Министерството на външните работи приема правото на Р. Турция да не дава информация относно случая с Доган и Пеевски, като отбелязва, че все пак едни партньорски отношения предполагат даването на подобна информация.
Във връзка със силния обществен интерес към появилата се в турски медии информация, в която се казва, че е наложена забрана за достъп до Република Турция на българските граждани Ахмед Демир Доган и Делян Славчев Пеевски, зам. министърът на външните работи Валентин Порязов e провел поредица от разговори с турския посланик в София Сюлейман Гьокче, по време на които е потърсил официалното становище на турската страна по случая – информира днес пресцентърът на МВнР.
През вчерашния ден турският посланик уверил, че никоя турска институция не е излизала с официално съобщение по тази тема. Посланик Гьокче не бил в състояние нито да потвърди, нито да отрече, че подобно решение е било взето. Той не пожелал да коментира и написаното в турските медии. Тази информация е била представена от зам. министър В. Порязов на днешното изслушване в Народното събрание.
По-късно днес се е състоял нов разговор, в който посланик Гьокче потвърдил до голяма степен съобщеното вчера. Нещо повече, той заявил, че никоя турска институция и в бъдеще няма да прави никакви официални изявления по разглеждания въпрос. Зам. министър В. Порязов обърнал внимание на турския посланик, че в тази позиция са налице известни противоречия, които произтичат от първоначални съобщения на турското посолство до български медии.
Независимо от тeзи противоречия, МВнР приема правото на турската държава, в съответствие с вътрешното й законодателство, да не предоставя информация за взети решения от такъв характер – се казва още в съобщението на Външно. Както и, че „В същото време, според нашата страна, приятелските и партньорски отношения между България и Турция предполагат размяна на информация по широк кръг въпроси от взаимен интерес.“
Пожелателните напомняния за приятелски и партньорски отношения, които приемат, че е нормално една страна партньор да се държи по този начин, като не предоставя информация за официални свои решения, а върти и суче по ориенталски, една ли ще направят отношенията по-партньорски – бихме добавили като редакционен коментар на това официално становище на МВнР и на начина, по който се държи турската страна. Въпреки разбираемия такт на дипломатическия език, който използва нашето Външно министерство, остава някакво усещане за това, че между Р. България и Р. Турция има на практика не партньорски, а „васалски“ отношения. Каквото и да прави или да не могъщият южен съсед, който е регионална сила и който ни се води партньор, но отношенията не са равнопоставени, българската страна се съгласява и отправя пожелателни коментари.
Въпреки че конкурентът на Доган Местан се скри в турското посолство, след прословутата реч на Доган в края на миналата година; въпреки че е съвсем ясно, че има български политици, които само се водят такива; а работят за интересите на Р. Турция, въпреки подставени лица на турските специални служби се опитаха да променят програмата в българското Министерство на образованието, и пр.
И тук не става въпрос за това, че Делян Пеевски се опита да се изкара герой в тази ситуация и да извлече от нея дивиденти. Нито за това, че дали ще го пускат или не в Р. Турция, дълбоко не вълнува мнозинството българи и български граждани, които са стигнали едва ли не до просешка тояга именно от такива като Пеевски.
Става въпрос за това, че Р. Турция при управлението на партията на Ердоган и Давитоглу само ни се води партньор, но не е. Властта в Р. Турция си прави, каквото си иска, а българските политици и държавници, поне официално, непрекъснато се правят, че не виждат това. Не може да се признае официално, че една страна, на която като член на НАТО се даде дори правото да „пази“ българското небе, не се държи като партньор, а като страна, която по различни начини се опитва да се намесва във вътрешните работи на България. И да се „сърди“, ако случайно някое от нейните вмешателства не успее напълно.
България няма икономика, няма армия, няма авиация, няма много други неща. Тя е един малък разграден двор в югоизточния край на Европа, който големи световни и регионални сили смятат за свой, както неведнъж е било в историята, и го потупват по рамото, ако слуша. Ако не слуша или не слуша напълно, не го броят ни за партньор, ни за враг, понеже той не може да бъде ни едното, ни другото.
Еврочикаго
