Бог дарява България с неповторими таланти, но оценени ли са те от нас, съвременниците им? Тъжната загуба на великия български футболист Трифон Иванов поражда спомени в мен за един велик българин, оставил незабравима следа в българския и европейския футбол.
Не съм футболен или спортен експерт. Аз съм само един от многобройните фенове на Туньо, Трифон, Иван Грозни (както го наричаха в Австрия). Един от многото, за които личността на Трифон Иванов остава завинаги запечатана в съзнанието. Аз съм един от футболните фенове, които той дари с вълнуващи мигове на щастие от великолепните спектакли на футболното поле и с гордост от това, че съм българка!
Вчерашната ранна загуба ме натъжи безкрайно – самата загуба на човешки живот, на безвъзвратното отсъствие на човека от нашия свят, трудно се приема от все още живите. В същото време от години не се бях чувствала толкова горда за това, че Трифон е българин. Четейки десетките хиляди коментари на феновете в Австрия, където Трифон игра едва два сезона – коментари, пропити с искрено възхищение и обич към един чужденец – се изпълвах с гордост и с тъга… Възможно ли е той да е повече ценен от чужденците, от “студените” австрийци, отколкото от българските му фенове? Как е възможно една държава, отгледала и създала такъв прекрасен син, да го забрави и да му обърне гръб? И това не се случва само със спортистите, такава е и съдбата на оперните ни певци, прославили България, както и на много други… Държавата забравя, а дали и народът не забравя своите герои?
“Трифон – ти си нашият герой и оставаш завинаги един от нас” – прочетох в страницата на австрийските фенове. Много ми се искаше да бях срещнала подобно признание и на страниците на българските фенове. Българи – нека не забравяме нашите съвременни герои и да им отдаваме почит и признание, докато още са сред нас! Нека вземем пример от един чужд народ – нека се научим отново да обичаме!
Мирослава Димитрова,
Австрия
