си бях в България със сигурност щях да оптида на погребението и.
Лека ти пръст Илиана. Съжалявам, че така и не се видяхме. Почивай в мир! В теб си отива още една истинска българка!
Майка България загуби още едно от нейните деца!
Погребението на нашата колежка и приятелка Илиана Райчева ще бъде в събота, 13 февруари, от 13.30 ч. в ритуалната зала на гробищен парк „Малашевци“ в София.
Веднъж Илиана ми сподели, докато седяхме в едно кафене след поредните ни усилия да провокираме повече внимание у институциите за по-адекватна политика към българите зад граница, че й е било неудобно, че е трябвало да отиде да получи наградата „Сирак Скитник“ – една престижна награда, която тя наистина заслужаваше – с едни стари обувки, с които беше и докато седяхме в това кафене, понеже не е имала други.
Така понякога се случва с онези журналисти в България, които най-малко го заслужават.
Дано душата й намери покой на красиво място…
Почивай в мир, Илианче…