Защо реформата на Investor-state dispute settlement /ISDS/ в Трансатлантическото търговско споразумение /TTIP/ не предвижда независими съдии. Материал на Zazemiata.org
ISDS е акроним (от англ. Investor-state dispute settlement), означаващ Уреждане на спорове между държава и инвеститор. Той е един от най-вредните елементи на модерните търговски споразумения. По силата на този механизъм, чуждестранни компании могат да използват частни съдилища (арбитражи/трибунали) да съдят правителства, ако сметнат, че техните печалби или инвестиционни възможности са засегнати от нови закони или промени в политиката. Фирмите могат да търсят обезщетения в огромни размери, достигащи милиарди евро.
С други думи, на компаниите се дават правомощия да оспорват и потенциално да отменят решения на суверенните правителства.
Системата е проектирана специално за чуждестранните инвеститори – местни инвеститори нямат достъп до частни международни трибунали. Местните инвеститори разчитат на съществуващите съдебни процеси, ако те са недоволни от промени в нормативната уредба.
ISDS механизмът работи извън съществуващите съдебни системи. Трибуналите са предубедени в полза на инвеститорите, с корпоративни адвокати, които често действат като съдии и представители на спорещите страни. Само корпорациите имат право да завеждат дела срещу държавите, за да отправят жалби, свързани с техните инвестиции (включително техните очаквани бъдещи печалби). Това поставя ISDS в явно нарушение на правото на достъп до правосъдие и върховенство на закона – два от основополагащите принципа в юридическите системи.
Не само, че системата позволява на фирмите да заобикалят установените съдебна процеси, но също така им позволява да оспорват и прекратят действието на предишни съдебни решения. В световен мащаб се надига все по-голямо обществено недоволство срещу използването на механизма ISDS и по-специално неговото пагубно въздействие върху демокрацията и политиките, действащи в обществен интерес.
ISDS в търговските преговори между ЕС и САЩ
Преговорите за търговско споразумение между ЕС и САЩ, известно като Трансатлантическo търговско и инвестиционно партньорство (ТАТИП), са забулени в тайна, така че е трудно да се знае точно какво е в процес на договаряне. Изтеклата информация подсказва, че се предлага ISDS да бъде включено в окончателното споразумение.
Уроци от лошия опит
Опитът от решените чрез ISDS дела ни показва, че тази система въздейства негативно върху регулаторните стандарти. Две емблематични дела илюстрират много добре тази заплаха:
Vattenfall срещу Германия I: През 2009 г. шведската енергийна компания Vattenfall стартира ISDS дело срещу Германия. Vattenfall бяха започнали процедура по изграждането на електроцентрала, работеща с въглища в Хамбург – Моорбург, разположен на река Елба. Когато органът за опазване на околната среда в Хамбург постави изисквания за контрол на качество на отпадъчните води, изпускани в реката от електроцентралата, Vattenfall изявиха претенции, че тези стандарти са направили инвестиционния проект нежизнеспособен. Използвайки разпоредби от ISDS, компанията поиска от Германия обезщетение в размер на 1.4 милиарда евро. Делото в крайна сметка беше уредено със споразумение, когато град Хамбург под натиска на тази огромна сума се съгласи да намали екологичните изисквания, установени по-рано.
EthyI срещу Канада: химическият производител EthyI съди Канада, използвайки ISDS срещу въвеждането на забрана за токсичния химикал, MMT. Случаят завърши с уреждане на спора, като Канада отмени забраната и се съгласи да заплати 13 милиона щатски долара. По това време същият химикал беше забранено в САЩ.
ISDS факти и цифри
В края на 2012 г. по света са известни 514 ISDS дела;
58 дела са заведени само през 2012 г., най-високият брой за една година;
Повече от една трета от делата, заведени през 2013г. пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) са свързани с петрол, минно дело или газ. Повече от половината от директните чуждестранни инвестиции в ЕС идват от САЩ и повече от половината от директните чуждестранни инвестиции в САЩ идват от ЕС;
Около 42% от известните ISDS дела, приключили през 2012 г. са били решени в полза на държавата, 31% – в полза на инвеститора и 27% приключват със споразумение (което също често включва плащания и/или други отстъпки в полза на инвеститора). Така в около 58% от делата компаниите са напълно или частично спечелили;
Съдебните разноски в едно ISDS дело са със средна стойност над 8 милиона щатски долара и надвишават 30 милиона щатски долара в някои случаи. Те не винаги се присъждат на печелившата страна. Например в делото на Плама Консорциум срещу България, хонорарите за правни услуги в България са в размер на $ 13 243 357. Въпреки че в крайна сметка България спечели делото и на страната бяха присъдени $ 7 милиона от тях, тя все още беше принуден да плати оставащите $ 6 243 357.
В защита на хората и планетата
„За Земята“ се бори да спре включването на ISDS в Трансатлантическoто търговско и инвестиционно партньорство.
Ние вярваме, че подобен механизъм ще постави под сериозен риск възможността на правителствата да въвеждат разпоредби, които защитават хората и околната среда.
Самата заплаха от претенции в размери на милиони евро от големите компании вероятно ще бъде твърде голям риск за правителствата с ограничени публични бюджети, каквото е и Българското. Поради тази причина, ние считаме, че ISDS би било вредно за гражданите и околната среда.
Страхуваме се, че перспективата за потенциални съдебни дела ще попречи на страната да приема силни закони. ISDS е в пряко противоречие с правата на нациите да регулират и с основните принципи за „предпазливостта“ и „замърсителят плаща“, които са залегнали в договорите на ЕС.
.
