Никой не знае къде и как ще го отвее бурята на живота. Никой не иска да пада на колене пред живота, с когото сме препускали така славно, много пъти поваляни, но отново изправяни, устремени единствено напред и напред…
Но идва моментът и каруцата спира, конете са уморени, искат почивка, молят за пощада.