Никой не знае къде и как ще го отвее бурята на живота. Никой не иска да пада на колене пред живота, с когото сме препускали така славно, много пъти поваляни, но отново изправяни, устремени единствено напред и напред…
Но идва моментът и каруцата спира, конете са уморени, искат почивка, молят за пощада.
И един от тези уморени е Климент Величков. Редактор, писател, журналист, хуманист все ще е недостатъчно за неговата всеобхватна територия на творчески кръгозор.
И точно тази творческа безразсъдност му скрои този номер. Той мислеше, че ще успее да опише всичките истории по света, всичките добри дела, не вярваше, че батериите на хората също се изтощават и трябва да се зареждат.
За това се обръщаме към българската общност за помощ и съчувствие към един човек, чийто живот е бил посветен на хората, на човека, особено тук, където всичко е непознато и дори името ти на друг език произнесено става чуждо.
А Климент вярва, че „добра дума, порти отваря” или поне стопля душата и той пише ли, пише…
Но сега Климент не може. Повален от болест, но не и победен. Всеки ден е битка за него, за да стъпи отново на крака и ние, неговите приятели, се борим заедно с него в името на доброто, онова добро, което той винаги е възпявал.
Станете и вие съпричастни към доброто и нека всеки дари според възможностите си, за да съберем необходимите средства, които ще отидат за закупуване на инвалидна количка и за медицински процедури.
КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ЕДИН ЖУРНАЛИСТ-КОСМОПОЛИТ
Климент Величков – един от най-известните ни спортни журналисти навремето в България, идва в Чикаго с настъпването на новото хилядолетие. Главен и първи редактор на вестник „България” в Чикаго през 2001 г., от 2002-а той оглавява седмичника „България 21 век” , както и спортното издание „Старт БГ”, които имат над 300 издадени броя. Успява да подпомага и издания на колеги, какъвто е случаят с основания в град Финикс, Аризона, „Български Хоризонт“ . В момента е зам.-главен редактор на вестник „България СЕГА”.
Дните му се измерват единствено с времето „преди отпечатването на броевете и след него”.
Климент, като космополит не се е сдържал на едно място и спокойно може да издаде световен пътеводител.
Бил е на 7 олимпиади като официален представител на българската преса, осем пъти отразявал турнири в Уимбълдън, множество световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и др. Но това, с което особено се гордее е участието му на две световни първенства за журналисти по тенис, нищо че се е състезавал по хвърляне на копие за юноши. Даже е почетен гражданин на Обърн, близо до Сиатъл. Лично кметът му го връчва като представител за България в „Игрите на добра воля” през 1990 г. Успял е да напише и над 500 журналистически материали, книги и сценарии на спортна тематика, докато непрекъснато е пътувал. По негов сценарий има и документални филми. Тук неговите интервюта, разкази и статии сигурно са хиляда. Благодарение на него чикагската преса може да се похвали с живи интервюта, а не с препратки от интернет.
Започнал с полиграфическа кариера от техникума, остава завинаги верен на печатарското мастило, независимо, че учи в Спортната Академия, завършва българска филология и тръгва по пътя на журналистиката.
Като първи зам.-главен редактор на „Старт” в България и по късно на „Спорт”, продължава традицията на вестника и в Чикаго. Винаги с носталгия си спомня за многотиражника „Старт”, с 600 хиляди почитатели и огромен редакционен екип.
Тук, в Чикаго, за него работното време е 24 часа , търсят го по телефона за какво ли не, но гласът му винаги е бодър, сякаш току-що се е събудил след 12-часов сън, а всъщност за сън почти не е останало време, докато пресъздава поредните подвизи на някой успял българин, доближил се до американската мечта или поредните медали и постижения на българските деца зад граница. Винаги позитивен, винаги готов да пише с часове за всеки, който му се обади, стига да е направил крачка напред.
Климент е търсен не само като журналист, но и като редактор. Има издадена книга с журналистически материали, „Български щрихи в американски пейзаж”, но един от колосалните проекти за българската имиграция са трите тома на „Чикаго – българският град” под неговата редакция. Приведен като Паисий, само че над компютъра, Климент посвети изцяло времето си, пропускайки често закуска или обяд, заспивайки с вечерята от предишния ден. Но така се появи редактираният от него първи том на двуезичното издание от 287 страници на „Чикаго-българският град”. Очакваме неговото перо да продължи да пише и останалите два тома, за да не прекъсва историята на българите в чужбина, а да бъде част от пъзела – България.
Разчитаме на Вашата помощ!
Очакваме на адрес: www.gofundme.com/yvwq5x5n/
.
.
