Александър Станишев – професор по хирургия, ректор на Софийския университет (1938-1939), председател на Българското хирургическо дружество (1936-1944), един от най-големите хирурзи на България и Европа – е убит от българо-съветската комунистическа диктатура на 1 срещу 2 февруари 1945 г. на Централните софийски гробища, като преди екзекуцията му е бил принуден да установи смъртта на осъдените на смърт от йезуитски наричания “Народен съд“. Разстрелян е (за кой ли път!) елитът на България: 144 министри, депутати, лекари, професори, царски съветници, генерали и офицери. Къщите им са „национализирани“, за да се настанят там озверелите, необразовани комунистически водачи.
През следващите месеци са издадени общо 2 730 смъртни присъди и още хиляди осъдени на много години затвор. Последвано от изтезания, побоища и убийства в комунистическите концентрационни лагери, йезуитски наричани „трудово-възпитателни общежития“ – в Белене, Скравена, край Ловеч, из цяла България. Всичко това е една от най-отвратителните изяви на антропофагия (гръцки, anthropos – човек, phagia – ям, изяждам) – чевекоядство, канибализъм по комунистически.
Тези черни страници на червения терор трябва да са написани в училищните и университетските учебници по история – като и тъжните страници на османското иго*! За почит към жертвите и за познаване на съдбата на нашия народ.
На този фон звучи нелепо, обидно, ехидно, иронично, аморално да предлагаш Меглена Кунева за министър на образованието и науката. И Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. НЕ трябва, защото и двете са сукали от червеното мляко на БКП (Българска комунистическа партия), а не са поискали разкаяние, покаяние; прошка (гръцки, metanoia – буквално „промяна на мисленето“) за комунистическите убийства и терор. Ако не беше 10-ти ноември 1989 г., и двете щяха да бъдат я в Политбюро на ЦК на БКП, я по разни министерства. А фактът, че Бокова вече втори мандат е генерален директор на ЮНЕСКО, е в потвърждение на хипотезата ми, че не само българските, но и международните червени млекарници още са отворени.
…Де да бяха само млекарниците. А то и бензинджийниците, и националните лотарии, и националните телевизии, и националните институции. Щеше да е смешно, ако не беше толкова много тъжно – ми писа големият български поет Илиян Троянски.
Д-р Георги Чалдъков
_________________________________________________________
* Тези дни в едно телевизионно предаване професор по история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ каза, че циганите направили Баташкото и други кланета!? Какъв йезуитски начин да оправдае „османското съжителство“. Не само в този български университет има антибългарски стратегии. Има ги и в БАН, в парламента, президентството, в медиите…
.
Според Бокова, децата не отговарят за родителите. Георги Боков осакати и разруши живота на много деца като потомци на кулаци, бакали, фабриканти, банкери, офицери. Но на колко такива деца самата Бокова е съкратила живота никой не пита. И тя е заемала своите постове поради даденото й образование и работни постове доставени главно от хората, които ценят делата на баща й.
От май 1944 г. в правителствотот на Иван Багрянов, Проф. Станишев водеше преговори с Москва за включванв на комунистите в редовния живот. Негово „престъпление“ бе, че бе потвърдил убийствата на хилчдите поляци в Катин от НКВД. Това бе заклеймени от БКП като лъжа, а много по късно бе потвърдено от Москва като истина. Убитото правителството на Багрянов прати Стойчо Мушанов през юни 1944 г. да преговаря за излизането на България от войната. То разформирова частите и спря преследването на комустите и обяви неутралитет за България на 26 август 1944 г. На 2 септември новото правителство на Муравиев обяви положение на война с хитлеристите и заповяда обезоражаването и задържането на всякакви военни части. Информацията за този период бе обявена с „закон“ като „фашистка пропаганда“ и масово забранена и унищожена. Даже и сега документи не могат да се намерят. Георги Боков играеше централна роля в скриване и покриване на много истини от това време и когато се движеше много се криеха да не ги види с злия си поглед на сатрап.
„Кунева има в колекцията си и съвсем същата титла като Кристалина – “еврокомисар на годината”, но от друго издание от описваната серия – “European Agenda.” Сред неговите спонсори пък са автомобилната империя “Тойота” и холандската банка ING. В САЩ подобно кръстосване на частни интереси и политическа функция е невъзможно. Ако някакъв европейски консорциум, съставен примерно от предприятия като “Ербъс”, “Рено” или “Сименс”, спонсорира сенаторът на щата Аризона Джон Маккейн, обявявайки го за “сенатор на годината”, той рискува да се раздели окончателно с политическата си кариера, ако не се разграничи своевременно от „наградата”. В Брюксел обаче всичко което не е забранено се приема за разрешено и напълно нормално. „Титлата” на Кристалина Георгиева бе отпразнувана благодарение на щедростта на спонсорите с пищен коктейл, в който взеха участие повече от 120 души. В тържествената глъчка, никой не забеляза отсъствието на номинирания от „European Voice” редом с Кристалина за „официална личност на годината” Жан Клод Трише, управител на Европейската централна банка. Френският банкер получава това отличие за трети път. На въпроса, как приема номинацията си, той отговори лаконично, че не познава „online” изданието „European Voice”. За разлика от българските, френските медии не публикуваха нито ред нито за неговото, нито за българското отличие.“
http://www.kajeteda.com/archives/3445