БЕЛЕЖКИ ОТ ЕДИН ФИЛМОВ МАРАТОН
Като член на журито на Global Short Film Awards – Ню Йорк, през последните два месеца се наложи да изгледам около 1400 късометражни филма от всички категории – игрални, документални, анимационни. Поласкана от поканата да участвувам в този фестивал, заедно с още шест съдии, ентусиазирано се захванах да гледам филм след филм.
Създателят на фестивала Андрес Акуино е познат на нюйоркчани като основател и продуцент на Couture Fashion Week. През последните 15 години, всяка пролет и есен, Андрес събира елита на Ню Йорк, за да представи неговите и на световно известни млади и не толкова млади дизайнери колекции. За първи път в историята на този бизнес той пречупва клишетата и освен понякога провокативните дизайни и интересни модели, той кани и световноизвестни изпълнители, музиканти и танцьори. Самият Андрес е изумително ренесансова фигура. Дребничкият актьор от Пуерто Рико е човек с твърде много таланти. Кукловод, дизайнер, поет, фотограф, продуцент, публицист, бизнесмен, режисьор, организатор на събития… Мечтател.
Но за Андрес може да прочете по интернет, а моята мисия бе да изгледам огромното количество от филми и да помогна на журито да избере най-доброто, най-интересното, най-провокативното от предложената селекция.
81 държави участват в този фестивал, а някои от тях – като САЩ, Франция, Испания и Русия – с повече от 25 филма.
Прекрасната новина е, че на полуфинала достигнаха пет български филма, а на финала за награди останаха да се борят два! Финалисти в различните категории са 55 филма от 20 различни страни.
Ето имената на 5-те филма с българско участие и на техните режисьори:
„Полет“, анимационен – Георги Захариев
„Напълняване по здравословен начин“, игрален – Розалия Димитрова
„Никола Михов“, документален – Розалия Димитрова
„Лято във Финландия„, игрален – Галина Георгиева
„Пеперуди“, игрален – Стефани Райчева
Финалистите са „Полет“ и „Пеперуди“. Честито!
Това е изумителен успех за нашето кино! Най-интересното за мен беше, че нашите филми не само са с интересна тематика, снимани професионално, красиво, но са и положителни, нежни, с чувство за хумор – нещо, което като цяло липсваше на по-голямата част от останалите участващи произведения.
На 21 мaй във Франция, по време на Cannes Red Carpet Fashion and Film Awards, ще се връчат наградите на победителите!
Самият Глобален късометражен фестивал ще се състои на 7 април в Ню Йорк – Bow Tie Chelsea Cinemas, 260 West 23rd Street.
Като цяло тенденцията на повечето сценаристи и режисьори е темата за насилието. Изненада? Много кръв се пролива, глави падат, ръце, гърла прерязани… за малко щях да посегна към така нужните в последните години антидепресанти. Отчуждението, технологичната намеса в нашето ежедневие, объркания ни сексуален живот, особените избори на пол, политиката, принадлежността в обществото… Тъжно, много тъжно… Тук-там в документалното кино имаше и кадри с фантастична природа, но и два пъти повече кадри за това как я унищожаваме (сериозна тема, развита в много от филмите). Младите хора се страхуват! Какво я чака Тяхната планета? Болката за загиващата ни Майка Земя присъстваше в огромно количество от творбите. Деца с повредена психика, възрастни с разрушено здраве. Болезнени теми, понякога графично страшни картини. В анимацията темата за обкръжаващата ни среда и нейното унищожаване от нас, човеците, също заемаше сериозно място.
Като цяло за мен анимационното кино беше на най-високо ниво. Невероятни технологии, експерименти с изумителен ефект, вълнуващи образи, запечатващи се трайно в съзнанието на зрителя. Тук имаше и поетика, чувство за хумор и темата за любовта, която като че ли иначе почти напълно отсъстваше в творчеството на младите кинотворци.
Така и не срещнах новите Ромео и Жулиета, но все пак у мен остана чувството за надежда. Младите се вълнуват, споделят тревогите и болките си с техните филми! Те имат проактивна позиция и това е важно! Може би защото е късометражно кино, нямаше да им стигнат тези 15 минути, за да разкажат и за ЛЮБОВТА.
Искам да пожелая на нашите млади български кинотворци успех не само в този фестивал, но и в участията им занапред. Горда съм, че те бяха оценени така високо и нямам търпение да ги видя в Кан!
Лилия Славова*
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Повече за автора, актрисата Лилия Славова, може да прочетете ТУК.
