Ето я нашата лондонска Баба Марта! В ролята – хореографът ни, г-жа Елена Роблес. Много ни е истинска и много й се радвахме. А събитието ни беше прекрасно.
Първо – малките ни ученици, заедно с родителите и преподавателите си, направиха стотици мартеници. Идеята бе на нашата кака Деси (невероятната Десислава Стефанова – ръководител на Лондонския български хор и преподавател в училището ни по народно пеене). Тя ни предложи да направим на нейните два пролетни концерта в лондонската катедрала „Сейн Люк“ благотворителна акция и да продаваме мартенички в полза на децата, нуждаещи се от специално лечение в „Карин дом”, гр. Варна.
И на 27.02.2016 г. следобед имахме голям празник. Защото концертите на нашия Лондонски български хор са винаги тържества за завиждане. Публиката е най-вече чуждестранна (заразените с интерес към България са хиляди, което е огромна заслуга на Деси Стефанова). Тези концерти са фолклорна песенна съкровищница и се придружават с истории на английски, запознаващи гостите с традициите ни, с митовете и легендите на България. И този път бе така.
Празника откриха истински кукери, хлопките им прогониха всичко зловредно и отвориха началото на омаята от гласовете на нашия невероятен хор (и там повечето са чужденци! Зараза ви казвам – пуста Деси!). После с кръшните хора на ансамбъл „България” лондонската катедрала съвсем се побългари.
Тогава на сцената излезе нашата Баба Марта – Роблес и благослови всички ни. Кака Деси размаха метла из залата, че да измете всичко насъбрано от Зимата, дето е за изхвърляне. Певците затупаха шарени черги като по празниците на село, моми заизвиваха бяло и червено платно на плитка, че да стане голямата Мартеница на късмета, която вплита в едно бялото мъжко и червеното женско начало, та животът да потече отново в събуждащата се природа.
И когато този хубав празник от песни, легенди, хора, ритуали завърши, хората въодушевени се наредиха пред нашата импровизирана сергия за мартеници – късметлии. Минават едни англичани и казват: „Ние сега бяхме на ски в България и си купихме такива мартеници, ама не знаем за какво са и как да ги носим”. Веднага им подарихме червени листовки на английски, на които има описана традицията ни. Закупиха си още мартеници и от нашите като разбраха, че са за благотворителна кауза. Стотици бяхме направили, по едно време се изплаших, че няма да стигнат. Е, останаха и за вечерния концерт, който за разлика от нашия следобеден за децата, бе предназначен за възрастните. И тогава залата бе препълнена, и тогава се продадоха много мартеници. Мнозина даряваха много повече от това, което бяхме определили като цена. Сред нашите мартенички имаше и такива, направени от учениците в българското училище „Слово” в Оксфорд. Пак сме заедно.
Хубаво беше, много даже! И щастливо. Хем се нарадвахме, хем едно добро нещо сторихме за нашите приятели от „Карин дом”.
Честита ни Баба Марта Българска!
Снежина Мечева,
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ
.
