В Българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго се проведе открит мултимедиен урок на тема „Робството и борбата за свобода, отразени в народната песен“. Урокът бе посветен на деня на нашето Освобождение – Трети март и на Апостола на свободата – Васил Левски.
„Аз идвам от дълбока древност и съпровождам българина в тъжни и радостни дни, на големи празници, на полето, на нивата, край стана, по селските хора и седенки, на хайдушкото сборище. Чрез мен той споделя болката си и радостта си, вярата и надеждата си.
Аз възпявам подвизите на юнака закрилник на народа, аз съм убежище за мъката през петте века робство.
Аз увековечавам духовната сила и мощ на Балканджи Йово, аз съм „неписаната история за хайдутите“. Предавали са ме от уста на уста, от поколение на поколение.
Коя съм аз?“
С тази литературна загадка на фона на родопска каба гайда и прекрасно видео, пренасящо ни в Родопа планина, започна нашият патриотичен урок, посветен на Националния ни празник и на Апостола на свободата.
И за да усетят учениците още по-силно ролята на народната песен като духовна спътница в живота на народа, на слайда се появиха откъси от разказа на Елин Пелин „По жътва”, в които се разкрива образът на песента – песента като благодарствена молитва, песента като духовен мост между сродни души, песента като универсален израз за разкриване на мисли и чувства.
“… И ей в това усилно време, под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта…”
„… А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо…”
При обявяването на темата изтъкнах, че този час ще акцентираме върху онези народни песни, които отразяват вярно и обективно историческата съдба на българите през епохата на робството, както и отпора, който нашият народ дава срещу безправието, насилието и борбата му за освобождение. Това са юнашките песни, историческите и хайдушките.
Ученикът Цветан Бойновски от 6-ти клас ни запозна с характерните особености на юнашките народни песни. На екрана се появиха песента „Бил се Марко с турци еничери”, фотоси, изобразяващи Крали Марко, картини от османското иго.
Компютърното оформление на презентацията бе дело на г-жа Анелия Лазарова – преподавател по БЕЛ в нашето училище. Всеки слайд беше изключително професионално направен, художествено оформен и тематично свързан.
След като акцентирахме върху кулминационния момент в песента – освобождаването на трите синджира роби, накрая обобщихме , че песните за Крали Марко се оказват необходими на всички поробени балкански народи и векове наред им дават пример как трябва да защитават своята чест, достойнство и свобода от нашественика.
За същността и характерните особености на историческите народни песни говори Никита Стоянов от 6-ти клас.
Акцентирахме върху образа на Балканджи Йово като символ на българщината в песента „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, която е прослава на несломимия български дух, възхвала на неумолимата твърдост на българина, на решимостта му с цената на всичко да отстоява вяра, национална чест и достойнство.
Емоционален връх в урока бе музикално-сценичното представяне на историческата народна песен „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, по идея на г-жа Стела Тончева. Това изпълнение накара и стените да потръпнат, а някои от присъстващите се просълзиха. В ролята на Балканджи Йово се превъплъти Стиван Добрев, ученик от 4-ти клас, в ролята на Яна – Андреа Кехайова от 4 клас, турският войвода – г-н Стоян Дечев, преподавател по история, четец – Никита Стоянов от 6-ти клас, турски заптиета бяха Александър Великов и Цветан Бойновски от 6-ти клас. Вокалното изпълнение на г-жа Тончева, в съпровод на тъпан не отстъпваше по нищо на музикалните изпълнения на истинските народни певици.
Цитирахме откъси от „Време разделно”, които идейно-тематично са свързани с песента „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”:
„Когато ей тая вода спре да тече, тогава ще спра да се наричам българин и ще стана турчин.”
„Да стоим за вярата си. Да стоим като гора, дърво до дърво. А първенците да стоят като крайните дървета, които пускат клони до земята. Един да не се отсече, един да не се преклони, защото, вмъкне ли се бурята между елите, изкъртва цялата гора. И целият гребен се рони, ако се счупи един зъб.”
Образът на Караибрахим от „Време разделно” на Антон Дончев свързахме с темата за еничерството и анализирахме картината „Кръвен данък” на художниците Данков и Григоров.
Накрая завършихме с хайдушките народни песни, които са едни от най-вълнуващите и по съдържание и по форма. Патриотични и героични, те са играели огромна роля за борческото възпитание на народа. За тези песни говори Стиван Добрев от 4-ти клас .
За четническите години на Апостола на свободата ни разказа г-н Дечев, нашият преподавател по история, който винаги така интересно говори, че кара всички да притаят дъх, а неговият разказ бе онагледен със снимки, документи, свързани с революционната дейност на Левски.
В атмосферата на хайдушкото движение ни пренесоха музикалното изпълнение на хайдушката народна песен „През гора вървяха” от ученичките от 3-ти и 4-ти клас. Анализирахме накратко песента, в която е разкрита представата на народния певец за смъртта на хайдутина – смърт в борбата, смърт в името на свободата, на живота. Това е песента „Хайдушка смърт”.
Стоян войвода е един от тези поетични образи, които паметта на българина съхранява завинаги: млад левент с буйна развята коса, с бяла риза, със сурово изражение на лицето. Зад него – черна бесилка и Балканът.
Едно от най-поетичните обобщения на героико-романтичната същност на хайдутството е песента „Заплакала е гората”. Тя е метафоричен израз на жалбата на народа за юнака закрилник. На фона на видео, показващо красотата на гората и на музикалното изпълнение на същата песен, разкрихме основните идеи в песента.
Урокът завърши с откъс от филма за капитан Петко войвода, съпроводен с разказ на г-н Дечев за Петко войвода, в който той разкри Петко войвода като революционер от европейска величина.
А песента за Петко войвода припяваха всички присъстващи.
„Ако желаеш да разбереш откъде идваш и накъде си се запътил, вгледай се в миналото си. Погледни в него като в огледало и открий себе си – там някъде в далечината, където началото е отпечатало завинаги твоята идентичност. Онова начало, в което се е родил, израснал и оформил аз-ът на твоята национална определеност.”
Затова направихме този урок – за да знаят нашите ученици откъде идват и накъде трябва да вървят, за да запазят българското си самосъзнание.
Благодаря на всички ученици и колеги, които с желание участваха в осъществяването на този проект.
Направихме го в името на Майка България, за да покажем, че не сме я забравили и няма никога да я забравим.
Виолета Петрова,
преподавател по БЕЛ в БУ „Джон Атанасов” – Чикаго
.
