СТЕНОГРАМАТА ОТ ПЛЕНУМА НА ЦК НА БКП ЗА СЛИВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ СЪС СССР. ЧАСТ 1
Сайтът desebg.com публикува стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.
Миналата седмица президентът Росен Плевнелиев заяви, че най-голямото предателство в историята на България е предложението на комунистическата партия страната да стане 16-та република на СССР.
Държавният глава настоя да бъдат публикувани архивните документи, които показват как ръководството на БКП е гласувало единодушно за подаряването на България.
Сайтът desebg.com реагира и първи дава възможност на обществото да се запознае онлайн с непубликуваната до този момент стенограма от заседанието на пленума на ЦК на БКП, на който се обсъжда присъединяването на България към Съветския съюз и се взема решение за това.
Историята на предложението
За първи път въпросът за присъединяването на България към СССР е поставен от Тодор Живков пред пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 г. На него първият секретар на партията излага разбирането си, че „суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.
Пленумът, на който е обсъдено предложението му се провежда на 4 декември 1963 г. и остава скрит от обществото по обясними причини. Стратегията на Живков е следната:
„Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.
Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз, тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики”.
В доклада си той подчертава:
„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава.
Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях…
Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР.”
Пленумът на ЦК оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му „за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз”, като решава да се издигне „на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз, да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни”.
Първият секретар обаче настоява „гениалната” му политика да се реализира на тъмно, тъй ката много добре осъзнава, че обществото не би приело подобно унизяващо нацията решение:
„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз…
Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това… Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”
Стенограмата се публикува на части поради значителния й обем. В първа част се публикуват първите 41 страници. Те съдържат доклада на Тодор Живков.
Оригиналът на документа се съхранява в Държавна агенция „Архиви”, откъдето сайтът desebg.com е получил копие.
.
